Определение № 50094 от 26.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 1360/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Производството е по повод на касационна жалба от „Интернешънъл Саламанка Капитал“ООД против решение № 212/21.02.2022 г. по в.гр.д. № 1550/2021 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение № 260055/31.12.2020 г. по гр.д.№ 693/2017 г. по описа на РС-Първомай, с което е признато за установено по отношение на Д. Н. Д., че дължи на "Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД сумата от 769,53 евро по запис на заповед, издаден на 08.09.2016 г. и вместо него е постановено друго за отхвърляне на иска с правно основание чл.422 от ГПК, предявен от "Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД против Д. Н. Д. за признаване за установено по отношение на ответницата, че същата дължи сумата от 769,53 евро по запис на заповед от 08.09.2016 г. и е обезсилено решение № 260055/31.12.2020 г. по гр.д.№ 693/2017 г. по описа на РС-Първомай в частта, с която е отхъврлен искът с правно основание чл.422 от ГПК, предявен от "Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД против Д. Н. Д. за признаване за установено по отношение на ответницата, че същата дължи разликата над 769,53 евро до 9172,57 евро по запис на заповед от 08.09.2016 г. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В писмения си отговор ответника по касацията Д. Д. оспорва основателността на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /доколкото каузалното правоотношение, което е било обезпечено с процесния запис на заповед, е договор за заем сключен между търговец и потребител/ в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Настоящият състав на ВКС констатира, че в решението на САС са допуснати очевидни фактически грешки. Видно от мотивите на същото въззивната инстанция е приела, че РС-Първомай се е произнесъл по непредявен иск, тъй като исковата молба е с петитум за установяване на вземане в размер на 8 408,22 евро, а съдът се е произнесъл за вземане в размер на 9 172,57 евро, т.е. има произнасяне свръхпетитум. От друга страна е приел, че договорът за заем е изцяло нищожен, поради което обезпечителната функция на записа на заповед не може да изиграе своята роля и последният не може да послужи за издаването на заповед за изпълнение, поради което исковата претенция следва да се отхвърли изцяло. Диспозитивът на съдебното решение ПОС не съответства на така обективираната воля в мотивите на акта. С въззивното решение съдът е: 1/отменил решение № 260055/31.12.2020 г. по гр.д.№ 693/2017 г. по описа на РС-Първомай, с което е признато за установено по отношение на Д. Н. Д., че дължи на "Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД сумата от 769,53 евро по запис на заповед, издаден на 08.09.2016 г. и вместо него е постановено друго за отхвърляне на иска с правно основание чл.422 от ГПК, предявен от "Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД против Д. Н. Д. за признаване за установено по отношение на ответницата, че същата дължи сумата от 769,53 евро по запис на заповед от 08.09.2016 г. и 2/ е обезсилил решение № 260055/31.12.2020 г. по гр.д.№ 693/2017 г. по описа на РС-Първомай в останалата му част, т.е. в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.422 от ГПК, предявен от "Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД против Д. Н. Д. за признаване за установено по отношение на ответницата, че същата дължи разликата над 769,53 евро до 9172,57 евро по запис на заповед от 08.09.2016 г. и е върнал делото на първоинстанционния съд за произнасяне по исковата претенция. Следователно се констатира необективиране в диспозитива на вече изразената в мотивите воля за потвърждаване на първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска по чл.422 ГПК за разликата над 769,53 евро до 8 408,22 евро, какато и за обезсилване на първоинстанционното решение само в частта за уважаване на иска по чл.422 ГПК за разликата над 8 408,22 евро до 9172,57 евро. При обезсилване на част от първоинстанционното решение поради произнасяне свръхпетитум делото не подлежи на връщане на РС, а в тази част производството по делото подлежи на прекратяване. Следва делото да се върне на ПОС за отстраняване на допуснатите в диспозитива на постановеното от него решение очевидни фактически грешки. Водим от горното, съставът на ВКС