Определение № 60428 от 02.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2021 г.

Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Етажната собственост на [улица], с адрес: [населено място], район „С.“, [улица], чрез процесуалния й представител адв. С. А., срещу въззивно решение № 260543/26.01.2021 г. по гр. д. № 6382/2018 г. на Софийски градски съд, II-В въззивен състав, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от касатора срещу Министерство на отбраната иск с правно основание чл.108 ЗС, за признаване за установено, че етажните собственици притежават право на собственост върху портиерско жилище в сграда, находяща се в [населено място], район „С.“, [улица], ет.1, със застроена площ 23,85 кв. м., състоящо се от стая, кухня и сервизни помещения, при съседи: стълбище, външна стена, двор и стълбищен коридор и за осъждане на ответника да предаде владението върху него. В изложението към подадената касационна жалба жалбоподателят поддържа основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като е посочил, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: по какви критерии следва да се прецени дали обект, заснет като самостоятелен в кадастралната карта, съставлява обща част в сграда в режим на етажна собственост: 1. има ли задължение въззивният съд да мотивира решението си като обсъди всички доказателства и защитни позиции, включително всички възражения на страните, както и да изложи мотиви; поддържа се противоречие с решение № 212/27.06.2012 г. по гр. д. № 1110/2011 г. на ВКС, четвърто г. о.; 2. недопустимо или неправилно е решение, в случай че не е зачетена силата на пресъдено нещо, формирана с решението по гр. д. № 587/1995 г. на СРС; 3. кой е релевантният момент към който следва да се определят статута и предназначението на процесния имот /възникването на ЕС през 1950 г./, когато е бил отреден за портиерско помещение и като такова не представлява отделен жилищен имот или към последващ момент /таблица от 1968 г., с която е придаден друг характер на имота/; нужно ли е било съгласие на всички етажни собственици за тази промяна; 4. допустимо ли е ако собственикът на сградата не е извършил фактически действия, чрез които да придаде на процесния обект друга функция, като към момента на възникване на ЕС помещението е задоволявало нуждите на всички етажни собственици, както и никога не е променян статута на помещението, процесният имот да представлява самостоятелен обект, а не обща част; твърди се противоречие с решение № 40/25.03.2016 г. по гр. д. № 4994/2015 г. на ВКС, второ г. о. Ответникът по касация Министерство на отбраната, чрез процесуалния си представител, счита, че касационно обжалване не следва да се допуска. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. В исковата молба са изложени твърдения, че портиерското жилище е обща част по предназначение към момента на възникване на етажната собственост. Не е постигано съгласие за промяна на това предназначение, поради което е запазило характера си на обща част. Ответникът е възразил, че процесният обект му е предоставен за стопанисване и управление от държавата, притежаван е в индивидуална собственост и няма характеристиките на обща част на етажната собственост. По делото е установено, че с ПМС № 1434 от 30.05.1950 г. СНС е задължен да извърши през 1950 – 1951 г. работи по разчистване на улици и възстановяване на сгради в централната част на София, засегнати от бомбардировките, както и довършване и надстрояване на сгради и пр. С акт за завземане на недвижим имот за държавен № *от 15.12.1951 г., на основание чл.2, ал.2 ЗДИ и ПМС № 1434 от 30.05.1950 г. като държавен е актуван недвижим имот - масивна сграда, застроена върху 356 кв. м, състояща се от партер, на който са разположени магазин и принадлежащото му избено помещение, и портиерско помещение от една стая, кухня и клозет-баня, с принадлежащото му избено и таванско помещение; мецанин – 7 стаи, коридор и два клозета, и първи, втори, трети, четвърти и пети етажи, състоящи се от 20 апартамента, построена на [улица]. Сградата е предоставена за стопанисване и управление на Военния жилищен фонд при МНО. С акт за частна държавна собственост № */13.04.2006 г., на основание чл.68 ЗДС е актуван имот, представляващ портиерско жилище в сградата на [улица], ет.1, състоящо се от стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 23.85 кв. м, ведно с 1.268 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Представена е таблица от 21.08.1968 г. за ценообразуване на апартаментите на [улица], година на построяване 1950 г., в която фигурира портиерското жилище на партера с площ от 23.85 кв. м., с принадлежащите му идеални части от общите части на сградата от 1.13 % и е посочена цена за същото. С решение от 08.03.2001 г., постановено по гр. д. № 587/1995 г. на Софийски районен съд по предявен иск с правно основание чл.26 ЗЗД от Министерство на отбраната срещу Е. и Ц. Д., като правоприемници на починалия ответник М. Д., е прогласена нищожността на договор за продажба на държавен недвижим имот от Военно-жилищния фонд по реда на НДИ с предмет жилище /портиерско/ ателие в сградата на [улица], представляващо портиерски апартамент, етаж 1, със застроена площ от 23.85 кв. м., сключен на 30.03.1993 г., като сключен в противоречие със закона. Със заповед № РД-15-443/04.11.2002 г. на областния управител на област София град, на основание чл.80, ал.1 ЗДС е разпоредено изземването на жилището от Е. и Ц. Д.. По реда на чл.146, ал.1, т.3 ГПК в доклада на първоинстанционния съд е прието за безспорно обстоятелството, че имотът се намира във фактическата власт на Министерство на отбраната. От приетото във въззивното производство заключение на съдебно-техническа експертиза се установява, че в стойностите на отделните обекти в сградата не са включени процент идеални части от портиерското жилище. Съгласно копие от чертеж от одобрен на 22.02.1951 г. архитектурен проект за „Надстройка на жилищна сграда на [улица]“, представляващ екзекутивен план на партерния етаж на сградата /неприет като писмено доказателство поради настъпила преклузия/, на този етаж са били разположени магазин и портиерско жилище, ситуирано в югоизточния ъгъл на партерния етаж/ състоящо се от стая, кухня, тоалетна и антре/. Според вещото лице приложената таблица за ценообразуване не е съставена по надлежния ред, като не е ясно защо портиерското помещение е отразено като самостоятелен жилищен обект с припадащи се към него идеални част от общите части на сградата. Нямало данни кое е наложило да се направи нова таблица на ценообразуването през 1968 г., след като сградата е построена през 1950 г., а съгласно писмо на Направление „Архитектура и градоустройство“ в периода от 1951 г. до 1968 г. не са открити данни за преустройства и смяна на предназначение на обекти в процесната жилищна сграда. Не може да се установи дали записаните в таблицата идеални части са правилно изчислени, но сумата от всички тях по таблицата дава 100 %. Не е открито ценообразуване, направено през 1951 г. /следвало е да бъде направено при въвеждане на сградата в експлоатация/. Според обясненията на експерта е направено сравнение между посочените данни в приетите нотариални актове за отделните обекти в сградата, като е констатирано, че в същите са описани като размер процентът идеални части, съответстващ на тези в таблицата за ценообразуване от 1968 г. Въззивният съд е приел, че съгласно чл.2 от действалата към момента на построяване на процесната сграда Наредба-закон за етажната собственост (отменена с § 1, т.4 ЗС - Изв., бр. 92 от 16.11.1951 г., в сила от 16.12.1951 г.), при здания, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построено зданието, дворът, основите, дебелите стени, разделящите отделните части вътрешни стени, стълбите, площадките, сводовете на магазините, покривът, комините, пералните, кладенците, изкачвателите (асансьорите), приспособленията за общо отопление, осветление, канализация и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване на всички отделно притежавани етажи и части от етажи или на няколко от тях. За частите на зданието, които обслужват само някои от отделно притежаваните етажи или части от етажи, може да се уговори да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват. В съдебната практика относно общите части по предназначение (портиерско жилище, подпокривно пространство и др.) е възприето, че до възникването на етажна собственост чрез продажби на жилища по НДИ (отм.), държавата като единствен собственик е свободна да извърши всяко преустройство, което не е забранено от закона, и да определи предназначението на всеки обект. От значение е моментът, в който съответното предназначение е било придадено на даден обект, като когато това е станало преди отделните самостоятелни обекти да са разпределени в изключителна собственост между различни съсобственици, т. е. преди възникването на етажната собственост, меродавно за приобретателите на тези обекти е предназначението, което е било придадено по волята на едноличния собственик на сградата. При определяне статута на част от сграда като обща част е релевантно съгласно чл.38 ЗС единствено предназначението на съответната част към момента на възникване на етажната собственост. Релевантно е при учредяването на етажната собственост спорният обект, който не е обща част по естеството си, ако е бил проектиран и дори фактически изпълнен за обслужване на цялата сграда, да не е бил с променено по волята на собственика предназначение. В конкретната хипотеза е установено, че сградата – етажна собственост е построена през 1950 г. През 1951 г. същата е актувана като държавна и е предоставена за стопанисване и управление на Военния жилищен фонд при МНО. По делото не се установява до 23.12.1968 г. държавата да е продавала обекти в сградата на трети лица - видно от приетите във въззивното производство договори за продажба на индивидуални обекти в сградата, продажби от държавата са извършени най-рано в края на декември 1968 г. Обоснован е извод, че етажната собственост не е възникнала с построяването на сградата през 1950 г., а едва в края на 1968 г., когато по реда на НДИ са продадени индивидуални обекти в сградата на трети лица. Дали до този момент жилищата са ползвани като ведомствени на МНО е ирелевантно, от значение е обстоятелството от кой момент е възникнала етажната собственост. При тези данни по делото, логично е и времето на изготвяне на таблицата за ценообразуване – през м. август 1968 г., тъй като очевидно тогава държавата чрез ВЖФ е решила да започне да продава самостоятелни обекти в сградата на трети лица. Независимо от непосочването на името на съставителя на таблицата и на качеството на лицето, извършило проверката на 21.08.1968 г., установеното от експертизата, че индивидуалните обекти в сградата са продавани на собствениците при посочените в таблицата идеални части води до извод, че именно това е ценообразуването, изготвено за процесната сграда, при което ирелевантно е дали в НАГ се съхраняват данни за одобрявани проекти за преустройства и смяна на предназначение на самостоятелни обекти в процесната сграда. До края на 1968 г. едноличен собственик на сградата е била държавата, и като такъв същата е разполагала с правото да промени предназначението на портиерското жилище, като от обща част по предназначение го промени на самостоятелно жилище. Видно от таблицата за ценообразуване портиерското жилище е посочено като самостоятелен обект на собственост, с принадлежащите му идеални части от общите части на сградата. Следователно по волята на едноличния собственик на сградата към този момент – държавата, е било отнето предназначението на жилището да обслужва всички самостоятелни обекти в сградата, и към момента на възникване на етажната собственост в края на 1968 г. жилището е било самостоятелен обект на собственост. Индиция в тази насока е и установеното от експертното заключение, че при закупуване на отделните обекти в сградата етажните собственици не са придобили идеални части от портиерското жилище. Тъй като промяната е предшествала възникването на етажната собственост, не може да бъде поставен въпросът за съгласие на приобретателите по договорите с държавата за промяна на предназначението – същото вече е било променено по волята на едноличния собственик на сградата. По делото не се установява и от построяването на сградата жилището изобщо да е ползвано като портиерско. Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставените в изложението трети и четвърти въпрос, които обобщени и формулирани от настоящата инстанция съобразно правомощията й по т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, са следните: какъв е статута на портиерското жилище, кой е меродавният момент, към който същият се преценява и по какъв начин може да бъде променено предназначението на самостоятелен обект, предвиден като обща част, в обект – индивидуална собственост. Следва да се извърши преценка на разрешението на поставения въпрос, който е обуславящ за изхода на делото, с възприетото в съдебната практика, обективирана в тълкувателно решение № 39/1986 г. на ОСГК, както и с цитираната в касационната жалба. Жалбоподателят дължи внасяне на държавна такса в размер на 150,97 лв. /чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси/ по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба по същество. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение