Определение № 594 от 20.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2719/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.4 ГПК. Обжалвано е определение № 539 от 30.09.2020г., постановено по в.ч.гр.д. № 374/2020 г. по описа на ОС Враца, с което като е потвърдено определение от 30.03.2020г. по гр.д.№8/2020г. на РС Враца, е прекратено производството по иска на Е. С. С. и Т. С. С. срещу „Агроленд С.“ ЕООД за заплащане на сума от по 1778,44 лева за всеки един ищците за стопанските години 2017г. и 2018г. по силата на сключен договор за аренда. Частните жалбоподатели - Е. С. С. и Т. С. С., чрез процесуалния си представител поддържат, че са налице предпоставките за да се допусне касационно обжалване на въззивното определение и излагат съображения, че обжалваното определение е неправилно и молят същото да бъде отменено, а делото да се върне на РС Враца за разглеждане на исковата им молба по същество. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: С определение от 30.03.2020г. по гр.д.№8/2020г. на РС Враца е прекратено производството по иска на Е. С. С. и Т. С. С. срещу „Агроленд С.“ ЕООД за заплащане на сума от по 1778,44 лева за стопанската 2017г. и в размер на 1778,44 лева за стопанската 2018г., за всеки един ищците, по силата на сключен договор за аренда от 01.12.2017г. Съдът е изложил съображения за това, че ищците не са страни по арендния договор и могат да защитят правата си само по реда на чл.30, ал.3 ЗС. С определение № 539 от 30.09.2020г., постановено по в.ч.гр.д. № 374/2020 г. ОС Враца, като е възприел изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на производството, е потвърдил обжалваното пред него първоинстанционно определние. Настоящият състав намира, че частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК предвижда, че не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В случая всеки един от ищците – Е. и Т. С., е предявил иск с цена от по 3556,88 лева, т.е. всеки ищец е предявил иск с цена под 5000лева, поради което с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК решението на въззивен съд по дело с тази цена на иска не подлежи на касационно обжалване. Ето защо и определението по такова дело не подлежи на касационен контрол. Предвид изложените съображения съдът: