Определение № 1219 от 16.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 270/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба от пълномощника на ищеца „Хитачи Енерджи България“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] срещу въззивно определение № 1746 /10.07.2024 г. по ч.гр.д. № 677/24 на Софийски апелативен съд. С определението в обжалваната част, e поправено по реда на чл. 247 ГПК предходно определение №844 от 02.04.2024, постановено по същото ч.гр.д. № 677/24 на Софийски апелативен съд, с което е било потвърдено първоинстанционното определение, в частта, с която е постановено частично връщане на исковата молба относно предявения иск по чл. 124, ал. 4 ГПК като в диспозитива, с който се потвърждава определението на СГС от 04.12.2023 г., е постановено да се чете, че се потвърждава определението на СГС и в частта, касаеща връщане на исковата молба на „Хитачи Енерджи България“ ЕООД по иска с правно основание чл.124,ал.4 ГПК - за признаване за установено по отношение на ответника, че Договорът от 28.01.2020г. не е развален и е валидно обвързващ страните по облигационното правоотношение. Ответникът „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД оспорва жалбата. По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС приема следното: С определение №3357/12.12.2024 г. на ВКС по ч.т.д. №1873/24 на ВКС,І т.о. не е допуснато касационно обжалване на определение № 844/20.04.2024 г. по ч. т. д. № 677/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд. С обжалваното в настоящото производство с ЧКЖ / по аргумент от чл.247 ал.4 ГПК/ определение № 1746 /10.07.2024 г. по ч.гр.д. № 677/24 на Софийски апелативен съд е допусната поправка на ЯФГ в диспозитива на предходно постановеното определение, № 844/20.04.2024 г. по ч. т. д. № 677/2024, което е влязло в сила, с оглед недопускането му до касационно разглеждане. При обжалване пред настоящия състав на ВКС, ТК, І т.о. на определението на САС, постановено по реда на чл.247 ГПК се иска допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с доводи за противоречие с практиката на ВКС на изводите на въззивния съд по въпросите: 1) при неяснота относно сезирането и по-конкретно при съмнение дали съдът е сезиран с иск по чл. 124, ал. 4, изр. 2 от ГПК (установителен иск за факти с правно значение) или с иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване съществуването или несъществуването на право или правоотношение, длъжен ли е съдът да даде указания на ищеца да уточни петитума на иска като заяви дали предявява иск, с който цели да установи факт, релевантен за гражданско правоотношение или чрез него цели да установи правоотношението или право, произтичащо от него; 2) длъжен ли е съдът да извърши проверка за редовност на исковата молба преди да извърши преценката за недопустимост на иска при неяснота на волята на ищеца относно предявения иск; 3) длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна проверка за редовност и допустимост на исковата молба; 4) при съмнение за недопустимост на предявения установителен иск поради липса на правен интерес следва ли преди да прекрати производството като недопустимо съдът да даде указания на ищеца, с оглед на изпълнението на които да прецени сезиран ли е или не с допустим иск, напр. да изложи допълнителни фактически твърдения, които да обосноват правния му интерес от предявяване на такъв иск; 5) обосноваването на недопустимостта на установителен иск, в качеството му на субсидиарна форма на защита, с наличието на друг иск за защита на правото на ищеца, предпоставя ли подробна конкретизация на този друг иск по вид и предмет, с оглед преценката му за съответствие със съдържанието на конкретното правоотношение и предмета на търсената от ищеца защита; 6) налице ли е правен интерес и съответно допустим ли е установителен иск за съществуването на облигационно правоотношение по договор за обществена поръчка поради липса на предпоставките за развалянето му, когато с установителния иск се търси защита, различна от обезщетяване на претърпени вреди, при липса на правна възможност за ищеца по иска да претендира обезщетение на основание чл. 82 ЗЗД,както и при невъзможност да получи търсената от него защита чрез предявяване на друг иск; 7) необходимо ли е интересът от водене на установителен иск непременно да е непосредствен или наличието на евентуален интерес е достатъчно за допустимост на иска; 8) длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото относими доказателства и релевантни факти в тяхната съвкупност? 9) Отделно от горните въпроси се навежда и въпросът, дали е допустим иск за установяването, че договор за обществена поръчка не е развален като такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото; Отделно от гореизложеното, страната се позовава и на очевидна неправилност по чл.280 ал.2 ГПК на обжалваното определение постановено по реда на чл.247 ГПК, с оглед неправилност на извода на съда за недопустимост на иск за установяването, че договорът за обществена поръчка не е развален. Не е налице основание за допускане на касационното обжалване, доколкото формулираните въпроси не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК съобразно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСГТК: отговорите им да са обусловили правните изводи на въззивния съд. Така формулираните въпроси преповтарят тези, адресирани до ВКС в производството по ЧКЖ срещу поправеното определение на САС, предмет на произнасяне по чл.288 ГПК от страна на ВКС с определение №3357/12.12.2024 г. на ВКС по ч.т.д. №1873/24 на ВКС,І т.о., с което не е допуснато касационно обжалване на това определение. В конкретния случай въпросите не удовлетворяват общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото в настоящото производство е от значение дали са налице предпоставки за допускане на поправка на ЯФГ в диспозитива на поправеното въззивно определение, а не дали това определение е правилно. Отговорите на тези въпроси не са обусловили извода на въззивния съд относно предмета спора, по който е постановено обжалваното пред настоящия състав на ВКС определение. Следователно съобразно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСГТК –т.1 не са налице формулирани от страната правни въпроси от значение за изхода по конкретния, в случая специфичен процесуалноправен спор за приложението на чл.247 ГПК. Същото се отнася и за неотносимостта на наведените оплаквания за очевидна неправилност на обжалваното определение. По така изложените съображения съдът