Определение № 445 от 07.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 790/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

С решение № 667/17.09.2010 г. по гр.д. № 732/2008 г. на Пловдивски АС се: 1. Осъжда А. АД-К. да заплати на А. АД в н.-С. сумата 83 324.18 щ.д. лицензионна такса по 2 бр. договори от 19.12.86 г. и договор от 18.07.97 г., както и да заплати сумата 25 982.88 щ.д. мораторна лихва върху главницата за процесния период., 2. Отменя решението по т.д. № 587/2005 г. на СЗОС за част от присъдените д.такса и разноски., 3.Оставя в сила решението в останалите му части, с които са отхвърлени исковете до предявените размери.

С решение № 762/20.05.2011 г. по гр.д. № 732//2008 г. на ПАС е допълнено първото решение, като се осъжда А. АД да заплати на А. АД в н. и законната лихва върху главницата.

С определение № 764/20.05.2011 г. по гр.д. № 732/2008 г. на ПАС, на основание чл.248 ГПК, се: 1. Осъжда А. АД в н. да заплати на А. АД сумата 18 413.80 лв. разноски., 2. Оставя без разглеждане молбата на А. АД в н. за допълване на решението в частта за разноските. С определение № 1768/19.12.2011 г. се осъжда А. АД да заплати на А. АД в н. сумата 30 477.21 лв. разноски.

Подадени са следните жалби:

1. С първата касационна жалба на А. АД се обжалва решение № 667/17.09.2010 г. в частта с която исковете са уважени.

2. С втората касационна жалба на А. АД се обжалва допълнителното решение № 762/20.05.2011 г. с което е присъдена законна лихва върху главницата.

3. С частна жалба от А. АД се обжалва определение № 764/20.05.2011 г. в частта с която не са присъдени разноски за адвокатска защита над уважения размер.

Постъпил е отговор от синдика на А. АД в н., че не са налице основания за допускане и за касационно обжалване, като претендира за разноски.

ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:

1. По касационна жалба на А. АД против решение № 667/17.09.2010 г. в частта с която исковете са уважени.

В изложението са поставени следните материалноправни въпроси: 1.Относно правната действителност и валидност на представените 4 бр. лицензионни договори., 2. Относно влизането в сила и правното действие на генералното съглашение от 20.12.96 г., 3. Относно съдържанието и обхвата на лицензионните права на ищеца., 4. Дължат ли се лицензионни такси по сделките сключени и изпълнени от А. АД с купувачи-местни лица. Твърди се, че по тези въпроси били налице и двете основания по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.

Така поставените въпроси са твърде общи и не са правни, а фактически, тъй като са въпроси обусловени от конкретните факти по делото и доказването им. Освен това т.3 на чл.280,ал.1 ГПК съдържа едно общо основание в което водещо е развитие на правото. Самият касатор изтъква, че някои от въпросите, но в теоретичен аспект, са разрешени в правната доктрина-М.П.,Патентно право на РБългария. А евентулната неправилност на обжалваното решение не е основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК и не е предмет на това производство по чл.288 ГПК, а е друго основание по чл.281, т.3 ГПК, което е предмет и на друго производство по чл.290 и сл.ГПК.

Съгласно т.1 ТР 1/2010 ОСГТК, поставеният правен въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая поставените от касатора въпроси не отговарят на посочените изисквания. Изводите на решаващия съд, са резултат от обсъждане на конкретните обстоятелства по делото и на уговорките в сключения между страните договори. Това е преценка, която е част от същинската правораздавателна дейност на съда. Правилността на тази преценка е относима към основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не и към основанията за неговото допускане по чл.280,ал.1 ГПК.

Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд не представлява основание за допускане на касационно обжалване, а е относимо към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК.

2. По касационната жалба на А. АД против допълнително решение № 762/20.05.2011 г. с което е присъдена законна лихва върху главницата.

В изложението се твърди, че допълнителното решение е недопустимо, тъй като молбата за допълване е подадена след изтичане на срока по чл.250,ал.1 ГПК.

Върху съобщението на решението до синдика е поставена резолюция: “Чл.51,ал.4 ГПК-отм.” на 25.10.2010 г., а молбата е заведена на 20.12.2010 г.

Няма вероятност това решение да е недопустимо по смисъла на т.1 ТР 1/2010 ОСГТК, тъй като разпоредбата на чл.51 ГПК-отм. може да се приложи след като съдът изчерпи всички възможности за призоваване на страната. В случая това е упълномощения адвокат от синдика, но не е направено. В подобен смисъл виж определение № 869/9.12.2001 г. по приложеното ч.т.д. № 584/2011 г. на І т.о.

3. По частната жалба от А. АД против определение № 764/20.05.2011 г. в частта с която не били присъдени разноски за адвокатска защита над уважения размер.

Частната жалба е неоснователна, защото в искането няма посочен размер на претендираните разноски.

По изложените съображения, касационните жалби не попадат в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова следва да се допускат до разглеждане по същество, а частната жалба следва да бъде оставена без уважение, със законните последици по чл.78 ГПК.

Водим от горното, ВКС-І т.о.