Определение № 50249 от 31.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 503/2022 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба от Б. Г. Г. чрез адвокат К. К. от АК-Пазарджик срещу решение № 172 от 27.10.2021 г. по в.гр.д.№ 600/2021 г. на Окръжен съд Пазарджик, с което се потвърждава решение № 531/23.06.2021 г. по гр.д.№ 54/2021 г. на Районен съд Пазарджик и са отхвърлени исковете на Б. Г. Г. против И. Б. М. и С. И. Д., на основание чл.439 ГПК, да бъде установено, че не дължи сумите: 1/ по изпълнително дело № 326/2019 г. на ЧСИ Д.Д., с взискател И. Б. М., образувано по изпълнителен лист от 21.04.2004 г. по НОХД № 281/2001 г. на ОС Пазарджик, за неимуществен вреди в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от 04.07.2001 г. до изплащане на сумата, за имуществени вреди 1000 лева, ведно със законната лихва от 04.07.2001 г. до изплащане на сумата и 90 лева разноски; 2/ не дължи сумите по изпълнително дело № 327/2019 г. на ЧСИ Д.Д., с взискатели И. Б. М. и С. И. Д., образувано по изпълнителен лист от 21.04.2004 г. по НОХД № 281/2001 г. на ОС Пазарджик, за неимуществен вреди в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от 04.07.2001 г. до изплащане на сумата, за имуществени вреди 1000 лева, ведно със законната лихва от 04.07.2001 г. до изплащане на сумата и 90 лева разноски. Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на решението, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по процесуалноправните въпроси за правомощията на въззивния съд при констатирана нередовност на исковата молба; за задължението да се произнесе по всички възражения на страните; да прецени правния интерес от предявяване на иска, както и по материалноправните въпроси: „От кой момент започва да тече погасителна давност за вземането, предмет на образуваните изпълнителни дела, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две и повече години от образуването на изпълнителното дело или от извършването на последното изпълнително действие. Отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г. има ли обратно действие.“ Според касатора въпросите са разрешени в противоречие със съдебната практика на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От И. Б. М. и С. И. Д., двамата чрез адвокат Т. Б. от АК-Пловдив, е подаден писмен отговор, в който оспорват доводите в касационната жалба, като считат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. За да постанови решението, въззивният съд е установил по делото, че с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№ 281/2001 г. Б. Г. Г. е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.343 НК и е осъден да заплати парично обезщетение за причинените на И. Б. М. и М. И. М. имуществени и неимуществени вреди. По издадените изпълнителни листове от 21.04.2004 г. в СИС на РС Пазарджик са образувани изп.дело № 1234/2005 г., с взискател И. Б. М. и изп.дело № 1235/2005 г., с взискател М. И. М., по които на 24.02.2006 г. е поискано да бъде наложен запор на международния паспорт на длъжника и мярката е уважена на 01.03.2006 г. По молба на взискателите от 18.06.2013 г., изпълнителните дела са прехвърлени и образувани под № 332/08.10.2013г. и № 333/08.10.2013г. на ЧСИ З.Д., но не са представени доказателства в подкрепа на твърденията за предприети изпълнителни действия – опис на движими вещи, запори на банкова сметка и вземане за трудово възнаграждение, а с постановление в сила от 6.06.2019 г. – делата са прекратени на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК. Съдът е констатирал също, че на 15.11.2018 г. е починала М. И. М. и мястото й са конституирани като взискатели нейните наследници по закон: И. Б. М. – съпруг и С. И. Д. – дъщеря. Въз основа на същия изпълнителен лист от 21.04.2004 г. са образувани изп.д.№ 326/16.07.2019 г. и изп.д.№ 327/2019 г. на ЧСИ Д.Д., обединени в едно производство, по което длъжникът е получил призовка за доброволно изпълнение на 26.09.2019 г. и е уведомен за наложена възбрана на 19.08.2019 г. на имот в [населено място], общ.Пазарджик и запори на банкови сметки. При тези фактически обстоятелства, въззивния съд приема, че указанията в т.10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, по отношение на неприключили изпълнителни производства следва да се прилагат от постановяването му, а преди това са приложими постановките на ППВС № 3/18.11.1980 г., но след като висящността на изпълнителното производство прекъсва давността до 26.06.2015 г., погасителната 5-годишна давност е прекъсната с предприемане на действия за принудително изпълнение по изп. дело № 326/16.07.2019 г. и изп. дело № 327/2019 г. на ЧСИ Д. Д., поради което искът по чл.439 ГПК е неоснователен. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по материалноправните въпроси: „От кой момент започва да тече погасителна давност за вземането, предмет на образуваните изпълнителни дела, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две и повече години от образуването на изпълнителното дело или от извършването на последното изпълнително действие. Отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г. има ли обратно действие.“. Въпросите на касатора са обуславящи, но в обжалваното решение са разрешени в противоречие с установената задължителна съдебна практика, формирана с ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк.дело № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение