Определение № 3594 от 12.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5157/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. С. Т., чрез адв. Д. Е., срещу въззивно решение № 767 от 06.06.2023 г. по възз. гр. д. № 3053/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което след отмяна на решение № 260306 от 10.05.2022 г. по гр. д. № 9680/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив е определен нов режим на лични отношения на бащата с непълнолетните деца. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с обобщения от съда материалноправен въпрос за комплекса от предпоставки, обуславящи интереса на малолетните и непълнолетните деца при определяне режим на лични контакти с родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, и при настъпило родителско отчуждение, длъжен ли е съдът да определи мерки за преодоляването му, както и да съобрази режима на лични контакти с тази цел“. Сочи се противоречие с приетото в ППВС № 1/12.11.1974 г., решение № 218/03.12.2019 г., постановено по гр. д. № 763/2019 г., решение № 35 от 12.03.2015 г., постановено по гр. д. № 3585/2014 г. и решение № 158 от 02.06.2016 г., постановено по гр. д. № 3316/2015 г., и трите на III г.о. на ВКС. Жалбоподателят твърди, че в мотивите си въззивният съд не е отчел приноса на отглеждащия родител за възникване на синдром на родителско отчуждение у двете деца спрямо баща им. Поддържа, че въззивното решение освен необосновано е и неясно, което ще доведе до конфликт между родителите. Изложени са съображения, че в конкретния случай въззивният съд, освен че е лишил бащата от контакти с децата през месеците през учебната година, е намалил и времето през лятото само на 15 дни. Поддържа се, че обжалваното решение дава необоснован и неоснователен приоритет на контактите на децата с майката, а липсата на годни мотиви за ограничаване на правата на бащата да бъде с децата си представлява дискриминация спрямо него и правата му на равнопоставен родител. Ответната страна по жалбата Д. Й. Т., чрез адв. Т. Ч., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима. Предявените искове са с правно основание чл. 59, ал. 9 СК. Режимът на лични отношения на бащата с децата е първоначално определен с решение по гр. д. № 3793/16.10.2013 г. на ПРС по гр. д. № 6707/2013 г., както следва – с детето С.: до 31.12.2014 г. бащата ще взема С. всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10,00 ч. до 18,00 ч. в събота и от 10,00 ч. до 18,00 ч. в неделя; след 31.12.2014 г. бащата ще взема детето С. всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10,00 ч. в събота до 18,00 ч. в неделя, както и в продължение на половината дни за коледните и новогодишните празници, както и в продължение на 10 дни през зимата и 20 дни през лятото, които да не съвпадат с определеното от майката време за почивка на детето. Относно детето Д.: всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 16,00 ч. до 18,00 ч. в събота и от 16,00 ч. до 18,00 ч. в неделя, като срещите се провеждат в дома на бащата и в присъствие на майката. С първоинстанционния съдебен акт на ПлРС е прието за установено, че е настъпило трайно изменение на обстоятелствата, при които е определен първоначалният режим на лични контакти,поради което и в интерес на децата е да се определи нов режим. Постановено е, че бащата В. С. Т., ще има право да вижда и взема децата С. В. Т. и Д. В. Т., както следва:всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10,00 ч. до 18.00ч. в събота за период от два месеца, считано от влизане в сила на настоящото решение; всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10,00 ч. до 18.00ч. в събота и в неделя, без преспиване при бащата, за период от два месеца, считано от изтичане на предходния период; всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10,00 ч. в събота до 18,00ч. в неделя, с преспиване при бащата, за период от два месеца, считано от изтичане на предходния период; след изтичане на описаните по-горе периоди, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца през учебната година от 18.00ч. в петък до 18,00ч. в неделя, с преспиване на децата при бащата;всяка втора и четвърта седмица от месеца в дните сряда или четвъртък от 17,00ч. до 20,00ч., като до ден вторник в тази седмица бащата трябва писмено да уведоми майката в кой от дните ще вземе децата; 2 пъти по 15 дни през лятото, който период не съвпада с времето, когато майката ще ползва годишния си отпуск. Майката е длъжна до 30 април на всяка календарна година да уведоми писмено бащата кога през лятото ще ползва един месец отпуск /дори и да не работи, трябва да определи кога през лятото за 1 месец ще бъде с децата/, а той е длъжен до 10 май на същата година да я уведоми за времето, когато той ще бъде с децата през лятото. В случай, че до 30 април майката не уведоми бащата кога ще ползва отпуска си, то той има право сам да определи времето през лятото, когато ще бъде с децата и да уведоми майката; за Коледните празници през четните календарни години - от 09,00ч. на 24 декември до 18,00 ч. на 28 декември, а през нечетните календарни години през същия период децата ще бъдат при майката ;за Новогодишните празници през нечетните календарни години – от 09.00ч. на 29 декември до 18,00ч. на 02 януари, а през четните календарни години за същия период децата ще бъдат при майката;през първата половина на междусрочната и пролетната ученически ваканции от 09,00 ч. на първия ден на ваканцията до 18,00ч. на деня, с който завършва първата половина от съответната ваканция; през Великденските празници: през нечетните календарни години за времето от 09,00ч. на Р. петък до 18,00ч. на Понеделник след Неделя на Възкресението, а през четните календарни години за същия период децата ще бъдат при майката;рождените дни на децата - съответно 06.08. на С. и 20.09. на Д., децата ще празнуват с родителя, с когото са, съобразно режима за лични отношения, но другият родител ще бъде с детето с личен празник в първата събота след рождения ден на детето от 10,00 ч. до 19,00ч.; бащата има право да взема децата на своя рожден ден за времето от 18,00ч. на този ден до 08,00ч. на следващия ден, с ангажимент да заведе децата на училище, ако следващият ден е присъствен ;бащата има право да присъства на тържествата на първия и последния учебен ден на децата, както и на всички други празници и мероприятия, в които децата имат участие; за времето от 1 месец или два пъти по 15 дни през лятото, когато децата ще бъдат при майката, бащата няма да се ползва от режима на лични контакти през първата и третата седмица на месеца. Така определеният режим е обжалван пред въззивния съд от майката Д. Т.. С решението си въззивният съд е анализирал събраните пред първата инстанция доказателства. От показанията на разпитаните свидетели е приел за установено, че след развода на страните, контактите на децата с бащата се осъществявали редовно. Проблеми възникнали след операцията на детето С., с която бащата не бил съгласен. Ищецът и неговите родители предложили на ответницата детето С. да се лекува в чужбина на техни разноски, но тя отказала. След операцията на детето настъпило отчуждение между бащата и децата, защото майката не допускала децата да контактуват самостоятелно с баща си. Ищецът правел опити да контактува нормално с децата, но те реагирали отрицателно, като речникът им спрямо него не отговарял на възрастта им. Бащата се опитвал да говори с майката, като я молел да не манипулира децата, да не ги настройва срещу него, но тя му прекратявала разговорите. Бащата искал да вижда и взема децата, но не бил допускан до тях от майката или последната настоявала да присъства. Пред въззивната инстанция са разпитани лично децата С. и Д. Детето Д. посочва, че баща й в скоро време не се е обаждал, от 1-2 години не са го виждали с братчето й; майка й не им пречила да се чуе с тях; не знае дали ще й бъде приятно, ако татко й се обади да отидат някъде с него да играят или да се разходят, защото тя обикновено си била с майка си и е свикнала с нея. Детето С. казва, че баща му не му се обаждал и не се чували; той имал телефон, но баща му не знаел номера му. Той не искал да се вижда с баща си, нито да се чува с него, защото той не му помогнал за операцията на краката; той го помолил да му помогне, но той не му помогнал. По делото е приет и социален доклад от 23.01.2023 г., от който се установява, че на 16.01.2022 г. в присъствието на социален работник и психолог се е състояла среща между бащата и децата. Бащата ги посрещнал с шоколади и подаръци. Децата изглеждали резервирани, избягвали зрителен контакт. Бащата инициирал разговор, задал им въпроси, обръщал се към тях с умалителни имена – Д. отговаряла кратко, по-често с отрицание или незнание, уклончиво, а С. преди да отговори поглеждал към сестра си. Д. отклонявала всички предложения на баща си, а С. казал, че не знае защо не иска да се вижда с баща си, споменава и че баща му не му е помогнал за операцията. Във въззивното производство е приета и съдебно-психологична експертиза, заключението от която въззивният съд е намерил за безпристрастно, пълно и всеобхватно изготвено. От него съдът е приел за установено, че бащата към момента не може да се справи да се вижда самостоятелно с децата не поради липса на родителки капацитет, а поради обективни обстоятелства – изтъкнал е, че децата не искали да тръгнат с бащата за срещите с него и е следвало вземането им да бъде насилствено. Според вещото лице децата не искат да отидат при баща си, защото имат отрицателно отношение към него не по негова вина, а поради това, че отрицателното отношение е формирано от майката и децата са настроени; децата са отчуждени от майката, за което свидетелстват и заучените реплики от страна на майката. Съгласно заключението различието в мненията на родителите относно лечението на С. и невъзможността децата да се запознаят с позицията на двамата си родители е повратния, обратен момент и начало на породилия се конфликт между родителите и въвличането на децата в този конфликт, за разрешаването на който не се търсят ефективни подходи и методи, модели на преодоляване, а се „надгражда“ чрез заучени фрази, думи, отработени неефективни срещи и комуникация между бащата и децата. И тъй като децата живеят при майката, тя е основно отглеждащият, социално значимият родителски коректив, поради прекъсване на емоционалната връзка и общуване на децата с бащата, те не могат да формират самостоятелно отношение към него и така те са формирали и подражателния си модел на поведение и речеви ресурс и изказ спрямо баща си. Според вещото лице за осигуряването на психологическия комфорт на децата, за преодоляването на травмиращите и неефективни модели, капсулирали мисленето и поведението на децата, е необходимо и желателно те да започнат специализирана работа с детски психолог-терапевт, за да се възстанови плавно и поетапно прекъснатата емоционална връзка на бащата с децата и на практика да се изпълнява постановеният режим от съдебната институция, а на родителите препоръчва съвместни консултации със семеен терапевт. При тези факти въззивният съд е обосновал извод, че са налице обстоятелствата, водещи до основателност на иска по чл. 59, ал. 9 СК за изменение на постановения режим на лични отношения. Въззивният състав е намерил, че този процес на психологична работа с децата и родителите трябва да се осъществи при така определения режим в обжалваното решение на районния съд, с изключение на постановеното от съда, че: „след изтичане на описаните по-горе периоди, бащата ще има право да взема децата: всяка първа и трета седмица от месеца през учебната година от 18,00 ч. в петък до 18,00 ч. в неделя, с преспиване на децата при бащата; всяка втора и четвърта седмица от месеца в дните сряда или четвъртък от 17,00 ч. до 20,00 ч., като до ден вторник в тази седмица бащата трябва писмено да уведоми майката в кой от дните ще вземе децата“. Приел е, че в тази част решението следва се отмени, за да се даде възможност на децата да се подготвят по-добре за учебните си занятия. Посочил е, че следва да се измени постановеното от съда, че бащата ще може да взема децата „2 пъти по 15 дни през лятото, който период не съвпада с времето, когато майката ще ползва годишния си отпуск“ и вместо него да се постанови, че бащата ще може да взема децата 15 дни през лятото, който период не съвпада с времето, когато майката ще ползва годишния си отпуск. Прието е, че в останалата част решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди. Съобразно горното въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която е постановено бащата да вижда децата всяка първа и трета седмица от месеца през учебната година от 18,00ч. в петък до 18,00ч. в неделя, с преспиване на децата при бащата; всяка втора и четвърта седмица от месеца в дните сряда или четвъртък от 17,00ч. до 20,00ч., като до ден вторник в тази седмица бащата трябва писмено да уведоми майката в кой от дните ще вземе децата; изменил е решението на първата инстанция в частта, с която ПлРС е определил режим на лични отношения на бащата с децата „2 пъти по 15 дни през лятото, който период не съвпада с времето, когато майката ще ползва годишния си отпуск“ и вместо него постановил, че бащата ще може да взема децата 15 дни през лятото, който период не съвпада с времето, когато майката ще ползва годишния си отпуск; потвърдил е решението на първата инстанция в останалата част; задължил е родителите Д. Й. Т. и В. С. Т. да започнат специализирана работа на децата С. В. Т. и Д. В. Т. с детски психолог-терапевт, за да се възстанови плавно и поетапно прекъснатата емоционална връзка на бащата с децата и на практика да се изпълнява постановения режим от съда, както и да проведат съвместни консултации със семеен терапевт по програмата „Семейно консултиране и преодоляване на различията, проблемите и конфликтите след брака и взаимното съжителство.“ При тези мотиви на въззивната инстанция уточненият от настоящата инстанция въпрос – за комплекса от предпоставки, обуславящи интереса на малолетните и непълнолетните деца при определяне режим на лични контакти с родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, и при настъпило родителско отчуждение спрямо родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, длъжен ли е съдът да определи мерки за преодоляването му, както и да съобрази режима на лични отношения с тази цел, е включен в предмета на спора. Той е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната и с трайно установената практика на Върховния касационен съд. Съдът не е съобразил в максимална степен при определяне на режима на лични отношения с бащата нежеланието на двете деца да контактуват с него, тежката степен на настъпилото родителско отчуждаване, не е оценил, че майката е отчуждаващият родител, а така също и поведението и на двамата родители във връзка с така сложилите се отношения. При отмяна на част от постановените мерки за лични отношения с бащата, не е отчел, че остава неясен режимът, при който ще се осъществяват контактите на бащата с децата за времето след изтичането на първите шест месеца. Не е постановил никакви конкретни мерки, насочени към преодоляване на синдрома на родителско отчуждаване, освен задължението на родителите да консултират децата с детски психолог и да проведат съвместни консултации със семеен терапевт по програмата „Семейно консултиране и преодоляване на различията, проблемите и конфликтите след брака и взаимното съжителство“, при това едва след влизане на решението в сила. При така изложеното, касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следва да се допусне относно режима на лични отношения на бащата с децата, както и за предписание на конкретни мерки за преодоляване синдрома на родителско отчуждаване на децата спрямо бащата. Съдът намира за необходимо да задължи родителите до произнасянето на настоящия състав: 1. да съдействат максимално и адекватно на ситуацията за осигуряване на контакти между децата с бащата; 2. двамата родители да започнат незабавно работа със семеен терапевт по програмата за родители в конфликт в ЦОП- Пловдив, който да им съдейства, като в открито заседание докладват пред съда какви марки са предписани и как са изпълнявани; 3. Двамата родители незабавно да започнат работа на децата с детски психолог и терапевт; 3. всеки от родителите да проведе консултация с психолог и да продължи при нужда сеансите, като докладва пред съда какво е предприел за коригиране на поведението си с оглед възстановяване на връзката на децата с бащата. Настоящият състав намира за необходимо да посочи, че при произнасянето си изхожда от задължението на съда служебно да следи за защитата на интересите на децата, изрично установено в т. 1 от в т. 1 на ТР 1/2013 г., ОСГТК. В трайната и последователна практика на ВКС се приема, че преценката как следва да се реши спора за личните контакти на децата с родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, е комплексна - съдът следва да вземе предвид всички конкретни, установени по делото обстоятелства, които са от значение за интересите на детето - в тяхната съвкупност. Когато предметът на спора изисква съдът служебно да следи за интересите на децата, същият не е ограничен от предметните предели на исковата молба/жалбата, като е длъжен служебно да изисква от страните и от социалните служби да установяват относимите към спора обстоятелства или сам да събере нужните му доказателства. Длъжен е да положи и максимални усилия, за да бъдат установени във възможно най-пълен обем тези обстоятелства, които в конкретния случай са от значение за интересите на децата, като следва да съобразява указанията, дадени в т. 1 и т. 3 от ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС във връзка със служебното начало, което има превес пред диспозитивното и състезателното начало в процеса, щом се касае за интересите на дете. Същевременно по аргумент от чл.59, ал.9 СК, след като съдът може и служебно да инициира производство относно защитните мерки по чл.59, ал.8 СК за осигуряване изпълнението на решението по чл.59, ал.2 СК той може и служебно да предприеме необходимите действия по образуваното производство, щом това се налага с цел закрила на деца. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,