Определение № 77 от 01.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 19/2012 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Определение № 3900 от 20.Х.2011 г. по ч.гр.д.№ 1814/2011 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено Разпореждане № 17 788 от 26.VІІІ.2011 г. по ч.гр.д. № 7337/2011 г. на Бургаски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на [фирма] - [населено място] за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен срещу Н. И. А. - от [населено място] въз основа на Заявление - договор за издаване на кредитна карта “Юролайн” от 2.VІІІ.2008 г. за сумите: 5310.74 лв. - главница, 142.79 лв. - договорна лихва и 473.40 лв. - разноски, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят сочи, че въпросът за предсрочната изискуемост се решава противоречиво от съдилищата, предвид съществуващата ”законова празнота”, в подкрепа на което сочи три определения на ВКС, копия от които представя. Иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК. Ответникът по частната жалба Н. И. А. - от [населено място] не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, и по основателността на частната жалба, констатира следното: Обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно разпореждане, с което се прегражда по - нататъшното развитие на делото, но обжалваемият интерес е до 10 000 лв.: 5310.74 лв. - главница, 142.79 лв. - договорна лихва и 473.40 лв. - разноски. Делото е търговско и частната касационна жалба е постъпила на 14.ХІ.2011 г., затова на основание чл. 274 ал. 4, вр. чл. 280 ал. 2 ГПК (изм. Д.в.бр. 100/ 21.ХІІ.2010 г., в сила от 21.ХІІ.2010 г.) определението не подлежи на обжалване с частна касационна жалба и не се прилага процесуалният ред, предвиден в §25 от ПЗР на ЗИД ГПК (Д.в. бр.100/2010 г.) за частни жалби, постъпили до 21.ХІІ.2010 г. По изложените съображения частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Затова не следва да се обсъждат доводите на жалбоподателя по искането за допускане на касационно обжалване и по основателността на жалбата, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение