Определение № 304 от 05.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 983/2020 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), чрез служител Д. В. С. (с юридическо образование) срещу въззивно решение № 9/27.01.2020 г. на Варненския апелативен съд, постановено по въззивно гр.д. № 536/2019 г. Излага доводи за неправилност. Иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което исковете да бъдат уважени така, както са предявени. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски – юрисконсултско възнаграждение. Насрещните страни К. Ж. К., С. Ж. К. и „ВИП БЪЛГАРИЯ ИНВЕСТ”, ЕООД, представлявано от Д. Ж., всички чрез адв. П. М., отговарят в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване – липсва въпрос по см. чл. 280, ал. 1 ГПК, а и не се установява противоречие с посочените от касатора съдебни актове. Развива и съображения за неоснователност на жалбата. Молят за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията. Т. Д. Д., „Джънгъл” ООД, представлявано от Т. Д. Д. и Д. И. Д., „Варна Парадайс” ООД, представлявано от управителите К. Ж. К. и Т. Д. Д., не отговарят в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Варненският апелативен съд, като потвърдил решението на първостепенния Варненски окръжен съд, отхвърлил мотивираното искане на КПКОНПИ по чл. 74 ЗОПДПНИ (отм. през 2017 г.) за отнемане на незаконно придобито имущество срещу К. Ж. К., С. Ж. К. и „ВИП БЪЛГАРИЯ ИНВЕСТ”, ЕООД, представлявано от Д. Ж., Т. Д. Д., „Джънгъл” ООД, представлявано от Т. Д. Д. и Д. И. Д., „Варна Парадайс” ООД, представлявано от управителите К. Ж. К. и Т. Д. Д., на обща стойност 2 847 416,56 лв. Във въззивното решение Варненският апелативен съд посочил, какво бил приел първостепенния съд, а именно, че с протокол № ТД 04ВА/УВ-8019/08.06.2015 г. била образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на ответницата за период от 08.06.2005 г., до 08.06.2015 г. Варненският окръжен съд бил приел още, че с решение 39/05.02.2016 г. на КОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, а проверката е извършена в преклузивните срокове по действащия към момента на извършването й закон ЗОПДНПИ (отм.). По отношение на имуществото на ответниците през проверявания период, първостепенният съд бил посочил изчерпателно участието им в търговски дружества: изброени са. Били проследени и описани сделките с недвижими имоти и моторни превозни средства, банковите сметки, задграничните пътувания и данъчно-осигурителната информация за проверяваните лица и представляваните от тях дружества, хронологията и преповтарянето на които не се налагало за нуждите на въззивното производство. Първостепенният съд бил изслушал заключенията на допуснатите съдебни автотехническа и техническа експертиза относно придобивната стойност и стойността, при която са отчуждени МПС от ответниците и относно пазарната стойност на недвижимите имоти. Били изготвени заключения на съдебноикономическата експертиза в два варианта: посочени са крайните заключения по поставените въпроси – вариантно и подвариантно. Свидетелката С., работила през различни периоди в част от дружествата – ответници, установявала, че във всички офиси се съхранявали множество документи, а офисът в[жк]е бил наводнен през 2014 г., при което голяма част от документите били унищожени, а фирмата получила застрахователно обезщетение. Свидетелката Х. – съседка на ответницата, установявала че последната съхранявала парични средства в банков сейф от получени хонорари, но не уточнила точния им размер. Свидетелят С. твърдял, че с ответницата К. имал отношения по повод дейността ѝ на посредник при промяна на статут на земеделска земя, за което ѝ заплащал по 50 евроцента на кв.м. за общо сменен статут на около 80 дка земя, като плащанията били извършвани в брой - срещу разписки, а ответницата сключвала договорите като физическо лице; обслужвала и други чужденци. Първостепенният съд бил посочил какво са съобразно пар.1 т.2 ЗПКОНПИ доходи, приходи и източници на финансиране: законовият текст е възпроизведен. Въззивният съд заключил, че въз основа на цялостна преценка на свидетелските показания, съпоставени с писмените доказателства по делото - разписки, договори, банкови извлечения и пълномощни., първостепенният правилно бил приел за доказано твърдението на ответницата К., че доходите ѝ са получени във връзка с изпълнението на административни дейности – поръчки за промяна на статут на земя, следователно, са с установен източник. Предвид горното, получените от нея по банкова сметка суми, както и тези получени по договорите за поръчка, следвало да бъдат отнесени към част „доходи, приходи и източници на финансиране“. Не било доказано твърдението, че ответницата е притежавала в банкови касети сумата от 153 500 лв., поради което правилно тя не следвало да бъде включвана в началното салдо от заключението по допълнителната СИЕ. Обосновавайки решението си с вариант 3 от допълнителното заключението на СИЕ, първостепенният съдът бил съпоставил приходите и разходите, определил стойността на сключените сделки по заключенията на СТЕ и САТЕ, без включване в началното салдо на твърдяните от ответниците суми в банкови касети. Според този вариант, размерът на доказаните доходи, приходи или източници на финансиране през проверявания период, при начално салдо 11 303,46 лв. били 2 779 346,02 лв. Разходите били в размер на 1 464 183,77 лв., поради което нямало несъответствие и недостиг на средства. Размерът на доказаните приходи бил по-голям от разходите, а ответницата разполагала със средства за придобиване на имуществото. При недоказаност на твърдяното от КПКОНПИ несъответствие на имуществото, правилно Варненският окръжен съд бил приел, че исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Изложението почти дословно възпроизвежда съдържанието на касационната жалба. Съставът на Върховния касационен съд, по пътя на уточнението приема, че е повдигнат процесуалноправния въпрос за мотивите на въззивното решение с твърдение, че Варненският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с разрешението, дадено в решение № 145/07.01.2019 г. по гр.д. № 811/2018 г. на II г.о. на ВКС. Въпросът е принципно значим по всяко гражданско дело, като в случая се установява противоречие с посоченото от касатора решение на ВКС в общата му част по чл. 290 ГПК – разясненията относно задълженията на въззивната инстанция във връзка с преценката на доказателствата и правните изводи. Тълкуването, дадено на чл. 272 ГПК няма отношение в случая, защото въззивният съд в обжалваното решение не е извършил препращане към мотивите на първата инстанция. Налице е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, още повече, че на състава на Върховния съд е известно наличието на многобройна, непротиворечива съдебна практика на ВКС по поставения правен въпрос, като даденото тълкуване не е съобразено в обжалваното решение. Възпроизвеждането на съдържанието на закона относно понятията: доходи, приходи и източници на финансиране; обичайни разходи; извънредни разходи; нетни доходи; имущество; значително несъответствие; какво трябва да се установи дали е налице несъответствие, и оплакването, че въззивният съд е следвало да съобрази тези понятия, дори не е и касационен довод по см. чл. 281 ГПК; въпрос по см. чл. 280, ал. 1 ГПК няма и такъв не може да се определи от състава на ВКС по пътя на уточнение. В заключение, касационно обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по изяснения по-горе процесуалноправен въпрос. Мотивиран от горното, съдът