Определение № 779 от 13.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 325/2009 г.

Производството е по чл. 288 във вр.с чл.280 ал.1 ГПК Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] подадена чрез процесуалния му представител адвокат Б.Б. от САК срещу въззивното решение на Софийски градски съд № 349/03.11.2008 г. постановено по гр.д.№ 2461/2008 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски районен съд, 26 с-в от 16.02.2007 год. по гр.д.№ 10810/2004 год., с което е уважен предявеният от [фирма] ревандикационен иск по чл.108 ЗС като е признато за установено, че ищецът е собственик на магазин с площ около 154 кв.м., находящ се в [населено място] в сградата на [улица], построена върху УПИ І, VІІ от кв.351 по плана на [населено място], м.”Центъра” и е осъден ответника-касатор да предаде владението на процесния недвижим имот на ищеца, както и да му заплати съответните съдебни разноски. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е интерпретирал фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно собствеността на процесния недвижим имот. Поддържа се становището, че в противоречие с действуващата нормативна уредба в периода 1975 г. – 1996 г. съдът е приел, че с включването на процесния магазин в уставния фонд на създадената през 1989 г. по реда на Указ № 56 за стопанска дейност ДФ „Р.” /чийто частен правоприемник е ДФ „Р. комерс”/ държавата губи собствеността върху недвижимия имот, който става собственост на държавната фирма. Навеждат се доводи, че трансформация на държавната собственост се извършва едва с преобразуването на държавното предприятие, при което предоставеното за стопанисване и управление държавно имущество включено в капитала на еднолично търговско дружество с държавно имущество става собственост на дружеството. Поддържа се още, че в случая с оглед данните по делото включването на процесния магазин в капитала на регистрираното през месец декември 1991 год. търговско дружество [фирма] е без каквото и да е правно основание, тъй като междувременно имотът вече е станал общинска собственост съгласно пар.7 т. 6 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация-в сила от 17.09.1991 год., поради което ищецът не се легитимира като собственик. В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1,2 и 3 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по редица материалноправни и процесуални въпроси, които са от съществено значение за изхода на спора, както и за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Обобщени тези въпроси основно се свеждат до следното: променя ли се държавната собственост върху процесния недвижим имот с включването му в уставния фонд на образуваната по реда на УСД държавна фирма или това става с преминаването му в капитала на едноличното търговско дружество с държавно имущество след преобразуването й. Вторият основен въпрос е свързан с приложението на пар.7 от ПЗР на ЗМСМА-преминава ли в собственост на общината посоченият държавен имот, когато към влизане в сила на закона той е имущество включено в уставния фонд на държавна фирма, а впоследствие - в капитала на търговско дружество с държавно имущество. Излага доводи, че по тези въпроси е налице противоречива съдебна практика на съдилищата позовавайки се на приложените към жалбата съдебни актове постановени при действието на отменения ГПК от 1952 год. Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат Д.Д. от САК изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество-направените оплаквания са неоснователни. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото, констатира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, а с оглед на изложените от касатора доводи и предвид данните по делото, налице е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал. 1 т. 2 ГПК С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск по чл.108 ЗС. По делото е безспорно установено, че процесният имот намиращ се в сградата на [улица], [населено място] е бивша държавна собственост. С решение на МС от 14.03.1985 год. е предоставен за изграждане на фирмен магазин на СК „Р.”. Установено е също, че магазинът е бил построен със средства на комбината и след въвеждането му в експлоатация е включен в баланса и заведен като основно средство на ДФМ „Р.”-неперсонифицирано структурно звено на комбината. С разпореждане на МС от 21.03.1986 г. СК „Р.” е преобразуван в СО „Сила”, а впоследствие – с решение на МС от 10.03.1989 год. на основание Указ № 56 е била образувана фирма с държавно имущество с наименование „Р.” /включително имуществото на СО „Р.” и търговското предприятие „Р.”, поело дейността на ДФМ „Р.”/. Със заповед № РД-17-35/20.06.1991 год. на министъра на индустрията, търговията и услугите ДФ”Р.” е била прекратена, като активите и пасивите са преминали към новообразувани фирми, една от които е ДФ „Р. комерс”, на която е предоставено за уставен фонд имущество в размер на 8252 х. .