Определение № 172 от 09.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3599/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Лого-08“ЕООД срещу решение №.68/16.06.21 по г.д.№.185/21 на ОС Ловеч, с което е потвърдено реш.№.260028/26.02.21 по г.д.№.356/19 на РС Троян за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД за обявяване нищожност на договор за наем от 6.01.15 и с правно основание чл.55 ЗЗД за сумата 18000лв. платени наеми по нищожен договор. Ответната страна П. В. Й., упражняващ търговска дейност като ЕТ „Й. 91 Т. П. П. Й.“, оспорва жалбата, вкл. като недопустима; претендира разноски. Касационната жалба е недопустима. Съгласно чл.280 ал.3 т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. по граждански дела и до 20 000 лв. – за търговски дела. С исковата молба са предявени обективно съединени искове, чиято цена, определена по реда на чл.69 ал.1 т.7 и т.1 ГПК, е в размер на по 18000лв. Същевременно делото е търговско, тъй като е налице спор между търговци, произтичащ от търговска сделка по смисъла на чл.286 ал.1 вр. с ал.3 ТЗ. При тези обстоятелства обжалваното въззивно решение е постановено по искове с цена под установения в чл.280 ал.3 т.1 ГПК минимум от 20000лв. Поради това и то не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. На ответната страна се дължат направените разноски в размер на 600лв. платено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба на основание чл.78 ал.4 ГПК. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,