Определение № 227 от 27.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение № 302 от 10.06.2011 година по гр.д. № 379/2011 г. на Русенски окръжен съд е потвърдено решение № 197 от 09.02.2011 г. по гр.д. № 1815/2010 г. на Русенски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК, предявен от Й. В. Йорданов от [населено място] против Н. Й. Г. и Г. Е. Г., двамата от [населено място] за признаване неистинността на документ – решение № 204 от 10.05.1995 г. на Поземлена комисия, [населено място]. В решението е прието, че ищецът обосновава правния си интерес от иска с проведено между същите страни гр.д. № 4437/2006 г. на Русенски районен съд, по което с влязло в сила решение ищецът е осъден на основание чл. 108 ЗС да предаде на ответниците имотът, предмет на решение № 204 от 10.05.1995 г. на Поземлена комисия. Прието е, че правният интерес от иска е с оглед възможностите на ищеца за евентуална отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал.1, т.2 ГПК. По съществото на правния спор в решението е прието, че оспореният документ не е неистински, тъй като е подписан от членовете на поземлената комисия, взели участие при постановяване на решението; че погрешното вписване на две от имената на членовете на поземлената комисия е резултат на технически пропуск, който няма отношение към истинността на документа; че решението е валидно дори и при липса на два от подписите на общо седем члена на комисията, тъй като волята на органа е формирана при мнозинство. Касационна жалба против решението на Русенски окръжен съд е постъпила от Й. В. Йорданов от [населено място]. Поддържа се, че обуславящите изхода на делото въпроси: автентичен ли е официален диспозитивен документ, който не е подписан от длъжностните лица, посочени като негов автор и допустимо ли е опровергаване съдържанието на официален документ със свидетелски показания, се явяват от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. Ответниците по касационната жалба Н. Й. Г. и Г. Е. Г. считат, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Третото лице помагач Общинска служба по земеделие и гори не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че повдигнатите от касатора въпроси не са обуславящи изхода на делото - съдът е изследвал доколко решението е взето от компетентния за това орган, действащ в надлежен състав и е ценил свидетелски показания не с оглед истинността на отразената в решението воля на състава на поземлената комисия, а досежно начина на изготвяне на писмения документ, обективиращ решението. Налице са обаче предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос по допустимостта на обжалвания съдебен акт – налице ли е правен интерес от иск с правно основание чл. 124, ал.4 ГПК за установяване неистинност на документ, на който е основано решение предвид възможност за отмяна на решението на основание чл. 303, ал.1, т.2 ГПК, за което съгласно постановката на т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. ОСГТК съдът следи служебно, поради което и на основание чл. 280, ал.1 ГПК Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение