Определение № 941 от 27.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 549/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от Община - Варна, чрез главен юрисконсулт С. Н., срещу решение № 1082 от 10. 08. 2023 г. по в. гр. д. № 3494/2022 г. на Софийския апелативен съд, 4 състав, в частта, с която, след частична отмяна на решение № 261165 от 01. 04. 2022 г. по гр. д. № 7967/2019 г. на СГС, ГО, 2 състав, е отхвърлен предявеният от З. И. А., Р. И. К. и Р. М. К. иск за солидарното осъждане на Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Областна администрация – Варна, наред с Община – Варна, да заплатят на З. И. А. и Р. И. К. по 80000 лв. и на Р. М. К. сумата 18000 лв. обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на М. А., настъпила на 19. 06. 2014 г., в резултат на наводнението в[жк], [населено място], ведно със законните лихви върху тези суми, считано от 19. 06. 2014 г. до окончателното им изплащане. Твърди се неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на чл. 53 ЗЗД, при несъобразяване с обстоятелството, че наводнението е настъпило в резултат на виновни противоправни действия на служители и на тримата ответници. Поддържа се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставени процесуалноправни въпроси. Подадени са отговори на касационната жалба от ищците З. И. А., Р. И. К. и Р. М. К., чрез адв. Н. Д., както и от останалите ответници – от ОА – Варна, чрез юрисконсулт А. Н. Р., и от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, чрез З. Л. И., началник на отдел „Процесуално представителство“. Във всеки от отговорите са развити съображения за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и правилност на същото. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното: За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която предявените от З. И. А., Р. И. К. и Р. М. К. искове са отхвърлени в частта им, с която се иска солидарно осъждане, на основание чл. 49 и чл. 53 ЗЗД, на държавата и на МРРБ, наред с Община – Варна, съдът е приел, че по делото не е установено вредите да са настъпили от противоправно виновно поведение на служителите на ответниците - МРРБ и Областна администрация – Варна. Прието е, че относимата правна уредба включва Закона за защита при бедствия (ЗЗБ) и Наредбата за условията, реда и органите за извършване на анализ, оценка и картографиране на рисковете от бедствия, ред. ДВ, бр.9 /31.01.2014 г.(Наредбата) и ЗУТ. Съгласно член 3 ЗЗБ, органите на изпълнителната власт осъществяват възложената им със закона превантивна дейност, като извършват мероприятия по анализ на рисковете от бедствия и картографиране на същите - член 5,ал.1, т.1 и т.2. Компетентен да извършва оценка на геоложкия риск е министърът на регионалното развитие и благоустройството – член 2, т.1 от Наредбата. Според преходните правила на Наредбата - § 2, анализът и оценката на рисковете по член 1, ал.2 се извършват в срок до 31.12.2015 г. От това следва, че към датата на настъпване на вредите – 19.06.2014 г., МРРБ е било длъжно да провежда съответното мероприятие, но не е било длъжно да го е приключило, с крайни изводи, анализи, обобщения, препоръки, превантивни мерки и др. Затова неприключването през 2014 г. на дейността по картографиране на геоложкия риск на територията на квартал А. и по неговата оценка не съставлява неизпълнение на произтичащото от Наредбата задължение на МРРБ. А и в случая е установено от заключението на комплексната експертиза, че към 19. 06. 2014 г. геоложкият риск е бил адекватно картографиран. Установени и регистрирани са били четири свлачища в района Едно от свлачищата – на [улица]е било вече реализирано. Земните маси, струпали се в дерето по време на наводнението, са се свлекли от стичащите се водни потоци от двата склона на дерето. Причината за свличане на земните маси е обусловена от състоянието на терена в урбанизираната територия, стопанисвана от ответната Община. Според член 138,ар.4 във връзка с член 140,ал.5 от Закона за водите, отговорността за поддръжка на речните легла, тяхното почистване и стопанисване е възложена на общинската власт. Това е основание да се изключи причинно – следствената връзка между дейността по картографиране и оценка на геоложкия риск и настъпилото наводнение. Във връзка с отговорността на Областната администрация – гр.Варна е прието, че по делото не е установено да е възникнал за населението риск с висока степен на опасност, който да е изисквал предприемане от областния управител на действия по предотвратяване на последиците от извънредно събитие с екстремен характер, на основание член 31ал.1,т.9 ЗАдм. Областният управител е длъжен да организира и разработи план за действие при настъпили бедствени ситуации. В случая областната администрация е била известена за предстоящи, очаквани повсеместни краткотрайни валежи, гръмотевични бури и градушки, които обаче не са били от естество, обуславящо прилагането на мерки при висока степен на риск (определен е „ жълт код“ на опасност,който е най – ниският в скалата, следван от „ оранжев“ и „ червен“ ). Валежът на 19.06.2014 г. е бил в обем и с интензитет, който не е надхвърлял други такива в района през предходни години, непредизвикали катастрофални поражения. От събраните по делото доказателства, обсъдени по – горе, е видно, че ако Т. дере е разполагало с достатъчна проводимост на водостока, ако е било надлежно почистено и не е било незаконно застроено, не би се образувала приливна вълна, респ. валежните маси биха преминали безпрепятствено през района и биха стигнали до морето. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси: 1/. длъжен ли е въззивният съд, при положение, че формира решаващ извод за неангажиране на деликтната отговорност на единия от ответниците въз основа на изпълнение/неизпълнение на задълженията му, нормирани в правна норма, сроковете в която са преуредени с подзаконов нормативен акт, да изложи отделни мотиви за съответствието на съответната норма с Конституцията на Република България, със закона и с принципите на справедливост и въз основа на тези мотиви да реши въпроса дали и в какъв размер е налице съпричиняване на вредоносния резултат от конституирания солидарно отговорен ответник; 2/. длъжен ли е въззивният съд да изложи подробни мотиви как ОА – Варна е изпълнила функциите си по организация и ръководство на дейностите по защита на населението; 3/. След като е формирал убеждение, че отговорността следва да се понесе само от един от тримата ответници, а по делото има доказателства за съпричиняващ принос към настъпване на вредоносния резултат от трети, неучастващи в процеса лица, длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си принос в проценти и съразмерно на това съотношение да освободи ангажирания с отговорността ответник, прилагайки чл. 52 ЗЗД. Въпросите се поставят във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не би могло да се приеме, че въпросите отговарят на изискванията на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставящо допускане до касационно обжалване на въззивното решение, тъй като по съществото си представляват преформулирани оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения и при необоснованост на фактическите изводи. Даването на отговор на въпросите е свързано с преценка правилността на обжалвания акт, а извършването на такава в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо, тъй като основанията по чл. 280 ГПК са различни от основанията по чл. 281 ГПК за неправилност на въззивното решение и преценката за наличието им не зависи от правилността на обжалвания акт. Правилността на въззивното решение е допустимо да се обсъжда в случай на допускането му до касационен контрол, с решението на ВКС по чл. 290 ГПК, но не и във фазата по чл. 288 ГПК. Независимо от това, за яснота следва да се посочи, че въззивният съд е извършил преценка за съответствие на разпоредбата на пар. 2 от Преходните правила от Наредбата за условията, реда и органите за извършване на анализ, оценка и картографиране на рисковете от бедствия (ред. ДВ, бр.9 /31.01.2014 г., продължаваща срока за извършване на анализ и оценка на рисковете по чл. 1, ал. 2 от наредбата до 31. 12. 2015 г., с Конституцията на Република България, закона и справедливостта, приемайки, че такова противоречие не е налице. Несъгласието на касатора с този извод не е основание по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Във връзка с втория въпрос следва да се посочи, че въззивният съд е изложил мотиви, че по делото не е доказано възникването на риск с висока степен на опасност, изискващ предприемане от областния управител на действия по предотвратяване на последиците от извънредно събитие с екстремен характер. Областната администрация е била известена за предстоящи повсеместни краткотрайни валежи, гръмотевични бури и градушки, като е определен най-ниският в скалата код на опасност – жълт код, а не за възможна бедствена ситуация, изискваща разработване на план за действие и създаване на организация за излизане от ситуацията. Във връзка с третия въпрос следва да се посочи, че по повод тълкуването и прилагането на нормата на чл. 53 ЗЗД има създадена богата и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в решения по чл. 290 ГПК, според която при независимо съизвършителство по смисъла на чл. 53 ЗЗД увреденото лице би могло да предяви иск за присъждане на обезщетение за всички вреди срещу всеки от съизвършителите, независимо от конкретния му принос в причиняването им. Затова обсъждането на въпроса не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изводите на въззивния съд не противоречат на практиката на ВКС, поради което не би могло да се приеме наличие и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото Община – Варна ще следва да бъде осъдена, на основание чл. 78 ГПК, да заплати на адв. Н. Н. Д., АК – Шумен, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата 750 лв. адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба от името на ищците З. И. А., Р. И. К. и Р. М. К., а на МРРБ и на ОА – Варна сумите от по 150 лв. юрисконсултски възнаграждения за изготвяне на отговори на касационната жалба. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,