Определение № 3159 от 19.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 961/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по подадена от К. Е. К., К. Д. К. и П. Н. К. касационна жалба срещу решение № 1533 от 17.12.2024 г. по гр.д.№ 2923 от 2024 г. на Пловдивския окръжен съд, VI състав, с което:

• е потвърдено решение № 3123 от 11.07.2024 г. по гр.д.№ 12139 от 2023 г. на Пловдивския районен съд за уважаване на предявения от С. Е. К.- И. срещу К. Е. К., К. Д. К. и П. Н. К. иск по чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на прехвърлени с договор за замяна, обективиран с нотариален акт № 17 от 12.01.2023 г., идеални части от четири недвижими имота, а именно: 1. 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *по кадастралната карта на [населено място], обл.Пловдив, одобрена със заповед № РД-18-820 от 25.11.2019 г. на ИД на АГКК, находящ се в [населено място], м.“Ч.“, с площ от 1 998 кв.м.; 2. 1/4 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *по кадастралната карта на [населено място], обл.Пловдив, одобрена със заповед № РД-18-820 от 25.11.2019 г. на ИД на АГКК, находящ се в [населено място], м.“Ч.“, с площ от 13 336 кв.м.; 3. 1/4 ид.ч. от имот с идентификатор *по кадастралната карта на [населено място], обл.Пловдив, одобрена със заповед № РД-18-820 от 25.11.2019 г. на ИД на АГКК, находящ се в [населено място], м.“Ч.“, с площ от 3 000 кв.м. и 4. 1/4 ид.ч. от имот с идентификатор *по кадастралната карта на [населено място], обл.Пловдив, одобрена със заповед № РД-18-820 от 25.11.2019 г. на ИД на АГКК, находящ се в [населено място], м.“С. “, с площ от 3 499 кв.м.,

• е потвърдено определение № 10470 от 23.08.2024 г. по същото дело, с което е оставена без уважение молбата на К. Е. К., К. Д. К. и П. Н. К. за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските и

• К. Е. К., К. Д. К. и П. Н. К. са осъдени да заплатят на С. Е. К.- И. разноски за въззивното производство в размер на 400 лв.

В писмен отговор от 05.02.2025 г. ответницата по касационната жалба С. Е. К.- И. е оспорила същата като процесуално недопустима. Моли жалбата да бъде оставена без разглеждане, евентуално- да не бъде допускана до касационно разглеждане или въззивното решение да бъде потвърдено.

С молба вх.№ 10993 от 11.06.2025 г. С. Е. К.- И. е поискала касационното производство да бъде прекратено поради недопустимост на жалбата и да й бъде издаден заверен препис от влязлото в сила въззивно решение.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по искането в молбата на С. К.- И. приема следното: Съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.

В конкретния случай предмет на касационното обжалване е въззивно решение по иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на идеални части от четири недвижими имота, описани в нотариален акт за замяна № 17 от 12.01.2023 г. Този иск е облигационен, а не вещен. В този смисъл е последователната практика на ВКС, например определение № 403 от 26.10.2020 г. по ч.гр.д.№ 2882 от 2020 г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 254 от 25.05.2017 г. по ч.гр.д.№ 553 от 2017 г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 283 от 19.12.2016 г. по гр.д.№ 4983 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 32 от 28.01.2013 г. по ч.гр.д.№ 9 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о. и др. Поради това постановеното по този иск въззивно решение не попада в посочените в чл.280, ал.3, т.1 ГПК изключения.

Цената на горепосочения иск се определя по реда на чл.69, ал.1, т.4 във връзка с т.2 ГПК въз основа на данъчната оценка на имотите- предмет на договора за замяна от 12.01.2023 г. и на иска за изкупуване. Видно от посоченото в самия нотариален акт № 17 от 12.01.2023 г., общата данъчна оценка на прехвърлените с този нотариален акт идеални части от четирите имота е 770,31 лв. От представените по делото удостоверения за данъчна оценка, находащи се на лист 18, 19, 20 и 21 от първоинстанционното дело, се установява, че данъчната оценка на всеки един от четирите имота е следната: 337,80 лв. за имот с идентификатор *; 1 306,90 лв. за имот с идентификатор *; 507,20 лв. за имот с идентификатор *и 591,50 лв. за имот с идентификатор *. Или общо четирите имота са с данъчна оценка от 2 743,40 лв., а данъчната оценка на прехвърлената част от тези имоти възлиза на 770,31 лв. Следователно цената на иска по чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване, определена по реда на чл.69, ал.1, т.4 във връзка с т.2 ГПК, е под 5 000 лв. Ето защо, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК въззивното решение по този иск не подлежи на касационно обжалване, поради което подадената от К. Е. К., К. Д. К. и П. Н. К. касационна жалба срещу решението на Пловдивския окръжен съд следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.

Без разглеждане като недопустима следва да бъде оставена касационната жалба срещу въззивното решение и в частта му, с която е потвърдено определението от 23.08.2024 г. на Пловдивския районен съд за отказ да бъде изменено първоинстанционното решение в частта за разноските. След като решението по конкретното дело не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.248, ал.3 ГПК не подлежи на обжалване пред ВКС въззивното решение /имащо характер на определение/ и в частта му, с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение по чл.248 ГПК.

Воден от горното, съставът на първо гражданско отделение на Гражданска колегия на Върховния касационен съд