лева. Това имущество включващо и процесния магазин държавната фирма получава като правоприемник на ТП „Р.”, както и на съответна част от активите и пасивите на ДФ”Р.” по баланса й към 31.03.1991 год. съгласно разделителен протокол. Със Заповед № РД-17-233/05.08.2991 год. министърът на индустрията, търговията и услугите, на основание пар.3 от ПЗР на Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество /в сила от 01.07.1991 г. е преобразувал ДФ „Р. комерс” от държавна фирма в еднолично търговско дружество [фирма] с капитал 8252 х. лева – бившият уставен фонд на фирмата. Преобразуването е вписано в търговския регистър с решение от 28.12.91 г. по ф.д.№ 14464/1991 год. на СГС-ФО. Независимо от това на 28.07.1997 год. за процесния магазин е съставен акт за частна общинска собственост и с решение на СОС магазинът е включен в капитала на общинското дружество [фирма], което го е апортирало като непарична вноска в капитала на [фирма], от когото го е закупил ответника с нотариален акт съставен на 29.04.2002 год. При тези фактически данни с обжалваното решение въззивният съд е приел, че с включването на процесния магазин в уставния капитал на регистрираната с решение от 20.03.1989 год. по ф.д.№ 128/1989 г. на СГС-фирмено отделение държавна фирма, държавата губи собствеността върху недвижимия имот и тази собственост преминава в ДФ „Р.” праводател на ДФ „Р. комерс” преобразувана впоследствие през 1991 г. в еднолично търговско дружество, чийто правоприемник е ищеца. В тази връзка е направен извода, че този имот не е преминал в собственост на общината съгласно разпоредбата на пар.7 ал.1 от ПЗР на ЗМСМА, тъй като законът е влязъл в сила на 17.09.1991 год., към който момент процесният магазин вече не е бил държавен, а собственост на ДФ”Р. комерс”. По тази причина съдът е приел, че актуването на магазина като общински и извършените от Общината действия във връзка с апортирането му в капитала на общинска фирма и последвалите прехвърлителни сделки не произвеждат желания транслативен ефект и не могат да бъдат противопоставени на действителния му собственик. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС-Търговска колегия счита, че поставеният от касатора материалноправен въпрос: променя ли се държавната собственост върху процесния недвижим имот с включването му в уставния фонд на образуваната по реда на УСД държавна фирма ДФ „Р.” или това става с преминаването му в капитала на едноличното търговско дружество [фирма] след преобразуването й по ЗОЕТДДИ, е релевантен за изхода на спора, тъй като е в пряка относимост към решаващите мотиви на въззивния съд във връзка с материалноправната легитимация на ищеца по предявения ревандикационен иск. Даденият от съда отговор на този въпрос е в противоречие със сочените и приложени съдебни актове. Така например, в р. № 425/05.08.2003 г. по гр.д.№ 1364/2002 г. на ВКС-ІV г.о.; р. № 1701/27.10.1998 г. по гр.д.№ 1520/1995 г. на ВКС-V г.о.е прието, че включването на държавни имоти в уставния капитал на държавна фирма съобразно чл.11 от Указ 56 не води до промяна в собствеността. Съгласно р. № 616/04.07.2008 год. по гр.д.№ 1538/2007 г. на ВКС-V г.о. при спор за собственост върху недвижим имот между търговски дружества, меродавен е моментът на преобразуването на държавното предприятие и дали с акта на преобразуване предоставеното от държавата имущество е включено в капитала на новообразуваното търговско дружество. При тези данни, налице е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т. 2 ГПК. Основателни са доводите на касатора за наличие на противоречива съдебна практика и по въпроса за приложението на пар.7 от ПЗР на ЗМСМА и по-конкретно: става ли общинска собственост недвижим имот, който към момента на влизане в сила на закона е включен в уставния фонд на държавна фирма, а впоследствие – в капитала на еднолично търговско дружество с държавно имущество. В приложеното към касационната жалба р. № 1309/19.07.2002 г. по гр.д.№ 1377/2001 г. на ВКС-ІV г.о. прието, че не стават общинска собственост обекти, които към момента на влизане в сила на ЗМСМА са били заведени в баланса на държавно предприятие, респ. включени в капитала на фирма с държавно участие. Останалите оплаквания за нарушения на материалния и процесуалния закон касаят правилността на обжалваното решение и представляват основания за касиране по чл. 281 т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. По изложените съображения следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд на основание чл. 280, ал. 1 т. 2 ГПК и след внасяне на следващата се държавна такса съгласно чл.18 ал. 2 от Тарифата за държавните такси, делото да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд