Определение № 50388 от 02.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 1893/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника ЗД“Бул Инс“АД срещу решение № 571 от 29.04.2022г. по в.гр.д.№ 2999/2021г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав, с което след отмяна на първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска с правно основание чл.432,ал.1 КЗ за разликата над 25 000лв. до 92 000лв., на ищеца С. Е. С. е присъдено обезщетение от още 67 000лв. за претърпените от него неимуществени вреди от настъпило на 29.10.2019г. пътно произшествие. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение за уважаване на иска над сумата, присъдена от първоинстанционния съд -25 000лв. Искането е за отмяната му в тази част на основанията по чл.281,т.3 ГПК и отхвърлянето му за сумата от 67 000лв. Посочва, че при правилно и в пълнота възприета фактическа обстановка, решаващият въззивен състав е извел правилни правни изводи относно виновното и противоправно причиняване на пътното произшествие от страна на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована в „Бул Инс“ АД и оплакванията и касационните доводи касаят единствено приложението на материалния закон при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Поддържа, че пред въззивната инстанция не са установени обстоятелства, които да обусловят завишаване на определеното от първата инстанция обезщетение от 25 000лв. със сумата от 67 000лв. - близо трикратно, без изложени съществени мотиви за това, които да сочат връзка между действително търпените вреди и оценъчния извод на съда. Касаторът счита, че апелативният съд не само е вложил различно съдържание в понятието справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД спрямо анализа на първоинстанционния съд, но чрез определеното обезщетение е вложено различно от съдържащото се в практиката на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД разбиране за „справедливост“ като критерий, по който следва да бъде определен необходимият за възмездяване на причинените на ищеца вреди стойностен еквивалент. Възразява, че когато съдът е изброил релевантни за определяне на обезщетението факти, но не е мотивирал оценъчния си извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите, критерият за справедливост по чл.52 ЗЗД е нарушен. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите: 1/ Относно приложението на критерия за справедливост въведен с чл.52 ЗЗД в съответствие със задължителните указания в ППВС№4/1968г. и частност относно задължението на съда за мотивиране на оценъчния си извод за определяне на справедлив размер на обезщетението. Страната се позовава на противоречие на изводите на САС по този въпрос с ППВС №4/1968г. и решението по т.д.№ 2908/2015г. на 2 т.о. на ВКС. 2/ Относно обстоятелствата, които следва да бъдат ценени от съда при решаване на въпроса за определяне на справедливо по размер - чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на телесни повреди. Посочена е същата допълнителна предпоставка чл.280,ал.1,т.1 ГПК с позоваване на ППВС №4/1968г. и решението по т.д.№ 2811/2015г. на 2 т.о. на ВКС. Касаторът посочва, че установените по делото факти относно подлежащите на компенсиране вреди са за причинено на ищеца травматично счупване на дясната колянна става (счупване в областта на горния край на тибията), травмата по обясненията на вещото лице е средно степенна или такава, която затруднява функцията на крайника за срок по-дълъг от 30 дни, в случая до 3 месеца. При ищеца, макар да е настъпило консолидиране на фрактурата, са се развили усложнения в ставата, която вещото лице е установило, че е оточна с възпалителни промени, което се случва в резултат на недобро зарастване, водещо до износване на хрущяла и разтежение на кръстната връзка. В перспектива се очаква развитие на артрозни промени и ендопротезиране, но след 15-20 години. Касаторът възразява, че не са ангажирани доказателства пострадалият да е инвалидизиран. 3/ Следва ли при определяне на обезщетение о справедливост са се вземат предвид и конкретните икономически условия, преценени към датата на настъпване на деликта? Счита, че присъденото на ищеца обезщетение при средна брутна работна заплата за 2019г. от 1 208лв., присъденото обезщетение се равнява на 76 средни брутни заплати-възнагражденията за 6 години напред. Присъденото обезщетение, макар да не замества загубен доход, обществено икономическата конюнктура, разбирана като съвкупност от покупателна способност и размер на доходите, следва да бъде отчитана при определяне на размера на компенсацията по чл. 52 ЗЗД. Позовава се на несъответствие на обжалваното решение с решенията по т.д.№ 387/2008г., по т.д. № 795/2008г., по т.д.№ 611/2011г., всичките на 2 т.о. на ВКС и по т.д.№ 677/2017г. на 1 т.о. на ВКС. Посочва че в областта на застраховането отчитането на икономическата ситуация се извършва чрез преценка на нормативните застрахователни лимити по ЗЗГОА и макар с тенденция за тяхното повишаване, такова не е извършвано от 2018г., което сочи, че в процесната хипотеза аргументът за високите застрахователни лимити не може да бъде счетен за валиден. В писмен отговор от ищецът С. Е. С. оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е била сезирана с жалба на ищеца, който е обжалвал отхвърлянето на иска му за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди (първоначално предявен за 40 000лв.) за разликата над присъдените от Благоевградския ОС - 25 000лв. до увеличения размер на претенцията му от 100 000лв. Въззивната инстанция е съобразила, че решението в частта, с която искът по чл. 432, ал. 1 от КЗ е уважен за сумата от 25000 лв., е влязло в сила като необжалвано, с оглед на което, при приета основателност на предявения иск и липса на жалба от ответника в тази осъдителна за него част, първоинстанционното решение формира сила на пресъдено нещо по фактите, които пораждат вземането при квалификацията по чл. 432, ал. 1 от КЗ. При определяне на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди въззивната инстанция се е позовала на приетата пред окръжния съд съдебно-медицинска експертиза, която е установила, че С. С., роден 1985г. в резултат на произшествието е получил вътреставна фрактура на дясната колянна става, довела до трайно затруднение на движението на десния долен крайник за повече от 30 дни и е проведено консервативно лечение - имобилизация на крайника за 6 седмици, след което - рехабилитация. Възстановителният период е около три месеца, като през първите 7-10 дни болките са били значителни поради наличието на кръвоизлив в дясната колянна става. Отчетено е, че при извършения личен преглед вещото лице е установило, че настоящото състояние е подобрено, но въпреки това колянната става е оточна; при движение ищецът съобщава за болки в предния й отдел, което затруднява нормалното натоварване на крайника; при клякане се наблюдава щракане, придружено с болка; флексията е 10-15 градуса. От направен ЯМР се установява състояние след фрактура с давност на интеркондилната еминенция на тибията с незавършено калусно образуване; начален вторичен остеоартрит; дисторцио на предна кръстна връзка; реактивен бурсит и синовит, което означава недобре зарастнала фрактура на еминенцията, износване на хрущяла на ставата в лека степен, разтежение на кръстната връзка и възпалителни промени в ставата. Перспективата според експерта е развитие на артрозни промени, които в бъдеще ще са в тежка степен и ще се наложи ендопротезиране на дясна колянна става. В момента ищецът търпи леки до умерени болки и страдания в дясната колянна става при натоварване – клякане, изкачване и слизане по стълби. Въззивната инстанция е приела, че така описаните множество негативни промени в здравословното състояние на ищеца, вида, характера и интензитета на страданията, останалите дефекти (незавършеното калусно образуване, намалената флексия, дисторцията на кръстната връзка, остеортрита, износването и възпалителните промени на ставата), които няма да бъдат излекувани, обстоятелството, че продължава да търпи болки и понастоящем и особено неблагоприятната прогноза за здравето в бъдеще, с оглед необходимостта от протезиране на колянната става, предопределят присъждане на завишен размер. За меродавни за установяване на справедливия размер на обезщетението, който в пълен размер ще възмезди болките и страданията на ищеца, въззивната инстанция е посочила и: възрастта на пострадалия към момента на ПТП - 34 години; неудобствата, битовите затруднения и притесненията от наложилото се обездвижване на крака и ползването на чужда помощ за обслужване на ежедневни битови и хигиенни нужди, за които свидетелства в показанията си разпитаната пред първата инстанция свидетел, които неудобства са съпътствали страданията, допринасяйки и за психическия дискомфорт на пострадалия; икономическата конюнктура към момента на произшествието, както и практиката на съдилищата в подобни случаи. Въз основа на така изложените критерии, позовавайки се на принципа за пълна обезвреда, залегнал в чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, изискващ при определяне на размера на обезщетението да бъдат съобразени не само вече причинените страдания, но и онези неимущеуствени вреди, които неминуемо ще настъпят, както това е разяснено в т. 10 на ППВС № 4/1975г., съставът на САС е приел, че справедлив паричен еквивалент по смисъла на чл. 52 ЗЗД на претърпените от ищеца неимуществени вреди е сумата 92 000 лева. По тези съображения след отмяна на решението за отхвърляне на иска до този размер, е присъдено допълнително обезщетение от 67 000 лева. Настоящият състав счита, че е обосновано наличието на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване по поставения в изложението на касатора втори материалноправен въпрос Относно обстоятелствата, които следва да бъдат ценени от съда при решаване на въпроса за определяне на справедливо по размер - чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на телесни повреди. при въведената към него допълнителна предпоставка чрез позоваване на ППВС №4/1968г. и решението по т.д.№ 2811/2015г. на 2 т.о. на ВКС. Касационно обжалване следва да бъде допуснато в обжалваната от касатора част - уважаването на иска за сумата над 25 000лв., поради което ЗД „Бул Инс”АД следва да бъде задължено да представи доказателства за внесена по сметката на ВКС държавна такса от 1 340лв. Искането за допускане на обжалването по останалите въпроси е неоснователно. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.