Определение № 60317 от 16.08.2021 г. на ВКС по т. д. № 1467/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. С. Г. С., притежаваща юридическа правоспособност, обжалва определение № 1223 от 11.05.2021 г. по ч.гр.д. 1307/2021 г. по описа на Апелативен съд – София, ГК, 14 състав, с което е потвърдено разпореждането от 05.02.2018 г. на Софийски градски съд, ГО, 15 състав по гр.д. 1826/16 г. Излага съображения, че актът на съда е незаконосъобразен, тъй като при промяна на обстоятелства по отношение на материалното й положение, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, съдът следва да се произнесе отново. За периода от влизане в сила на акта на ВКС във връзка с временното й заличаване като адвокат до влизане в сила на акт на 22.7.2015 г. за възстановяване на вписването й като адвокат била лишена от възможност да работи. Била лишавана от права да работи за 10 месеца. Едва през 2019 г. била започнала да работи тоново. Съдът произволно, без да е вникнал във въпроса бил приел, че става въпрос за злоупотреба на права. Междувременно било влязло в сила частично решение по гр.д. 184/19 г., с което било признато, че не дължи сума от над 21 000 евро като неустойка и че е заплатила 12 000 евро от цената на автомобила минимум. Проблемът бил, че лизингодателят искал и автомобила, и неустойка. След разпореждането за внасяне на такса била посочила, че има влошаване на здравословното й и финансово състояние, като поради това отново била поискала освобождаване от държавна такса. Това била промяна в обстоятелствата. Аргументът, че запорите на банковите сметки били от 2013 г. и можело да бъдат вдигнати, бил неразбираем. Моли да се отмени определението на Апелативен съд – София и разпореждането за връщане на исковата й молба. В молба, в отговор на разпореждане за отстраняване нередовностите на частната жалба, изразяващи се в непредставяне на изложение на основанията за допускане касационно обжалване, на основание чл. 284, ал. 3, т.1 от ГПК, касаторът сочи основание за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК – очевидна неправилност. Счита, че изводът на съда, че само веднъж може да се иска освобождаване от държавна такса е очевидно незаконосъобразен. Също така, че съдът бил изградил изводите си въз основа на предположение. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е в срок. Съобщение е връчено на частния жалбоподател на 21.05.2021 г. Частната жалба е подадена по пощата на 28.06.2021 г. С определение № 1223 от 11.5.2021 г.по ч.гр.д. 1307/21 г., Апелативен съд – София е оставил без уважение частната жалба на С. С. като е потвърдил изцяло определението на Софийски градски съд, с което е върната исковата молба на жалбоподателката. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че предмет на иска е иск с правно основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД – по отношение на лек автомобили, за който е сключен договор за лизинг. Цената на иска според съда е 15 032,75 евро, определена като част от стойността на договора, след изплащане на част от 10 000 евро плюс 1 177,05 евро. Върху така определената цена на иска е преценено, че дължимата държавна такса е 1 176,06 лв. Ищцата била уведомена, че следва да представи доказателства за внесена държавна такса. В срока за внасяне държавната такса, задължение, съобщено й от съда, била отправила искане за освобождаване от държавна такса, като било постановено определение на съда, че не следва да бъде освобождавана и й е дадена възможност да представи такива доказателства. Въззивният съд подробно е описал искането за освобождаване от държавна такса, като е посочил, че е оставено без уважение и определението на СГС е обжалвано. С влязло в сила определение, било преценено, че ищцата не следва да се освобождава от внасяне на държавна такса, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. В срок, ищцата не била представила доказателства за внесена държавна такса. Поради това, е преценено, че изводът, че не е отстранила нередовността на исковата молба е съответен на данните по делото. Допускането на касационно обжалване на определенията, обжалвани по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. Служебно касационната инстанция може да допусне до обжалване, определение, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира, че не е налице вероятност определението да е нищожно, както и не се установяват основания да се приеме, че е налице недопустимо произнасяне. Касаторът следва да обоснове основание за допускане касационно обжалване. В случая, е обосновано основание само очевидна неправилност, основание, предвидено от законодателя за допускане касационно обжалване. Не може да се направи извод, че определението е очевидно неправилно само от изложените в него мотиви. Съдебната практика при приложението на чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК, разяснява, че очевидна неправилност е основание за допускане касационно обжалване, ако може да се направи извод, само въз основа на изложените от съда мотиви в обжалвания акт, сочещи, че е налице грубо нарушаване правилата на формалната логика, или че е налице прилагане на нормативен акт в неговия обратен смисъл или се установява без същинска проверка на акта наличие на съществено процесуално нарушение. Всяка друга неправилност, съдът установява, при наличие на предпоставки за допускане касационно обжалване. В случая касаторът счита, че след като не е изследвано повторно имущественото й състояние и е обсъждано имущественото й състояние, то съдът е нарушил всички правила и само от акта му може да се установи неправилността на въззивното определение. Настоящият съдебен състав намира, че изложените от касатора мотиви за наличие на очевидна неправилност, не могат да се установят. Въззивният съд е обосновал своя акт с посочване, че вече е налице произнасяне на съда с акт, по отношение, на който е извършен и инстанционен контрол и е посочено, че с оглед декларираното имуществено и здравословно състояние на жалбоподателката, същата не следва да бъде освободена от държавна такса. Въззивният съд е посочил, че определението за оставяне без уважение искането за освобождаване от държавна такса е влязло в законна сила след постановяване на определение за недопускане касационно обжалване, на основание чл. 288 от ГПК. Изводът е, че е предоставен достатъчен срок на ищцата за обосноваване на искането й по чл. 83, ал. 2 от ГПК, като в указания й срок за внасяне на държавна такса, не е внесена и съответно не е отстранена нередовността на исковата молба, което е обусловило извод ,че определениет она първата инстнация като съответно на закона следва да се остави. Въззивният съд в обжалваното определение е приел, че след като й е дадена възможност да иска освобождаване от държавна такса и не й е признато това право, за нея възниква задължение да заплати държавна такса, за да бъде разгледана исковата й молба. При неизпълнение на указанията за отстраняване нередовностите на исковата молба, същата подлежи на връщане. При описване на предпоставките за това, въззивният съд не е направил противоречиви на процесуалните правила изводи, не е приложил закона в обратен смисъл. Няма как при посочено основание очевидна неправилност, настоящият съдебен състав да извърши проверка, посочила ли е касаторката наличие на промяна в обстоятелствата и прав ли е бил съдът да приеме, че не следва да й се дава нова възможност да формулира искане по чл. 83, ал. 2 от ГПК и да разглежда такова искане. Настоящият съдебен състав не намира, че е налице соченото основание съгласно чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК. От изложените от въззивния съд мотиви не може да се направи извод, че е налице грубо нарушение на формалната логика. Съдът се е позовал на разгледани искания за освобождаване от държавна такса и анализ на имущественото състояние. Като изложените допълнителни мотиви не са определящи за крайния извод, а именно преценката налице ли е отстраняване нередовностите на исковата молба. Предположението, че е възможно от 2013 г. да е отменен наложен запор, не е решаващ мотив, за определяне че за ищцата е възникнало задължение за внесена държавна такса. Въззивният съд е преценил, че по искането по чл. 83, ал.2 от ГПК ищцата е получила защита. Така е приел, че е било възникнало задължение за внасяне на държавна такса, което не е изпълнено. В посочените мотиви настоящият съдебен състав не намира основание за очевидна неправилност на обжалвания акт. Изложените мотиви са логични. Обсъдени са доводите на жалбоподателката и изцяло свързани с правилността на изводите относно искането й за освобождаване от държавна такса. В настоящето производство не може да се направи проверка относно това налице ли са предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК по отношение на частния жалбоподател. Поради отсъствие на соченото основание за допускане на касационно обжалване, не следва да се допуска. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение