Определение № 218 от 26.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 1589/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД срещу решение № 86 от 24.03.2025г. по в.т.д.№ 563/2024г. на АС Варна, с което е потвърдено решението по т.д.№ 369/2023г. на ОС Варна за осъждане на застрахователното дружество да заплати на основание чл. 432, ал.1 КЗ обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ц. К. Ц., настъпила на 06.12.2021г. като пътник в лек автомобил, както следва: в полза на ищцата Л. Ц. Р. - фактическа съпруга обезщетение за разликата над 60 000лв. до 96 000лв.; на А., С. и Ю. К. – деца на загиналия сумите от по 36 000лв. на всеки; на К. Ц. М. и на К. Г. М. (в лицето на наследниците й, конституирани в хода на процеса на основание чл. 227 ГПК) - родители на Ц. К. сумите от по 24 000лв., ведно със законна лихва върху всяко едно от обезщетенията. Основанията за касационното обжалване са неправилност на решението като постановено в нарушение на процесуалния закон, поради несъответствие на фактическите и правни изводи относно претърпените от ищците морални болки от загубата на своя близък/родственик със събрания доказателствен материал. Твърди се, че неправилно са кредитирани показанията на св. С. С. и на И. И., които нямат преки възприятия за отношенията в семейството на загиналия. Като касационно основание е въведено и неправилното приложение на материалния закон и конкретно на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД. Акцентира се на действията пътника Ц., обективиращи съпричиняването на вредоносния резултат - Ц. е пътувал в нарушение на разпоредбата на чл.137а ЗДвП без поставен предпазен колан; имал е рисково поведение, тъй като е приел да бъде превозван в автомобил, управляван от неправоспособен водач и за който е знаел, че е употребил алкохол. Посочва се, че тези приети за установени от съда факти са само формално посочени, без да е осъществена задълбочена оценка, че обуславят по-голяма степен на съпричиняване от приетата от съдилищата в обем на 40%. Поддържа се, че приносът следва да бъде отчетен поне в степен от 60%. Въведени са и доводи за нарушение на материалния закон при приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, със съображенията, че не се касае за особен случай на загуба на близък човек, налагащ определяне на обезщетение в приетия от първоинстанционния и от апелативния съд размер по 160 000лв. за първите четирима ищци и по 140 000лв. за родителите на починалия. Касаторът счита, че изплатените обезщетения в резултат на влизане в сила на решението - от по 60 000лв. напълно удовлетворяват вредите на всеки един от ищците. В касационната жалба е въведен и довод за очевидна неправилност на обжалвания акт. Искането е за отмяна на решението в атакуваните части и отхвърляне на исковете със законните последици. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпросите: 1/ „При определяне степента на съпричиняването, подлежи ли на съпоставка броят и тежестта на нарушенията на делинквента и тези на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие?“ при твърдяно несъответствие при разрешаването на въпроса с решенията на ВКС по т.д. № 1755/2019г. на 2 т.о., по гр.д. № 3837/2023г. на 3 г.о., по т.д. № 2956/2019г. на 2 т.о., по т.д. № 146/2019г. на 2 т.о., по т.д. № 3871/2013г. на 1 т.о., по т.д. № 3540/2013г.на 1 т.о. и по т.д.№ 1677/2017г. на 1 т.о. на ВКС. 2/ „Въпросът по приложението на чл.52 ЗЗД и по-точно: следва ли да се вземат предвид определени критерии, имащи значение за определяне основателността и размера на обезщетението и дали следва да се установи, че дадено лице действително търпи неимуществени вреди вследствие смъртта на близък и следва ли да се определи обемът на преживените мъки и страдания? Има ли право на обезщетение за неимуществени вреди лице, което към момента на настъпване на ПТП и смъртта на пострадалия, не се доказва да е бил в близки отношения с пострадалия?“ Сочи се противоречие на въззивното решение с ППВС №4/1968г. и множество решения по чл.290 ГПК на състави на ТК на ВКС. Иска се допускане на обжалването и на директното основание – чл.280,ал.2, предл. последно ГПК по съображенията, изложени в касационната жалба и с довода, че при прието от съда наличие на всяко едно от трите обстоятелства, съдът е определил принос от 40%, а съгласно съдебната практика, за всяко едно от тях приносът е между 30 и 50%. В подробен писмен отговор ищците оспорват наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. Поддържат, че в депозираното от „ОЗК - Застраховане“ АД изложение на основанията за допускане на касационното обжалване липсват конкретно формулирани материалноправни или процесуалноправни въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК, а съдържащите се нямат правен характер и единствено изразяват несъгласието с крайните изводи на въззивния съд и правилността на постановения от него акт. Възразява се, че проверката за законосъобразност се извършва само в случай на допуснато касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по реда на чл. 290 от ГПК, а поставените въпроси относно приложението на чл. 51, ал. 2 и чл. 52 ЗЗД са бланкетни и не отговарят и не осъществяват общото основание за достъп до касационен контрол. Ответниците в касационното производство считат, че въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с цитираната съдебна практика, а напротив - съдебното решение е съобразено с нея. Ответниците в касационното производство не оспорват осъщественото от застрахователното дружество извънсъдебно плащане на суми от по 60 000лв. на всеки един като компенсация за търпените неимуществени вреди. Третите лица помагачи, привлечени от ответника (наследниците на Х. А. С.) - А. Х. С., р.2015г. и А. Х. С., р. 2020г., действащи чрез законния си представител - майка им З. А. А., не са депозирали отговор. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е била сезирана с въззивна жалба на застрахователното дружество и с насрещна въззивна жалба на ищците. Ответникът е обжалвал изцяло първоинстанционния акт в частта за уважаване на исковете: на Л. Р. в размер на 96 000лв., на децата А., С. и Ю. от по 36 000лв., а на родителите на Ц. Ц. от по 24 000лв., твърдейки неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и чл.51,ал.2 ЗЗД. Решението в частта за отхвърляне на исковете над присъдените от окръжния съд суми е влязло в сила. Въз основа на свидетелските показания са приети за установени добрите отношения в между загиналия и ищците - Ц. Ц. живеел в общо домакинство с майка си и баща си, родителите живеели на първия етаж, а Ц. с Л. Р. и трите им деца - на втория. Били задружно, сплотено семейство, за което бащата се грижил и помагал, искал децата му да учат, да са добре, да не са лишени от нищо. Самият Ц. Ц. бил добър, работлив, грижовен и отдаден на семейството и своите родители. Въззивната инстанция е приела, че така установената близост между загиналия и ищците обяснява тежкото емоционално състояние на преживелите родственици вследствие загубата му - майка му се разболяла и починала като един от свидетелите сочи неговата смърт на причина за кончината на К. М.. Баща му плачел, децата много тежко приемали загубата, споменавали го, продължавали да страдат. При преценката си за размера на справедливото обезщетение въззивната инстанция се е основала на разясненията по приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, дадени в ППВС №4/1968г. като е акцентирала на необходимостта да анализира действителните отношения между пострадалия и претендиращите обезщетение, обстоятелствата, при които е настъпил вредоносният резултат, както и другите конкретни обективно съществуващи обстоятелства, специфични за всяко дело, цялостното неблагоприятно отражение на загубата в патримониума на увредените лица, общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на обществото, при отчитане на конкретните икономически условия в страната. Тези общи критерии, приложени към установените по делото факти, са дали основание за извод, че смъртта на Ц. Ц. е лишила от грижа и помощ неговото семейство и това на родителите му, при отчитане на обстоятелството, че кончината му е настъпила на 31 години, когато той е бил активен, деен, трудоспособен, работещ като строител. Отчетено е общото съжителство между него, партньорката в живота му и преживелите му родственици и добрите взаимоотношения помежду им. Приета е за доказана голяма душевна болка, продължителна мъка и страдание, характерни за загубата на най близък, който е полагал всякакви грижи за семейството си. Като релевантна е преценена възрастта на неговите деца, които са непълнолетни и оставането им занапред без подкрепата на своя баща. С тези съображения за справедливи са преценени обезщетенията от по 160 000лв. на Л. Ц. Р. с оглед загубата на нейния партньор в живота, с който имат три деца, за които тя следва да се полага грижи, както и за всяко едно от трите деца - А., С. и Ю.. По отношение на К. М. и К. М. за адекватна и справедлива за загубата на сина им е преценена паричната компенсация от по 140 000 лв. По делото е безспорно, че лекотоварният бордови автомобил Мерцедес 308D, в който на предна дясна седалка е пътувал Ц. Ц., на 06.12.2021г. около 03 часа се е движил в посока Добрич - Варна. При навлизане в пътния възел с разклон за [населено място] - [населено място] във вид на буквата "Y", където дясното платно е за [населено място], а лявото платно е с насрещното движение за [населено място], водачът му - Х. С. е загубил ориентация кое платно трябва да следва, превозното средство е навлязло в тревната площ между двете платна, съборило е пътен знак Г-9, указващ посоката за преминаване, и след около 30-40 м. е преминало последователно през платното за насрещно движение, банкет, канавка и се е ударило в дърво. При цялото си движение до момента на удара МПС се е движило с приблизително еднаква скорост, която според обясненията на вещото лице автоинженер, е била не по-малка от 90-100 км/ч. Ударът в дървото е попаднал върху дясната врата, автомобилът се е отделил от дървото, продължил е да се завърта наляво и се установил в покой с предница насочена към [населено място]. Няма данни водачът да е предприел ефективни действия за овладяване на посоката на движение или за спиране. Водачът и двамата пътници са намерени извън превозното средство. Водачът е загинал на място, а пътникът Ц. Ц. е починал в линейната на път за Спешна помощ. На третия пътник за причинени телесни увреждания. По въведения в пределите на въззивното производство спорен въпрос за приноса по смисъла на чл.51,ал.2 ЗЗД (възражение, своевременно заявено от ответното застрахователно дружество на основанията, преценявани от решаващия състав), апелативният съд е анализирал установените от свидетелските показания безпротиворечиви факти за поведението на пострадалия преди и по време на настъпването на произшествието: както водачът С. (който също е загинал), така и пътниците в автомобила, всички заедно работили до късно на строителен обект в [населено място] и съвместно (включително и Ц. Ц.) употребили алкохол непосредствено преди качването си на товарния автомобил. Въз основа на тези факти въззивната инстанция е приела за установено, че на пострадалия Ц. Ц. е било известно обстоятелство за употреба на алкохол от водача. За безспорно установено е прието въз основа на свидетелските показания на работник от бригадата, работил заедно с Ц. на строителния обект, че всички, включително и Ц., са знаели, че Х. С., управлявал процесния автомобил по време на произшествието, няма правоспособност; всички са знаели, че правоспособен е единствено шофьорът на камиона А. А., който също бил на строителния обект, но поради спор с Х. С., си тръгнал с такси. Въз основа на преценка на заключението на автотехническата експертиза и съвпадащото становище на вещото лице-медик, е прието за доказано пътуването на Ц. без поставен предпазен колан, както и решаващото му предпазващо значение при гръдна травма, каквато е посочената в аутопсионния протокол като водеща за настъпването на смъртта (тежка гръдна травма с контузия на десния бял дроб, развил се десностранен хемопневмоторакс и множество фрактури на ребра двустранно). Въз основа на данните от експертизата и обясненията на експертите, ценени съобразно чл. 201 и сл. ГПК, съставът на апелативния съд е приел, че поддържаното в процеса от ищците възражение за реализиране на уврежданията и при поставен предпазен колан от страна на пострадалия, не може да се сподели. Мотивирано е, че обстоятелствата около приноса са доказани в производството от застрахователното дружество - страната имаща доказателствена тежест за това. Приети са за категорично установени и доказани в процеса знанието на Ц. Ц. за състоянието на употребилия алкохол шофьор на превозното средство, за липсата на правоспособност у водача, както непоставянето на предпазен колан от този пътник при настъпването на транспорната злополука. Преценено е, че тези три обстоятелства в своята съвкупност сочат на съществен принос от пострадалия, който се е качил по своя воля в увреждащия автомобил. При определяне на размера на съпричиняването, въззивната инстанция е посочила, че съобразява разясненията, дадени от ВКС с ТР № 1/2014г. по тълкувателно дело № 1/2014г. на ОСТК - за да се приеме съпричиняване следва да се установи наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения може да се изрази в действие или бездействие, но поведението му трябва да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Съставът се е позовал и на цитирана практика на касационната инстанция по чл.290 ГПК - за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Обсъдено е и определеното в тълкувателната практика на касационната инстанция като рисково поведение, допринасящо за настъпване на вредите, пътуването в моторно превозно средство с водач, употребил алкохол, когато то е проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения, по отношение на когото е налице знание за този факт, или възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа. Като от значение е преценено обстоятелството, че основната причина за настъпването на произшествието е противоправното поведение на шофьора на автомобила в нарушение на правилата за движение по пътищата, с оглед на което е приет принос на пострадалия за настъпване на установените вреди в размер на 40 %. Отречена е основателността на тезата, застъпена и поддържана и в насрещната въззивна жалба за принуда упражнена спрямо Ц. по повод вземане на решението да пътува в процесния автомобил. Даден е отговор, че поведението на С., макар и агресивно, няма основание да се определи като принуда, а клетвите, за които говорят свидетелите, изречени от покойния шофьор, са форма на вербална агресия, но не и принуда, която да преодолее свободният избор, като се има предвид, че лицата са работили заедно, познавали са се, употребили са алкохол, безспорно пред пострадалия е стоял изборът да не пътува с процесния автомобил и да избере алтернативен превоз. Не може да обуслови осъществяването на факултативния касационен контрол формулировката на втория въпрос от изложението. Конкретизацията на въпроса - дали следва да се вземат предвид определени критерии, следва ли да се установи дали дадено лице действително търпи неимуществени вреди, дали следва да се прецени обемът на преживените мъки и страдания, не съответства на мотивите на въззивната инстанция, която не е дала отрицателен отговор относно значимостта на тези фактори при прилагане на критерия по чл.52 ЗЗД. Освен това, терминът „определени критерии“ е общ и неясен, а съставът на апелативния съд е посочил конкретните стандарти, които изпълват съдържанието на разпоредбата. Същевременно касаторът не поставя процесуалноправен въпрос, кореспондиращ на оплакването в касационната жалба за неправилно ценени свидетелски показания, въз основа на които решаващият състав е преценявал конкретните обстоятелства, за да изгради разбирането си за отношенията в семейството, за връзката между починалия и ищците и да формира становището си за размера на справедливото обезщетение. Последната част на въпроса е и хипотетична и има смисъл само при безкритично възприемане на заложената в нея теза - че лицето, претендиращо обезщетение за неимуществени вреди, не доказва близки отношения със загиналия. Поради това въпросът в случая не притежава и съществената характеристика на общото основание за осъществяване на факултативния касационен контрол (т.1 ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС) - да е обуславящ изхода на спора, а не хипотетичен. Искането за допускане на касационна проверка на директното основание не може да бъде уважено. В касационната жалба не са изложени самостоятелни съображения за очевидна неправилност, поради което препращането в изложението към „посоченото в нея“, визира подробно мотивираните там оплаквания за неправилност по чл.281,т.3 ГПК, които не са идентични на съдържанието на очевидната неправилност. Не е надлежен мотив за наличието на този особено тежък порок на решението и съображението, че той се изразява в неправилно отчетен и занижено определен принос по чл.51,ал.2 ЗЗД, защото предпоставя проверка и анализ на материалите по делото и няма белег на „очевидност“, пряко установима от мотивите към обжалвания акт. Очевидната неправилност подлежи на обстойно аргументиране от касатора, а не на служебно установяване от касационната инстанция. Настоящият състав счита, че следва да бъде допуснато касационно обжалване по първия формулиран от касатора в изложението въпрос - „ При определяне степента на съпричиняването, подлежи ли на съпоставка броя и тежестта на нарушенията на делинквента и тези на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие?“ при допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за проверка съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с практиката на касационната инстанция, на която касаторът се позовава, така и със служебно известната на настоящия състав. Въпросът е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите изводи за изхода му относно степента, с която следва да се намалят определените обезщетения за неимуществени вреди. Въззивното решение, с което е прието както наличието на предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД, както и наличието на трите фактически основания, в които се състои приносът (неполагане на грижа за собствена безопасност - пътуване с неправоспособен и употребил алкохол водач и без поставен предпазен колан), не е обжалвано от ищците. Касационната инстанция е обвързана с даденото от въззивния съд разрешение за наличието на принос от пострадалия и за действията/бездействията, в които той се изразява, поради което след допускане на касационното обжалване следва да извърши проверка и преценка дали определената от апелативния съд степен на съпричиняване обективно съответства на техния вид и обем. Касационното обжалване следва да бъде допуснато в обжалваната част – уважаването на иска на първата ищца за разликата над 60 000лв.; на исковете на втория, третия и четвъртия ищец (децата на починалия) - за сумите от по 36 000лв., на исковете на родителите на Ц. К. - за сумите от по 24 000лв. На касатора следва да бъде указано внасянето на държавна такса в общ размер на 3 840 лв., равностойни на 1 963.36 евро. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.