Определение № 33 от 28.03.2018 г. на ВКС по д. № 26/2018 г.

Производството е по чл.135, ал. 4 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд - Монтана и Районен съд - Лом по въпроса кой е компетентен да разгледа жалбата на [фирма] срещу изричния отказ на Началника на О. с.з. /ОСЗ/ - [населено място], обективиран в писмо изх. № 507 от 07. 08. 2017г., за регистриране на 25 бр. договори за наем на земеделска земя. Административният съд е приел, че задължението за регистриране на договорите за наем, аренда или съвместна обработка на земеделските земи в специалния регистър при ОСЗ произтича от разпоредбите на чл.37б, ал.1 ЗСПЗЗ и чл.60, ал.6, т.12 ППЗСПЗЗ. По тази причина жалбите срещу отказите за регистрация попадат в приложното поле на § 19, ал.1 ПЗР на ЗИД АПК и подлежат на разглеждане от районния съд като първа инстанция. Затова образуваното пред административния съд производство е прекратено и делото е изпратено за разглеждане на Районен съд - Лом. Районен съд - Лом е приел, че регистрацията на договорите за наем, аренда или съвместна обработка на земеделските земи представлява административна услуга по смисъла на § 1, т.2, б.”а” от ДР на Закона за администрацията. Съгласно § 8 ПЗР на АПК уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. Оспореният отказ да се извърши регистрация на договорите за наем не попада в приложното поле на § 19, ал.1 ПЗР на ЗИД АПК, а се урежда от § 8 ПЗР на АПК. Затова компетентен да разгледа жалбата срещу този отказ е административният съд. По тази причина Районен съд - Лом е повдигнал препирня за подсъдност пред смесения петчленен състав на ВКС и ВАС. Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС приема, че компетентен да се произнесе по подадената жалба е районен съд – Лом. Изискването за регистрация на договорите за наем, аренда или съвместна обработка на земеделските земи е регламентирано в чл.37б, ал.1 ЗСПЗЗ и чл.60, ал.6, т.12 ППЗСПЗЗ като административна услуга по смисъла на § 1, т.2 ДР на Закона за администрацията. Отказът на административния орган да извърши това вписване съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 4 АПК. Съгласно нормата на § 19 ПЗР на ЗИД АПК (ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.), индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието, храните и горите, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождението на имота по реда на АПК. С цитираната норма е въведено отклонение от общото правило по отношение на обжалването на индивидуални административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, при която водещ елемент при определяне на компетентния да разглежда тези спорове, е материалният закон, по който е издаден индивидуалният административен акт, а не неговия вид. Ако актът или отказът за издаването му са по прилагането на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, компетентен да се произнесе по неговата законосъобразност е районния съд по местонахождението на имота. Затова жалбата срещу отказа на ОСЗ да извърши исканото вписване в регистъра по чл.37б ЗСПЗЗ следва да се разгледа от Районен съд – Лом съгласно правилото на § 19 ПЗР на ЗИД АПК. Воден от гореизложеното, петчленният състав на ВКС и ВАС, на основание чл.135, ал. 4 АПК,