Определение № 97 от 29.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 829/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Й. А. против определение № 460 / 25.07.2012 год. на Окръжен съд Велико Търново, с което е потвърдено определение от 24.04.2012 год., постановено по ч.гр.д. № 2185 / 2011 год. на Районен съд - Горна Оряховица. Със същото е прието, че подаденото от М. А. възражение по реда на чл.414 ГПК, срещу заповед за незабавно изпълнение на парично вземане, на основание чл. 417 т.2 от ГПК, в полза на кредитора ДФ „ З. „, за сумите 16 480 лв. – главница и 1 594,68 лв. – лихва, на основание договор за предоставяне кредит за изкупуване фураж и фуражни компоненти, е просрочено. Жалбоподателят оспорва правилността на изводите на въззивния съд, относно липсата на доказателства за изпращане възражението по пощата, в преклузивния срок съгласно чл.414 ГПК, предвид несъобразяването на представена разписка № 299 / 04.04.2012 год. на „ Б. „ – ТП „ Велико Търново „. Обосновава допустимост на касационното обжалване в хипотеза на чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК. Ответната страна - ДФ „ З. „ - не е взела становище по частната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна ,обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. Определението на първоинстанционния съд по оставяне без разглеждане, като просрочено, възражението на длъжника по чл.414 ГПК, в заповедно производство образувано на основание чл.417 т.2 ГПК / какъвто по същество е предметът на произнасяне с определение от 24.04.2012 год., постановено по ч.гр.д. № 2185 / 2011 год. на Районен съд - Горна Оряховица, предвид непредприети от съда действия на основание чл. 415 ал.1 ГПК/, подлежи на обжалване, като препятстващо защитата на длъжника в заповедното производство, чрез иницииране исковата фаза по чл.422 ГПК на същото. Възражението не е свързано с изпълнението на заповедта, а с влизането й в сила, съгласно чл. 422 ал.1 ГПК, което обуславя и допустимостта на касационното обжалване на въззивното определение с този предмет. За да потвърди първоинстанционното определение въззивният съд се е обосновал с липсата на данни в представената пощенска разписка, за съдържанието на пощенската пратка, както и на липсата на данни за постъпване възражението по пощата, съответно запазен пощенски плик, с оглед установяване идентичност между бар кода на същия и този на представената разписка. Спрямо датата на входиране на възражението - 06.06.2012 год., срокът по чл.414 ал.2 ГПК ,считано от получаване поканата за доброволно изпълнение по образуваното въз основа издадения изпълнителен лист по разпореждането за незабавно изпълнение изпълнително дело - 21.03.2012 год. - се явява изтекъл. Не са наведени доводи за нередовност на връчването - чрез съпругата на длъжника. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, поради липса на формулиран правен въпрос, покриващ общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК. В изложението по чл.274 ал.3 ГПК жалбоподателят се е позовал на неправилност на процесуалните действия на съда, изразяващи се в необсъждане на писменото доказателство / пощенска разписка /, с което жалбоподателят е обосновал подаване в срок възражението - по пощата, както и на незапазване от съда пощенския плик, с който е изпратено възражението. Въз основа твърдението за процесуални нарушения не е формулиран процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и относим към решаващия извод на съда, за потвърждаване на първоинстанционното определение. Неправилността на процесуалните действия е основание по смисъла на чл.281 т.3 от ГПК и подлежи на преценка в производство по същество. Не е обосновано прилагане на процесуална норма от въззивния съд по начин, навеждащ на тълкуването й от същия в противоречие с вложения от законодателя смисъл, нито изобщо е посочена неясна, непълна ,противоречива правна норма, по чието прилагане е налице противоречива съдебна практика или непротиворечива, но подлежаща на преодоляване, с оглед развитие на законодателството и изменение в обществените условия, в който смисъл и съгласно т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, отговорът на процесуалноправния въпрос по приложението й би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Формалното посочване на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не удовлетворява изискването за доказване на допълнителния селективен критерий за касационна обжалваемост в тази хипотеза. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение