Определение № 438 от 13.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 2152/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от К. С. чрез процесуалния му пълномощник – адв. П. П., срещу въззивното решение № 447/11.04.2025г., постановено по в.гр.д. № 2497/2024г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която след частична отмяна на решение № 85/11.06.2024 г. по т.д. № 170/2020 г. на Окръжен съд - Благоевград, искът на К. С. срещу „Застрахователно акционерно дружество АРМЕЕЦ“ АД с правно основание чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането е отхвърлен за разликата над сумата от 7 723,66 лева до размер от 38 487,59 лв., представляваща застрахователно обезщетение за вреди на лек автомобил „BMW 520”, с peг. [рег.номер на МПС], застрахован със застрахователна полица № 306X0350699/19.12.2017г., причинени при пожар на 19.11.2018г. В частта, с която искът е уважен за сумата от 7 723,66 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.05.2021г. до окончателното й изплащане, решението е влязло в сила като необжалвано. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. В жалбата се изтъква като довод, че апелативният съд в противоречие със събраните по делото доказателства е приел, че щетата за собственика на увредения в пожара автомобил възлиза само на сумата от 7 723,66 лв. Касаторът счита, че въззивният съд вместо да анализира изслушаните две съдебно - автотехнически експертизи, е възприел част от заключението на едната, като в нарушение на процесуалните правила не е мотивирал защо го кредитира, респ. не е назначил служебно нова /допълнителна експертиза за изясняване на обективната истина. Според касационния жалбоподател присъденото застрахователно обезщетение не е съобразено с размера на претърпените вреди и е определено при игнориране от съда на представените писмени доказателства / фактурите за извършен ремонт/. По подробно изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, неговата отмяна в обжалваната част и уважаване на иска в посочения размер. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност, като поставя следните въпроси: 1. „Каква е доказателствената стойност на обясненията на вещите лица, които същите дават по време на изслушването по чл. 200 ГПК в хода на публичното съдебно заседание?, по който се поддържа разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС по решение № 167/14.11.2017г. по гр.д. № 750/2017г. на 3 г.о. на ВКС, като се сочи също и че е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото; 2. „Може ли въззивният съд да инициира допълване или отстраняване неяснотите в приетото от първоинстанционния съд заключение на експертизата?“, във връзка с който въпрос касаторът излага, че е разрешен противно на практиката на ВКС, обективирана в решение № 267/04.03.2014г. по гр.д. № 30/2013г. на 1 г.о. на ВКС, както и Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по т.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС; 3. „Следва ли въззивният съд да кредитира заключението на вещото лице, без да го обсъди с другите доказателства по делото?“, по който въпрос се поддържа разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС по решение № 267/04.03.2014г. по гр.д. № 30/2013г. на 1 г.о. на ВКС и решение № 91/27.08.2015г. по гр.д. № 321/2015г. на 2 г.о. на ВКС.; 4. „Длъжен ли е съдът да обсъди всички твърдения и доводи на страните по делото, както и събраните в хода на делото доказателства?, по който касаторът сочи разрешаването му в противоречие с т. 2 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС и решение № 298/28.04.2010г. по гр.д. №3972/2008г., 4 г.о. на ВКС. Касаторът поддържа и че спорният въпрос по делото – какъв е размерът на застрахователното обезщетение, дължимо от „Застрахователно акционерно дружество АРМЕЕЦ“ АД, е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №79/02.07.2009г. по т.д. № 156/2009г. на 1 т.о. на ВКС, решение №6/02.02.2011г. по т.д. № 293/2010г. на 1 т.о. на ВКС, решение №165/24.10.2013г. по т.д. № 469/2012г. на 2 т.о. на ВКС, решение №52/08.07.2009г. по т.д. №652/2009г. на ВКС, 1 т.о., решение №109/14.11.2011г. по т.д. № 870/2010г. на ВКС, 1 т.о. и др. Ответникът по жалбата – „Застрахователно акционерно дружество АРМЕЕЦ“ АД оспорва същата по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 14.10.2025г. Претендира да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение, както и присъждане на разноски по списък. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения по чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и по чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че ищецът К. С. е собственик на лек автомобил „BMW 520”, peг. [рег.номер на МПС], за който е сключена комбинирана застраховка „КАСКО” и „ЗЛОПОЛУКА” при ответното застрахователно дружество по застрахователна полица № 306X0350699/19.12.2017г. Апелативният съд е приел, че в срока на действие на застрахователния договор, на 19.11.2018 г., застрахованият автомобил е бил паркиран в [населено място], Република С. Македония, когато неизвестен извършител разлял леснозапалима течност по задната част на автомобила, като пожарът бил загасен бързо от ищеца и негов съсед. САС е отчел, че палежът и щетите са описани в Удостоверение от Министерство на вътрешните работи на Република С. Македония, СВР С., потврда с peг. № 28.7.1.7- 4469. Въззивният съд е изтъкнал, че автомобилът е бил представен за оглед на местна застрахователна компания в [населено място], като е съставен протокол за оглед от 29.11.2018г., изготвени са фотоснимки. Видно от протокола, описа и заключението на САТЕ в позициите по протокола фигурират като увредени - предно стъкло тонирано, гарнитура за залепване на предно стъкло, чистачка Р1 предно стъкло и др. Апелативният съд е посочил, че ремонт на автомобила е извършен в оторизирания сервиз „М КАР дооел”- официален сервиз на „BMW“, като са издадени три фактури, на обща стойност 38 781,27 лв. - две с дата 30.01.2019 г., съответно фактура № С-30/19 на стойност 644 773.00 македонски денара, равняващи се на 20 575,79 лева, и фактура № С128/19 от 30.01.2019 г. на стойност 184 012,00 македонски денара, равняващи се на 5 872,13 лева, а третата фактура № С-454/19 е от 29.03.2019 г. на стойност 386 484.00 македонски денара, равняващи се на 12 333,35 лева. Апелативният съд е изложил, че не кредитира първоначалното заключение на съдебно - автотехническата експертиза, което е дало оценка за стойността на щетите въз основа на представените фактури, като е изтъкнал, че наред с първоначалните позиции на части за смяна и ремонт са добавени нови 63 позиции, които са за смяна на части, технически и функционално находящи се в предната част на лекия автомобил. САС е изложил, че пожарът е бил в задната лява част на лекия автомобил и бързо е потушен, поради което огънят не е могъл да причини щети в предната част, съответно да се налага подмяна на решетка на радиатора, предно панорамно стъкло, фарове за мъгла, накладки, предна ос и други такива части, които са били подменени поради износване в резултат на общата техническа експлоатация. С тези мотиви въззивният съд е посочил, че кредитира допълнителното заключение на САТЕ в частта, в която са оценени подлежащите на смяна и ремонт части и труд в размер на сумата 7 723,66 лева. По изложените съображения САС е приел, че горепосочената сума е дължимото застрахователно обезщетение от ответното дружество, за която присъдена сума е потвърдил решението на първоинстанционния съд, и е отменил акта за разликата над сумата от 7 723,66лв. до присъдения от Окръжен съд – Благоевград размер от 38 487,59 лв., за която е отхвърлил иска. Въззивният съд е отразил в решението си, че първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. С. иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за разликата над сумата от сумата от 38 487,59 лева до пълния предявен размер от размер 38 781,27 лева като необжалвано. Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения: Не е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, а не е задължение на съда да го изведе от изложението към касационната жалба, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни. Вторият поставен от касатора въпрос, който може да бъде обобщен като и уточнен като въпрос относно предпоставките, при които въззивният съд следва служебно да назначи експертиза, необходима за установяване на правнорелевантен факт по делото, се явява обуславящ. По въпроса е налице задължителна и постоянна практика на ВКС. Според Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. на ВКС по тълк. дело №1/2000г. на ОСГК, т.10, допускането на експертиза, оглед и освидетелстване може да стане не само по почин на страната, но и служебно от съда. Съгласно задължителните указания, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда (експертиза, оглед, освидетелстване), ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение. В същия смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение №132 от 29.05.2015 г. по гр.д. №7298/2014 г. на ВКС, ГК, III г.о. и решение №145 от 21.04.2014 г. по гр.д. №4726/2013г. на ВКС, ГК, IV г.о., №240 от 15.01.2021г. по гр.д.№3944/2019г. на ВКС, ІV г.о. и мн. др. С оглед горното касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за проверка за съответствие на въззивния акт с практиката на ВКС по обощения процесуалноправен въпрос относно предпоставките, при които въззивният съд следва служебно да назначи експертиза, необходима за установяване на правнорелевантен факт по делото. При извод за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, не следва да се обсъжда соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Останалите въпроси от изложението съставляват оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от страна на въззивния съд по чл. 281, т. 3 ГПК и по тях съдът ще се произнесе с решението по чл. 290 ГПК. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът с оглед обжалваемия интерес – сумата от 30 763,93 лв., следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 314, 59 евро / с левова равностойност 615,28 лв. /. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо търговско отделение