Определение № 304 от 22.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60415/2016 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. К. И. и Х. Д. И. срещу решение № II-39 от 12.05.2016 г. по гр.д.№ 41 от 2016 г. на Бургаския окръжен съд, втори въззивен граждански състав за потвърждаване на решение № 1735 от 09.11.2015 г. по гр.д.№ 7844 от 2014 г. на Бургаския районен съд В ЧАСТТА за уважаване на предявения от [фирма] срещу В. К. И. и Х. Д. И. иск по чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че същите дължат солидарно на банката следните суми: 21 975,12 лв., представляващи главница по договор за кредит „Е.“ № 050197 от 14.02.2008 г., обявен за предсрочно изискуем на 24.03.2010 г., ведно със законната лихва, считано от 10.05.2013 г. до окончателното й изплащане и 10 125,46 лв., представляваща наказателна договорна лихва за забава за периода от 09.05.2010 г. до 09.05.2013 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 3669 от 2013 г. на Бургаския районен съд.

В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.

В писмен отговор от 08.09.2016 г. пълномощникът на ответника [фирма] оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано, тъй като на какъвто и прочит да бъде подложена жалбата и изложението към нея, не е в състояние да вникне в конкретния въпрос или въпроси, които се поставят. Още по-малко разбира по какъв начин е била обусловена решаващата воля на съда от тези въпроси.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване.

В конкретния случай в изложението си към касационната жалба пълномощникът на касаторите не е посочил ясни и точно формулирани правни въпроси от значение за конкретното дело. Формулирани са безсмислени и напълно неразбираеми въпроси, от които настоящата инстанция не може са извлече въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.

Напълно неразбираем и безсмислен е например въпросът, който дословно е формулиран от пълномощника на касаторите по следния начин: „Решението противоречи ли на чл.130 ЗСВ, дадени задължителни указания и самостоятелно основание за отхвърляне на заявена искова претенция като недопустима, я разгледана по същество като неоснователна и недоказана т.18 ТР 4 от 18.08.2014 г. на ОСГТК по т.д.№ 4 от 2013 г., т.18 и т.16 преценката дали в исковата молба по чл.424 ГПК се твърдят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, неуточнен петитум дадени указания от въззивния съд, които дават основание за преразглеждане на въпроса за дължимостта на вземането ?“

Такъв е и посочения като въпрос 3, който дословно е формулиран от пълномощника на касаторите по следния начин: „Направени възражения и за давност с отговора на исковата молба по издадена ЗНИ № 2386 претендирани суми от заявителя [фирма] сумата от 21 975,12 лв., представляваща главница по сключен договор за кредит „Е.“ № 050197 от 14.02.2008 г. сумата от 12 159,02 лв., представляваща договорна лихва за периода 24.032010 г. до 09.05.2013 г. подадено заявление ?! постановено разпореждане 13.05.2013 г. БРС, води ли до обезсилване на решението ?“

Такъв е и посочения като въпрос 4, който дословно е формулиран по следния начин от пълномощника на касаторите: „Заповедното производство трябва ли да отговаря със заявена искова претенция ?“

Въпреки дадения с разпореждане от 20.06.2016 г. срок на касаторите да формулират ясни въпроси, това не е сторено. Напротив, в допълнителна молба от 26.07.2016 г. пълномощникът на касаторите адв.П. М. е заявила, че според нея в изложението са поставени конкретни въпроси и е посочена практика на ВКС, на която обжалваното решение противоречи.

Простото посочване и възпроизвеждане на задължителната съдебна практика /т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 2013 г. по тълк.№ 1 от 213 г. на ОСГТК на ВКС, т.16 и т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС/, касаеща въззивното производство и заповедното производство, не е основание за допускане на касационно обжалване при положение, че не е формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- такъв, който е от значение за конкретното дело и е обусловил изводите на съда в решението по това дело.

В допълнителна молба от 26.07.2016 г. касаторите са поставили допълнителни правни въпроси, по които обаче също няма основание за допускане на касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд поради следното:

1. Първият от тези поставени въпроси /страда ли от съществен порок решението, ако не е налице пълен идентитет в предмета на двете дела/ също не е достатъчно конкретен, но от него може да се изведе въпроса дали е допустим иск по чл.422 ГПК, ако предметът на този иск не е напълно идентичен с предмета на заповедното производство. По този въпрос касаторите са посочили съдебна практика: решение № 43 от 14.04.2014 г. по гр.д.№ 6421 от 2013 г. на ВКС, ГК, Второ г.о. и решение № 133 от 14.03.2011 г. по гр.д.№ 2020 от 2009 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. Посочената практика касае силата на пресъдено нещо на решението по идентичен казус- със същия предмет, между същите страни и на същото основание. Тя няма отношение към въпроса за недопустимостта на иск по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземане, различно от вземането, за което е предявено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Въпреки това има установена задължителна съдебна практика, според която искът по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземане, различно от това, за което е подадено заявление по чл.417 ГПК, е недопустим. Обжалваното решение, обаче, не противоречи на тази практика. В него Бургаският окръжен съд е изложил подробни мотиви защо приема, че предметът на иска по чл.422 ГПК е напълно идентичен с предмета на заповедното производство и съответно защо искът по чл.422 ГПК е допустим.

2. Вторият поставен въпрос /настъпва ли автоматично началният момент на изискуемостта на вземане по договор за потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпването на предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски/ по същество е въпрос кога настъпва предсрочната изискуемост на задължение по договор за банков кредит. По този въпрос касаторите са посочили като съдебна практика решение № 420 от 11.02.2015 г. по гр.д.№ 3079 от 2014 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. Това решение на ВКС възпроизвежда т.18 от посоченото от самите касатори Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, в която е прието, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост. Обжалваното решение не противоречи, а напълно съответства на посочената практика. В него по същество е прието същото: че предсрочната изискуемост на задължението по сключения между касаторите и [фирма] договор за банков кредит е настъпила на 10.03.2010 г., тъй като на тази дата длъжниците са получили уведомлението от банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и на тази дата вече са били настъпили предвидените в чл.10, ал.2 от договора обективните факти, обуславящи предсрочната изискуемост- забава на длъжниците за плащане на задълженията по кредита над 90 дни.

3. По третия поставен въпрос /необходимо ли е преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита/ също има постановена задължителна съдебна практика- посочената вече т.18 от ТР № 4 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС в смисъл, че банката е длъжна да уведоми длъжника за предсрочната изискуемост на кредита преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Приетото в обжалваното решение не противоречи на това тълкувателно решение, а напротив- напълно съответства на приетото в тълкувателното решение. Бургаският окръжен съд е приел, че много преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3669 от 2013 г. на Бургаския районен съд, с писмо с обратна разписка, връчено на 10.03.2010 г., банката е уведомила длъжниците, че обявява кредита за предсрочно изискуем поради неплащане на задължение по договора със забава над 90 дни. Прието е, че това уведомление е изпратено до двамата длъжници и е получено от ответницата В. И., която като пълнолетно лице, живеещо на същия адрес, на основание чл.5, ал.2 от Общите условия за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, към които препраща чл.36, ал.2 от Закона за пощенските услуги, го е получила и за другия адресат на пратката- Х. И. и то на посочения от В. и Х. И. адрес за кореспонденция с банката, който и към настоящия момент е регистриран като техен постоянен и настоящ адрес.

4. Четвъртият поставен въпрос /следва ли да се връчи на длъжника препис от заявлението, по което е образувано заповедното производство/ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е от значение за конкретното дело. Самите касатори не са обосновали защо считат, че въпросът по някакъв начин е свързан с правилното решение по настоящото дело, което не е за обжалване на действията на съда в заповедното производство, а за установяване съществуването на вземане на банката спрямо касаторите по реда на чл.422 ГПК в двустранно исково производство.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд не следва да се допуска.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение