Определение № 60306 от 15.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 1414/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „ЛЮК“ АДСИЦ срещу определение №2766/17.12.2020г. по ч.гр.д. №4033/2020г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав. С него е потвърдено разпореждане №7734 от 20.07.2020г. по т.д.№9452/2016г. на СГС, ТО, с което е върната подадената от „ЛЮК“ АДСИЦ въззивна жалба с вх.№34666/20.03.2020г. против решение от 31.01.2020г. по т.д. №9452/2016г. на СГС, ТО. Частният касационен жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита за неправилни изводите на САС, че внесената държавна такса не може да бъде върната, поради което не може и да бъде ползвана от друго лице при започнало вече администриране на въззивната жалба, тъй като таксата се дължи при подаване на жалбата, а не за произнасянето на съда по същество на спора. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК частният касационен жалбоподател е посочил като значими за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК следните въпроси: 1.Администрирането на въззивната жалба от първоинстанционния съд на основание чл.263, ал.1 от ГПК, чрез изпращане на препис от нея на другата страна за отговор, част ли е от процесуалните действия по водене на делото по смисъла на разпоредбата на чл.71, ал.1 от ГПК? 2. Допустимо ли е въззивникът да промени основанието за внасяне на държавната такса и да предостави същата в полза на друг въззивник след като първоинстанционният съд е изпратил неговата въззивна жалба за отговор на другата страна? Допускането на касационно обжалване се поддържа на основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК с твърдение, че по първия въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с определение №419/01.06.2011г. по ч.гр.д.№346/2011г. на ВКС, ТК, IІ т.о. Ответникът „МОЛ Варна“ ЕАД и третото лице помагач на жалбоподателя „Хидрострой“ АД не изразяват становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За потвърди обжалваното разпореждане на СГС, въззивният съд е установил, че против решение от 31.01.2020г. по т.д. №9452/2016г. на СГС, ТО, са подадени въззивна жалба с вх.№34666/20.03.2020г. от „ЛЮК“ АДСИЦ и въззивна жалба с вх.№22882/20.02.2020г. от „Хидрострой“ АД. И двете са оставени без движение, с указания за представяне на доказателства за внесена държавна такса. С молба от 06.07.2020г. „Хидрострой“ АД е представил доказателства за внесена държавна такса в размер на 337 520 лева с посочено в документа основание държавна такса по въззивна жалба с вх.№22882/20.02.2020г. С разпореждане от 07.07.2020г. първоинстанционният съд е приел, че нередовностите на въззивната жалба са отстранени и е администрирал същата. С последващи молби от 08.07.2020г. „Хидрострой“ АД и „ЛЮК“ АДСИЦ са поискали внесената от „Хидрострой“ АД държавна такса да се счита внесена от името и за сметка на „ЛЮК“ АДСИЦ по неговата въззивна жалба. Въззивният съд е приел за правилен извода на СГС, че с подадената молба не е отстранена нередовността на въззивната жалба на „ЛЮК“ АДСИЦ. Посочил е, че след като внесената от въззивник държавна такса не би могла да му бъде върната при оттегляне или отказ от жалбата, то правно ирелевантно е направеното изявление внесената от него държавна такса да се счита за внесена от другия въззивник. Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение. Първият от поставените въпроси не отговаря на общия критерий за достъп за достъп до касация, доколкото не съответства точно на изложените от въззивния съд мотиви. Въззивният съд не е изразил становище, че администрирането на подадена въззивна жалба съставлява действие по водене на делото. Съдът е посочил, че след постъпването на въззивните жалби на „Хидрострой“ АД и „ЛЮК“ АДСИЦ е извършена преценка за тяхната редовност и други действия по администрирането на жалбите, което изцяло съответства на данните по делото. Като мотив да приеме за неоснователно искането внесената от третото лице помагач „Хидрострой“ АД държавна такса да се счита внесена по въззивната жалба на частния жалбоподател „ЛЮК“ АДСИЦ - ищец в производството, съдът е изтъкнал,че законодателят не е поставил заплащането на държавната такса в зависимост на това дали съдът ще се произнесе само по допустимостта или по основателността на иска или жалбата. С оглед на това е заключил, че внесената от третото лице държавна такса е била дължима още към момента на внасянето й, а не става дължима едва когато съдът се произнесе по основателността на жалбата, съответно таксата подлежи на връщане и изявленията на внеслата я страна са ирелевантни. Формулираният от дружеството - частен касатор втори въпрос също не отговаря на общия критерий за допускане на касационен контрол, тъй като отговорът му не изисква само тълкуване на приложимите към спора правни норми, а по същество би представлявал проверка на правилността на обжалвания съдебен акт, чрез преценка на редовността на извършените от страните процесуални действия. По този начин при поставяне на въпроса е допуснато приравняване на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК и основанията за неправилност по чл.281, т.3 от ГПК, съответно допускането на касационно обжалване се обосновава с доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение. Поради отсъствие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК по поставените въпроси, не се налага обсъждане на поддържаните от частния касационен жалбоподател допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд. На ответника по частната касационна жалба не следва да бъдат присъждани разноски. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд