Определение № 511 от 15.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 395/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 65 от 22.03.2012 г. по ч. т. д. № 810/2011 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество касационна жалба срещу решение № 91 от 28.02.2011 г. по гр. д. № 1157/2011 г. на Плевенски окръжен съд. Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение, като изразява несъгласие с извода на съда за търговския характер на делото. Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – оспорва същата като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 17.05.2012 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от [фирма], [населено място] касационна жалба, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение е приел, че атакуваното с нея решение не подлежи на касационен контрол с оглед цената на иска – 7 200 лв., която е под прага за обжалваемост, установен в разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК след изменението й в ДВ, бр. 100/21.12.2010 г., приложима към настоящото производство предвид датата на подаването на касационна жалба – 02.05.2011 г. Определението е правилно. Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивното изискване на чл. 280, ал. 2 ГПК, като са съобразени релевантните за това обстоятелства – предметът на предявения иск /установяване съществуването на наемно правоотношение/; цената на иска, определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК; търговското качество на страните по правоотношението и датата на подаване на касационна жалба, определяща приложимостта на новата редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК. Не може да бъде споделено поддържаното от частния жалбоподател становище, че в случая се касае за гражданско, а не за търговско дело, доколкото то е разгледано по общия процесуален ред, а не по реда на чл. 365 и сл. ГПК за разглеждане на търговските спорове. Редът, по който е разгледан правният спор, не може да бъде критерий за определяне на неговия характер като граждански или търговски. Точно обратното – от вида на делото се определя редът, по който същото следва да бъде разгледано. В конкретната хипотеза изводът за търговския характер на делото се налага от това, че предмет на спора е съществуването на правоотношение, произтичащо от търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 във връзка с ал. 3 ТЗ – договор за наем, сключен от търговски дружества във връзка с упражняваното от тях занятие. Поради това релевантна за преценката относно допустимостта на касационния контрол е предвидената в чл. 280, ал. 2 ГПК цена на иска за търговските дела – 10 000 лв., а не тази за гражданските дела – 5 000 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК