Определение № 258 от 21.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1648/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от К. Й. Д., чрез адв. С. против решение № 1509/09.07.2020г. по в.гр.д.№ 5850/2019г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 5409/16.07.2019г. по гр.д.№10409/2017 г. по описа на СГС в частта за отхвърляне на предявения от касатора срещу ЗД «Евроинс»АД частичен иск по чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на сума в размер над 8000лв. до предявените 45 000лв., от общ размер на 100 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП от 21.09.2016г. Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и че са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касацията ЗД «Евроинс»АД в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба и наличието на условия за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна- подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че пред него страните спорят единствено относно размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото ПТП, в резултат на което ищцата е получила средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движението на ляв горен крайник вследствие фрактура на лакътната кост на лявата предмишница. САС е съобразил заключението на СМЕ, че най-интензивни болки пострадалата е имала през първите 2 месеца и около 2 – 3 седмици в началото на проведена рехабилитация. Обичайно за тези травми възстановителният период е 45-60 дни, като извън тези периоди е търпяла само спорадично проявяващи се болки при преумора на лявата ръка и при рязка промяна на времето, както и при студено и влажно време. Пострадалата не е била способна да си служи пълноценно с лявата ръка и да се самообслужва с нея през първите три месеца след травмата. Към настоящия момент общото й състояние е стабилизирано – счупената лакътна кост е зараснала окончателно и няма данни при ищцата да са настъпили негативни последствия или усложнения от претърпяната фрактура. Възможно е в бъдеще при рязка промяна на времето ищцата да търпи спорадични болки в зоната на фрактурата, които обаче бързо биха отшумели при употреба на аналгетици. Дългият й болничен отпуск се обяснява с естеството на работата й като шивачка. По повод периода на носене на гипс, по който заключението на вещото лице и свидетелските показания се разминават, САС е приел, че в исковата молба не е заявено носене на гипс в продължение на шест месеца, като това обстоятелство е било посочено едва във въззивната жалба. Същото не е и било доказано по делото с медицински документ, а вещото лице по СМЕ при изслушването си в с.з. е заявило, че няма как ищцата да е била с гипс шест месеца, тъй като не е виждал в своята практика лакътна кост да зараства за 6 месеца. По тези съображения съдът е счел, че в обезщетението не следва да бъде включван шестмесечен период на носене на гипс. От свидетелските показания е приел, че в период от пет-шест месеца е имала нужда от помощ в домакинството, която първоначално е оказвала майка й, впоследствие голямото й дете, както и разпитаните свидетели. Въпреки неудобствата в битов план, поради възможността да разчита на много помощници, тези неудобства не са били извънредно големи. На ищцата е била поставена диагноза остра стресова реакция, с отразена в документа предписана медикаментозна терапия. Въззивната инстанция е преценила, че анамнестичните данни, описани в амбулаторния лист, се потвърждават от свидетелите, според които пострадалата изпитва страх от возене в кола и е по-тревожна, както и от заключението на СПЕ. За неоснователни са намерени твърденията, че ищцата е ограничила социалните си контакти, че е депресирана и потисната. Тя е присъствала на празненство по повод рожден ден на един от свидетелите, а промяната на трудовата дейност, която се е отразила по негативен начин на доходите й за продължителен период от време, не може да бъде компенсирана чрез претенцията за неимуществени вреди. При определяне на размера на обезщетението е била взета предвид възрастта на ищцата – 40 години, в средата на жизнения път, с вече укрепнала психика, която предполага пълно възстановяване, както от физическите увреждания, така и от психическия дискомфорт. Наред с това е било съобразено, че няма болничен престой или операция, възстановена е напълно от физическата травма, няма дефицит при движенията на ръката, а психическото отражение не е извънредно в сравнение с други случаи на пътни инцидент. Според САС кръвонасядането е отделна травма, но лечението и възстановителният период се включва в съответното лечение и възстановителен период на счупването. Отчетени са били и конкретните икономически условия, отразени в лимитите на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент – 21.09.2016 г., когато е настъпило произшествието. В заключение размерът на обезщетението е бил определен на 18000 лева, от които застрахователят е заплатил 10 000лева извънсъдебно. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/При предявен иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва ли всички търпени болки и страдания, неудобства и последици да бъдат изчерпателно индивидуализирани в исковата молба?; 2/ относно прилагането на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД; 3/ Следва ли съдебният акт да бъде мотивиран и съдът задължително ли е да се произнесе по всички наведени доводи от страните и при техния анализ да изложи обосновани мотиви, като основе решението си на събрания по делото доказателствен материал?; 4/Може ли решението да се основава на факти, които не са били установени по делото и възможно ли е изводът за преодоляване на неимуществени вреди на ищеца да почива на предположения?; 5/ При противоречие между свидетелски показания и заключението на СМЕ относно периода на възстановяване на пострадалото в ПТП лице, при предявен от него пряк иск срещу застрахователя за отговорността на виновния водач, следва ли съдът да обоснове мотивите си защо кредитира заключението на експертизата, а не кредитира показанията на свидетелите?; 6/ Допустимо ли е вещото лице да се отклони от поставената му задача и допустимо ли е съдът да кредитира при постановяване на решението си изводите на вещото лице по задача, която не му е била поставена?; 7/Налице ли е процесуално нарушение, когато въззивният съд не допусне поисканата експертиза, а заключението по нея е от значение за решаващите изводи на съда? По въпроси от първи до пети вкл. и по седми касаторът се позовава на допълнително основание по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК – противоречие на въззивното решение с дадените по тях разрешения в практиката на ВКС, както следва: по първи въпрос - в Решение №268/24.02.2016г. по гр.д.№ 2525/2015г. на ВКС; по втори въпрос - в Решение №108/30.06.2017г. по т.д.№ 60323/2016г. на ВКС и Решение №112/21.06.2017г. по т.д.№60334/2016г. на ВКС, и мн. др.; по трети въпрос - в Решение № 212/01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, Решение № 324/22.04.2010г. по гр.д. № 1413/2009г. на ВКС, Решение № 157/08.11.2011г. по т.д. № 823/2010г. на ВКС, Решение № 10/04.07.2011г. по гр.д. № 533/2010г. на ВКС и мн. др.; по четвърти въпрос – в Решение № 108/30.06.2017г. по т.д. № 60334/2016г. на ВКС и по пети въпрос - Решение № 654/22.07.2009г. по гр.д. № 211/1999г. на ВКС и Решение № 175/14.06.2016г. по гр.д. № 6268/2015г. на ВКС; по седми въпрос – противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР №1/ 2013г. на ОСГТК на ВКС и в ТР № 1/2000г. на ОСГК на ВКС. Касаторът въвежда допълнително основание по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по шести въпрос, тъй като счита че е налице противоречие с решение на СЕС по дела С-372/09 и С-373/09, както и че същият въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касация по първия поставен въпрос, тъй като доводът на въззивния съд, че твърдението за продължителността на носене на гипса е направено едва във въззивната жалба, не е повлияло на произнасянето по спора, защото САС го е обсъдил и е изложил мотиви относно установеното по него с оглед събраните доказателства. Следователно първи въпрос не се явава обуславящ крайното правно разрешение по дело. По втори въпрос не е изпълнено допълнителното условие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за селекция на касационната жалба. Съгласно задължителната за съдилищата практика, обективирана в ППВС №4/68г., ППВС № 2/1984г., ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г. понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи размерът на обезщетението, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените неимуществени вреди в резултат от деликта, който е причинил травматично увреждане, е необходимо да се отчете: възрастта на пострадалия, общественото му положение, интензивността на страданията, вида на вредите. От значения са и редица други обстоятелства, включително социално-икономическите условия в страната към момента на деликта, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди. В разглеждания случай САС в съответствие с така посочената задължителна практика е направил своята преценка за проявлението на различните релевантни обстоятелства, като отчитането им не е формално, а поотделно е разгледал всяко едно от тях и е съобразил комплексното им отражение върху физическото и психическото здраве, емоционален и социален живот на касатора. Решаващият състав е изследвал релевантните за спора доказателства – показания на свидетели, експертизи, документи, относно състоянието на пострадалата, вида и продължителността на нейното лечение; търпените като характер, интензивност и продължителност неудобства в периода на възстановяване, последиците за физическото и психологическото й състояние. Несъгласието на касатора с фактическите изводи въз основа на така обсъдените доказателства представлява оплакване за необоснованост на въззивното решение и същото не може да бъде проверявано от настоящата инстанция в производството по чл.288 ГПК. По трети въпрос също не е изпълнено соченото от касатора допълнително условие за противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС. Съобразена е била икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Именно икономическата конюнктура е в основата на нарастване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Необходимо е да се посочи, че в цитираната в изложението съдебната практика е застъпено разбиране, че установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение, а следва да бъдат съобразени като израз на икономическите условия към релевантния момент – моментът на настъпване на увреждането, т.е. те са ориентир при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претендирано по пряк иск на увредения спрямо застрахователя. Касационните състави не са посочили, че социално-икономическите условия към момента на увреждането имат самостоятелно значение на критерий, при това основен за определяне на конкретните обезщетения. Твърдението за игнориране на част от доказателствата е напълно произволно. Четвърти, пети и шести правен въпрос не отговаря на изискването на чл.280, ал.1 ГПК към общото основание за допускане на касационно обжалване. Изводите на въззивния съд са направени на основата на последователни и аргументирани логически и обосновани на опитните правила връзки. САС не е излагал предположения, а заключения на вещото лице, в област, в която на страните, свидетелите и съда липсват специални знания. Коментирал е различията в показанията на свидетелите и вещото лице и е мотивирал кредитирането на заключението на последното именно с оглед факта, който се доказва – от областта на медицината, а не емпирично житейско наблюдение. Не отговаря на фактическата обстановка по спора поставеното в шести въпрос условие – отклонение на вещото лице от поставената задача. Изрично е бил поставен въпрос, при това от самата ищца какво лечение е било проведено и адекватно ли е било то. Поставянето на гипс и времето, което е необходимо да се носи той е част от предвиденото лечение. Самата формулировка на седми въпрос насочва към оплакване за неправилност на обжалваното решение, а не до правен въпрос, който да отговаря на критериите по чл.280, ал.1 ГПК, подробно разяснени с ТР№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Подадена е и частна касационна жалба от К. Д. срещу решение № 1509/09.07.2020г. по в.гр.д.№ 5850/2019г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение частна жалба срещу определение №24527/17.10.2019г.по гр.д. № 10409/2017 г. на СГС по чл.248 ГПК. Формулираните в изложението към частната касационна жалба правни въпроси относно начина на въвеждане на възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възражение и кои са критериите за преценка правната и фактическа сложност на един спор не изпълняват предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Посоченото от касатора Решение № 334/13.11.2018г. по т.д. № 2690/2017г. на ВКС, II т.о. не разглежда аналогичен на настоящия казус, тъй като по него въобще не се е твърдяла прекомерност на адвокатското възнагреждение, а липса на заплащането му. Следва да се отбележи, че и двете страни по идентичен начин са въвели в процеса пред СГС по настоящия спор насрещните си възражения за прекомерност на възнагражденията на пълномощниците. При преценката си за фактическата и правна сложност на спора въззивният съд не е намерил за осъществили се релевантните обстоятелства едно дело да разкрие такава сложност. Оспорването на преценката на съда е въпрос по съществото на частната касационна жалба, а не на селекцията й за допускане на касационно обжалване. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. В полза на ответника по касацията ЗД«Евроинс»АД следва да се присъдят разноски в размер на 100лв., на осн. чл.78, ал.8 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд