Определение № 706 от 28.09.2023 г. на ВКС по т. д. № 1429/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. Б. И. против определение № 487/19.06.2023 г. по ч.гр.д. № 200/2023 г. по описа на СОС, с което е потвърдено определение № 260361/18.11.2022 г. по гр.д. № 1017/2020 г. на РС- Ботевград, с което на осн. чл.248 ГПК частният касатор е осъден да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане“ЕАД сумата от 996 лв., представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. В частната жалба се сочи, че атакуваното определение е неправилно. Първоинстанционният съд е следвало да прекрати производството по делото, след като указанията му за оставяне без движение на същото – за внасяне на държавна такса в определен срок, са останали неизпълнени от ищеца, а не да изпраща препис от исковата молба за отговор на ответника. Преценка за наличие на тези обстоятелства не е била извършена от въззивния съд. Иска се отмяна на обжалваното определение и отхвърляне на молбата по чл.248 ГПК за присъждане на разноски в полза на застрахователното дружество. Настоящия състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното: Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното определение СОС е приел, че производството пред РС-Ботевград е било образувано по искова молба на С. Б. И. срещу „ДЗИ - Общо застраховане“ЕАД. Констатирано е било, че с определение от 25.05.2021 г. производството е било прекратено поради оттегляне на исковата молба от страна на ищеца. Съдът е посочил, че действията по оставяне без движение на исковата молба и изпращане на препис от същата за отговор на ответника нямат отношение към основанието, на което е прекратено производството пред БРС – оттегляне на исковата молба. Поради което направените в първоинстанциононто производство разноски от страна на ответника му се дължат и е осъдил частния касатор да ги заплати. Настоящето производство се развива по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Нормата на чл.274, ал.3 ГПК изрично препраща към чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Следователно производството по частна касационна жалба преминава през две фази, по аналогия с производството по касационна жалба, като проверката за наличие на препоставки по чл.280, ал.1 и 2 ГПК има отношение към фазата по допускане на касационно обжалване. Ето защо по отношение на производството по чл.274, ал.3 ГПК се прилагат правилата на чл. 284 - 286 ГПК. Частният касатор следва да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, на осн. чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Наличието на посочените предпоставки се проверява във фазата по селектиране на частната касационна жалба и ако се установи тяхното наличие и бъде допуснато касационно обжалване ВКС ще може да се произнесе по същество на частната жалба. Според ТР №1/2009 г. на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. В представеното изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК частният касатор е въвел при допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за селекция на частната касационна жалба правни въпроси, които са насочени към това как следва да процедира първоинстанционният съд при нередовност на исковата молба, която не е била отстранена в срок, респ. дължат ли се в тази хипотеза разноски на ответника или е следвало съдът да прекрати производството по делото. Така формулираните въпроси не попадат в предмета на произнасяне на въззивния съд. Както е посочил СОС основанието за прекратяване на първоинстанционното производство е поради оттегляне на иска, на осн.чл.232 ГПК – съдът се десезира по волята на ищеца и с оглед диспозитивното начало, на осн. чл.6 ГПК, отпада правомощието на съда да даде защита и съдействие на предявеното субективно материално право. Без значение за прекратяване на производството на последното основание е дали исковата молба е била редовна, дадени ли са били указания от съда и дали те са били изпълнени, следвало ли е да бъде прекратено производството на осн. чл.129, ал.3 ГПК. Следва да се посочи, че дори нередовността да се изразява в незаплащане на държавна такса, съдът следва да присъди същата с окончателния си акт – чл.77 ГПК. Подавайки молбата по чл.232 ГПК, ищецът е обективирал воля за настъпване на всички нейни последици, вкл. и по отношение на разноските – чл.78, ал.4 ГПК, доколкото е налице прекратяване на производството по делото, поради оттегляне на иска. Горното налага извод, че не са изпълнени изискванията на общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Предвид което частната касационна жалба не следва да с е допуска до касационно обжакване. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд