Определение № 579 от 26.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 229/2012 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 предл. второ вр. с пр.1 вр. с ал.1 т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Т. и Р. Т., чрез процесуалния им представител адв. Мария Ж., срещу определение № 39 / 13.02.2012 год. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение по т.д.№ 729 / 2011 год., с което е оставена без разглеждане молбата на същите, с правно основание чл.248 от ГПК, квалифицирана като молба за изменение на предходно постановено по същото дело определение № 213 / 29.09.2011 год., с което касационната жалба на [фирма] е оставена без разглеждане, като недопустима, на основание чл.280 ал.2 от ГПК. Жалбоподателите оспорват правилността на постановеното определение, по отношение на дадената от съда квалификация на молбата им, като такава за изменение, вместо за допълване на определение № 213 / 29.09.2011 год. в частта за разноските, спрямо което им искане представянето на списък на разноски е неотносимо. Считат, че им е отказано правосъдие в защита на тяхно субективно имуществено право. Според страната списъкът на разноски не е доказателство за понесени такива, а е въведен като изискване единствено с оглед облекчаване на съда. Молят да бъде отменено атакуваното определение. Ответната страна [фирма] оспорва частната жалба, не споделяйки довода на жалбоподателя, че списъкът с разноски е предпоставка единствено за изменение на съдебния акт в частта за разноските, не и за допълването му. Останалите й съображения касаят произнасянето по същество на молбата по чл.248 ал.1 от ГПК, което не е предмет на настоящото производство. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва и обуславяща правен интерес от обжалването страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. По същество същата е основателна, предвид следното: С отговора си на касационната жалба на [фирма], Р. Т. и М. Т. своевременно са претендирали възмездяване на понесени в касационното производство разноски - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по кас. дело № 729 / 2011 г. на ВКС. В определение № 213 / 29.09.2011 год. на ВКС, ТК, първо т.о., съдът е пропуснал да се произнесе по отговорността за разноски. В този смисъл, подадената на основание чл.248 ал.1 от ГПК молба съставлява молба за допълване на определението му. Съвместното приложение на чл.248 ал.1 вр. с чл.80 ГПК дава основание да се приеме, че списъкът на разноски е предпоставка за допустимост на искане за изменение на вече постановен в частта за разноските съдебен акт / решение или определение /, чрез пререшаване въпроса за вида и размера им, но не и за допълването му, при пропуск на съда да се произнесе по отговорността за тях. Правото да се претендират разноски в исковия процес удовлетворява имуществено субективно право, приложението на процесуалната уредба по защитата на което не следва да се формализира. В случая се касае за един вид и еднократно понесени разноски, достатъчно индивидуализирани в самата молба по чл.248 от ГПК. Смисълът на чл.80 от ГПК е в улеснение противната страна и съда при съобразяването на всички извършени разноски, с оглед оспорването им от страната, респ. при присъждането им от съда, и преклудиране възможността, позовавайки се на пропуск на съда, да се претендира изменение на акта за възмездяването им. Съвместното прилагане на чл.81 и чл.80 ГПК не сочи на законодателна воля за предвиждането на списъка на разноски като формална предпоставка, липсата на която освобождава съда от задължението изобщо да се произнесе по отговорността за тях. С оглед гореизложеното, Върховен касационен съд, ТК, състав на второ търговско отделение