Определение № 60654 от 30.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 756/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. М. Б. срещу решение № 55 от 21. 01. 2021 г. по в. гр. д. № 2420/2020 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12 състав, с което е потвърдено решение № 67 от 8. 06. 2020 г. по т. д. № 144/2019 г. на Софийски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от К. М. Б. срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД искове по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лв. за причинени й неимуществени вреди – душевни болки и страдания, тежка депресия, безсъние и апатия, търпени поради смъртта на сина й М. Н. Б., настъпила на 14. 07. 2014 г. вследствие на претърпяна на 28. 06. 2014 г. на [улица]/срещу № 1А и № 2/ в [населено място] злополука – нанесен удар в областта на главата с работния орган на земекопна строителна машина – многокофов багер марка „JSB 4CX“ с рег. № СО 6266, за която е сключен с ответника договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № 06113001990759, валидна от 24. 08. 2013 г. до 23. 08. 2014 г., ведно със законната лихва от 28. 06. 2014 г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касационната жалбоподателка излага оплаквания за неправилност на извода на съда, че инцидентът, довел до смъртта на нейния син, не представлява покрит риск по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорва становището на въззивния съд, че под понятието „използване на превозни средства“, вложено в актовете на Съда на Европейския съюз, се разбира само използване на МПС като средство за транспорт. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулира следните въпроси: „1. Включва ли се в понятието „използване на превозни средства“ използването на МПС като работна машина за извършване на строителни дейности, ако тази дейност отговаря на неговата обичайна функция, т. е. ако същото освен като средство за транспорт се използва и като строителна/работна машина?; 2. Включва ли се в обхвата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и представлява ли покрит от застрахователя риск, инцидент, причинен с работния орган /кофата/ на МПС – комбиниран багер, използван като работна машина за извършване на строителни дейности?; 3. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички възражения и повдигнати въпроси във въззивната жалба, както и дали въззивният съд трябва да обсъди всички доказателства по делото и да постанови решение след тяхната съвкупна преценка?“ Касационната жалбоподателка поддържа, че първите два въпроса от изложението са разрешени в противоречие с решение от 4. 09. 2014 г. по дело С-162/2013 г. на СЕС, с което обосновава достъпа до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Сочи, че решението на въззивния съд е постановено в противоречие с практиката на ВКС по третия въпрос, като се позовава на решения на ВКС: решение по д. № 4404/2019 г., решение по т. д. № 34/2013 г., ІІ т. о., решение по т. д. № 1608/2015 г., ІІ т. о., решение по т. д. № 3768/2014 г., ІІ т. о., решение по т. д. № 2220/2015 г., ІІ т. о., решение по т. д. № 1826/2016 г., І т. о. и решение по т. д. № 2435/2016 г., ІІ т. о. Ответникът по касационната жалба „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, [населено място] е подал отговор на касационната жалба, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните не се спори, че водачът на многокофов багер марка „JSB 4CX“ с рег. № СО 6266, който е причинил смъртта на сина на ищцата, е имал качеството на застраховано лице по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с ответника. Установил е следния механизъм на инцидента на чл. 28. 06. 2014 г., вследствие на който синът на ищцата М. Б. е починал: на 28. 06. 2014 г. работници на СД „Цеки Захариев и сие“ извършвали довършителни работи по доизграждане на улична канализационна мрежа на [населено място], при които е било необходимо да се регулира бетонен пръстен от канализационна шахта; за целта пръстенът бил закачен посредством стоманено въже към кофата на земекопна машина – многокофов багер „JCB – 4CX“ с рег. № СО 0626 от багериста В. Т. и по този начин бил повдигнат, като се наложило регулирането му на ръка, за да съвпаднат отворите му с канализационните тръби; за регулиране на пръстена в шахтата слязъл пострадалият М. Б., работещ в посоченото дружество на длъжност каналджия; с оглед разликата в нивата на пръстена и мястото на багера видимост между багериста и Б. не съществувала, поради което се наложило багеристът да бъде напътстван за действията, които да извърши; Б. извикал на багериста „Пускай!“ и последният пуснал кофата на багера надолу, при което кофата ударила в областта на дясната лицева половина главата на Б., който впоследствие починал. Въззивният съд е счел, че смъртта на М. Б. не е настъпила при ПТП – използване на багер марка „JSB 4CX“ с рег. № СО 6266 като транспортно средство, а като работна машина, поради което отговорността на ответника като застраховател по риска „Гражданска отговорност“ не може да бъде ангажирана. Позовал се е на очертания в чл. 257, ал. 1 КЗ /отм./ обект на застраховане по тази задължителна застраховка и на легалната дефиниция на пътно-транспортно произшествие по § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП – събитие, възникнало в процеса на движение на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреди на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Посочил е, че по спора следва да се съобрази решение от 28. 11. 2017 г. по дело С-514/16 на СЕС с предмет преюдициално запитване за тълкуване на чл. 3, § 1 от Директива 72/166/ЕИО, в което се приема, че съдържащото се в тази разпоредба понятие „използване на превозни средства“ не обхваща случая, в който селскостопански трактор е участвал в произшествие и основната му функция към момента на настъпване на това произшествие не е била да служи като средство за транспорт, а да генерира, като работна машина, двигателна сила. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Първите два въпроса в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касационната жалбоподателка се отнасят до обекта на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и по-конкретно до значението на понятието „използване на превозни средства“. Тези въпроси са били обсъждани от въззивния съд и имат обуславящ решаващите му изводи характер, поради което отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касационната жалбоподателка обаче не е обосновала соченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. С решение от 4. 09. 2014 г. по дело С-162/13 на СЕС, на което се позовава жалбоподателката, е прието, че чл. 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 г. относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него понятие „използване на превозни средства“ включва всяко използване на превозно средство, което отговаря на обичайната функция на това превозно средство. С оглед отправеното преюдициално запитване е прието, че така в това понятие би могла да се включи маневрата на трактор в стопански двор, за да вкара в хамбар прикачено към него ремарке. Във връзка с целената защита на пострадалите при произшествия, предизвикани от моторни превозни средства, СЕС е постановил по същество, че понятието „използване на превозни средства“ не обхваща само хипотезите на движение по пътищата, тоест на движение по обществената пътна мрежа, а и всяко използване на превозното средство в съответствие с обичайната му функция, а именно като средство за транспорт. Обжалваното въззивно решение не е в противоречие с цитираната практика на СЕС, доколкото по делото е установено, че процесният багер не е използван като средство за транспорт - същият не се е намирал в движение и е бил използван само като подемна сила. Възприетото от съда разбиране, че в случая не е налице „използване на превозното средство“ е в пълно съответствие и с решението на СЕС, на което решаващият състав се позовава във въззивното решение, а именно решение от 28. 11. 2017 г. по дело С-514/16 на СЕС, с което е прието, че съдържащото се в чл. 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО понятие „използване на превозни средства“ не обхваща случая, в който селскостопански трактор е участвал в произшествие и основната му функция към момента на настъпване на това произшествие не е била да служи като средство за транспорт, а да генерира като работна машина двигателна сила. В последното решение на СЕС, при направено изрично позоваване и на решение на СЕС по дело С-162/13, е подчертано, че понятието „използване на превозни средства“ по смисъла на чл. 3, параграф 1 от директивата обхваща всяко използване на превозното средство като средство за транспорт. Становището на касационната жалбоподателка за неприложимост в случая на решението на СЕС по дело С-514/16 е основано на несъответно на това тълкуване на СЕС разбиране, че в обхвата на понятието „използване на превозните средства“ от значение за обекта на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се включва и използването на превозното средство съобразно неговата друга, макар и основна към момента на увреждането, функция – на работна машина. По отношение на последния поставен от касационната жалбоподателка въпрос относно задълженията на въззивния съд да обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, който отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По този процесуален въпрос е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 9. 12. 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и постоянна практика на ВКС, намерила израз в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения - служебно известните на състава решение № 388 от 17. 10. 2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 94 от 28. 03. 2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 55 от 3. 04. 2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 63 от 17. 07. 2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 111 от 3. 11. 2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т. о. и др. Съгласно посочената практика непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си. В случая не е допуснато отклонение от практиката на ВКС, тъй като въззивният съд е обсъдил фактическия и доказателствен материал и е формирал собствени изводи, че не е налице основанието по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД. Неоснователни са доводите, във връзка с които е въведен въпросът на касационната жалбоподателка, че въззивният съд не се е произнесъл по смисъла на понятието „използване на превозни средства“ и не е обсъдил практиката на СЕС, на която ищцата, въззивник се е позовавала. За да извърши преценка дали в случая е налице „използване на превозно средство“, съответно дали е настъпила злополука, представляваща покрит от задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите риск, въззивният съд се е съобразил с решението на СЕС по дело С-514/16 г., което е намерил за приложимо с оглед установеното по делото използване на застрахования багер не като средство за транспорт, а като работна машина, генерираща подемна сила. Квалифицирал е като неоснователни доводите на ищцата, че първоинстанционният съд не е съобразил решението на СЕС по дело С-162/13, като е подчертал, че дадените в него разрешения касаят използване на превозното средство като средство за транспорт - маневра /движение назад/ на трактор в стопански двор, за да вкара в хамбар прикачено към него ремарке. Поради това не може да се приеме, че апелативният съд се е отклонил от практиката на ВКС по поставения процесуален въпрос, съответно не е налице въведеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до касация. По изложените съображения въззивното решение на Софийски апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение