Определение № 477 от 26.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 910/2023 г.

Производството е по реда чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 9030/19.04.2023г. на К. П. Ж. срещу разпореждане № 497 от 13.03.2023г. по ч.т.д. № 4/2023г. на съдия при Апелативен съд - София, с което е върната, на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК, частна касационна жалба с вх. № 20333/02.03.2023г. на жалбоподателя, подадена по пощата на 01.03.2023г., срещу определение от 11.01.2023г. на Апелативен съд – София по делото поради това, че определението не подлежи на касационно обжалване (чл. 274, ал. 4 от ГПК). С определението от 11.01.2023г., като е обезсилено определение от 23.09.2022г. по ч.т.д. № 1737/2022г. на Софийски градски съд, е оставено без разглеждане искането на К. П. Ж. за спиране, на основание чл. 536, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 19, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, на регистърното производство по заявление образец Б2 с вх. № 20220920123157 по партидата на „Напоителни системи“ ЕАД, с ЕИК[ЕИК], до приключване на исковото производство по искова молба с вх. № 59812/23.09.2022г. Оплакванията на жалбоподателя са, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като определението от 11.01.2023г. прегражда по-нататъшното развитие на делото и подлежи на обжалване пред ВКС. Евентуално неправилно е приложена разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК. Чл. 280, ал. 3 от ГПК постановява по кои дела решенията не подлежат на касационно обжалване и там не фигурират делата по чл. 19, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ. Жалбоподателят се позовава на разрешението, дадено с определение № 385 от 31.05.2013г. по ч.т.д. № 2190/2013г. на Върховния касационен съд, ТК, ІІ т.о. Частната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по съответно приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК, вр. чл. 275, ал. 2 от ГПК. По същество жалбата е неоснователна. Съгласно чл. 19, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ регистърното производство се спира въз основа на акт на съда на основание чл. 536 от ГПК. Според чл. 536, ал. 3, изр. 2 от ГПК в тези случаи определението на съда за спиране подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и първа от ГПК. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 от глава двадесет и първа от ГПК посочва актовете, които подлежат на касационно обжалване – определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие, но също съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Определението на окръжен съд за спиране по чл. 536, ал. 1, т. 1 от ГПК при висящ исков процес относно правоотношение, което е условие, за да бъде издаден охранителният акт по регистрацията, е определение, постановявано в производство, крайният акт по който или не подлежи на обжалване или подлежи на обжалване единствено пред окръжен, съответно апелативен съд, при което, на основание чл. 274, ал. 4 от ГПК, определението на апелативен съд, постановено след обжалване на определение на окръжен съд за спиране на регистърното производство по чл. 536, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 19, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ не подлежи на касационен контрол, независимо дали в резултат на инстанционната проверка това определение е потвърдено, отменено, обезсилено като недопустимо или обявено за нищожно. Изрично с Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018г. по тълк. дело № 5/2015г. на ОСГТК на ВКС е прието, че не подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК акт на апелативен съд, с който е потвърден отказ на окръжния съд за вписване в регистрите на юридически лица (чл. 606 от ГПК), а съгласно трайната практика на ВКС щом завършващият производството по този ред съдебен акт – решение на апелативен съд, не подлежи на касационно обжалване, то касационен контрол, съответно на разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК, е недопустим и по отношение на останалите актове, постановени в това производство, включително за спиране на регистърното производство. В този смисъл са например определение № 193 от 17.03.2014г. по ч.т.д. № 534/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 438 от 03.07.2014г. по ч.т.д. № 1737/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 247 от 29.04.2015г. по ч.т.д. № 1147/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 327 от 16.06.2015г. по ч.т.д. № 1146/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 377 от 09.07.2015г. по ч.т.д. № 1456/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 270 от 16.05.2018г. по ч.т.д. № 588/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 354 от 23.09.2020г. по ч.т.д. № 1277/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др. Определение № 385 от 31.05.2013г. по ч.т.д. № 2190/2013г. на Върховния касационен съд, ТК, ІІ т.о., на което се позовава жалбоподателят, касае различна хипотеза. Сходни на изложеното са изводите на съдията при Апелативен съд – София, върнал частната касационна жалба на жалбоподателя срещу определението от 11.01.2023г. на този съд за обезсилване на определението на Софийски градски съд за спиране на регистърното производство по подадено заявление образец Б2 по партидата на „Напоителни системи“ ЕАД, тези изводи се споделят от настоящия състав на Върховния касационен съд, като съответни на съдебната практика, поради което подадената от К. П. Ж. жалба срещу разпореждането за връщане на частната касационна жалба с вх. № 20333/02.03.2023г. следва да бъде оставена без уважение. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че определението от 11.01.2023г. е определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, както и това определение не е решение по въззивно дело по смисъла на чл. 280, ал. 3 от ГПК, каквито също са доводите на жалбоподателя.