Определение № 2420 от 14.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3143/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. Г. Т., К. А. Т. /В./ и А. К. К. от [населено място] срещу въззивно решение № 139 от 26.04.2024 г. по в. гр. д. № 2/2024 г. на Сливенския окръжен съд в частта по исковете с правна квалификация чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС, с оплаквания за недопустимост и неправилност - касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 184/18.03.2022 г. по гр. д. № 4342/2021 г. на Сливенския районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на касаторите, че Т. Т. Т. и С. С. Т. са собственици на 2,45 кв. м, погрешно заснети в КК на [населено място] като част от имот с идентификатор *, индивидуализирани по следния начин: частта, означена с розов цвят и находяща се между точки 1-2-4-7 с координати по комбинирана скица № 5 от заключението на СТЕ, находяща се на л. 102 от гр. д. № 4342/2021 г. на Сливенския районен съд, неразделна част от решението/ и ответниците са осъдени да им предадат владението на имота на основание чл. 108 ЗС. Със същото решение касаторите са осъдени на основание чл. 109 ЗС да преустановят неоснователното действие, с което пречат на ищците да упражняват в пълен обем собственическите си права върху поземлен имот с идентификатор * и намиращата се в него сграда с идентификатор ** по КККР на [населено място], като премахнат частта от стаманобетоновата плоча и от покривната конструкция на постройката, обединяваща сгради с идентификатори и , представляваща сграда на един етаж с полумасивна конструкция, състояща се от стая, кухня и тоалетна, разположена на южната имотна граница на имот с идентификатор *, стъпващи върху оградния зид на жилищната им сграда с идентификатор ****, като извършат посочените в решението технически действия в определена последователност.

Производството е образувано по предявени от Т. Т. Т. и С. С. Т. против Т. Г. Т., К. А. Т., А. К. К., В. Д. Д. и З. С. Д. иск по чл. 108 ЗС за реална част от ПИ * и иск по чл. 109 ЗС само срещу първите трима ответници за премахване на постройка с идентификатори и ** по КККР, долепена до северната стена на жилищната сграда на ищците. Първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният иск по чл. 108 ЗС срещу В. Д. Д. и З. С. Д. за реална част с площ 1 кв. м, не е обжалвано и спрямо тях е влязло в сила.

При повторното разглеждане на делото въззивният съд е приел за установено, че ищците са съпрузи и собственици на ПИ с идентификатор * по КК на [населено място], образуван от обединяването на два имота с идентификатори и *, целият с площ от 275 кв. м, ведно с построените в него сгради, сред които и сграда с идентификатор . Ответниците Т. Г. Т., К. А. Т., А. К. К., В. Д. Д. и З. С. Д. са съсобственици на ПИ с идентификатор *, като първите двама са наследници по закон на А. Р. Т.. През 1972 г. същият е изградил на северната стена на сградата на ищците с идентификатор ** стопанска постройка, която впоследствие е преустроил на лятна кухня. При изграждането на тази постройка наследодателят на ответниците е направил бетонова плоча, която стъпва 20 см върху кирпичената стена на жилищната сграда на Т. Т.. Техническите служби в община Сливен са издали заповед № РД-15-1665 от 04.09.1990 г. за събаряне на незаконния строеж. След нови жалби от засегнатия собственик, на 29.06.1993 г. е съставен констативен протокол, според който процесната надстройка е съборена, като покривът е възстановен на калкан на сградата на ищците. Препоръчано е узаконяване на незаконния строеж с необходимите за това документи, включително и декларация на Т. Т. за съгласие да се строи на калкана му. На 30.06.2021 г. първият ищец е подал искане до Община Сливен да се премахне незаконната сграда в имота на ответниците, като с писмо от 05.08.2021 г. му е отговорено, че сградата представлява търпим строеж и не подлежи на събаряне. От заключенията на приетите пред първоинстанционния съд съдебно-геодезическа и повторна съдебно-техническа експертиза, кредитирани от въззивния съд, е установено, че фактическо навлизане в имота на ищците по протежение на жилищната сграда няма. Навлизане е налице на отразената в кадастралната карта граница, описано в констативната част и визуализирано в комбинирана скица 2, което в следващите планове е прието и одобрено като нова кадастрална основа. Причината за тази неточност при заснемането е вследствие на факта, че вече е била изградена бетонната плоча с надстрояването, описано в констативния протокол, като тя е попречила за коректното отразяване на сградата на ищците при създаването на плана от 1982 г., тъй като пречи на геодезическото заснемане. Кирпиченият зид на сградата на ищците е попадал под стоманобетонната плоча и покривните конструкции, което затруднява установяването на местоположението на зида на сградата на ищците. В заключението на повторната съдебно-техническа експертиза е посочено, че описаната в констативния акт стопанска постройка - неотразена по действалите планове от построяването й през 1972 г. до настоящия момент, както и по действащата към момента КК за имота на ответниците, заедно с постройките бояджийница и тоалетна, представляващи по КК сгради с идентификатори и , към настоящия момент на място са под един общ многоскатен покрив. Тези две сгради след извършени основен ремонт и преустройство, както и извършеното допълнителното застрояване в периода 1972 г. – 1991 г. първо са преустроени като стопанска постройка, а след това за жилищни нужди. Конструктивните елементи на сградата - стоманобетонова плоча и съответно покривна конструкция, стъпват върху оградния зид на жилищната сграда на ищците, тоест същите реално навлизат в съседния имот. Вещото лице е посочило, че е възможно премахването на частта от стоманобетоновата плоча, стъпваща върху оградния зид на жилищната сграда на ищците, както и скъсяването на покривната конструкция, представляващи конструктивни елементи от сградата на ответниците. От заключението на назначената пред втората въззивна инстанция допълнителна съдебно-техническа експертиза е установено, че ответниците имат достъп до източната част на поземлен имот с идентификатор * чрез проход, преминаващ от северната страна на поземлен имот с идентификатор *, разположен западно от поземлен имот с идентификатор *, покрит със стоманобетонова плоча. Спорният участък, попадащ в поземлен имот с идентификатор ***, е с площ от 2,45 кв. м и представлява навлязлата таванска и покривна конструкции от сградите, собственост на ответниците, в имота на ищците. Точното местоположение на реалната част, представляваща спорния участък, може да бъде представено с координатите на точките, които го описват по комбинирана скица № 5 от приетото заключение на съдебно-геодезическата експертиза - т. 1 - 4726769.16 /х/; 9443977.94 /у/; т. 2 - 4726768.95 /х/; 9443978.02/у/; т. 4 - 4726766.49 /х/; 9443970.43 /у/ и т. 7 - 4726766.87 /х/; 9443970.15 /у/. Регулационният план от 1957 г. не е приложен за процесните имоти както по отношение на уличната, така и по отношение на дворищната регулация. По плана от 1982 г. изградената в имота на ищците на северната имотна граница постройка е с намалени габарити. Няма отчуждителни производства за прилагане на регулацията за процесните имоти с пл. № *, *, *, *, както и останалите имоти в кв. 224 по плана от 1982 г., с оглед на което регулационният план от 1982 г. също не е приложен. Имотната граница, отразена на плана от 1982 г., между процесните имоти е пренесена автоматично в изготвените по-късно кадастрални планове от 1995 г., 2001 г. и 2012 г. Плановете от 1982 г., 1995 г. и 2001 г. не предвиждат урегулиране (наличие на регулационни граници) на самостоятелни УПИ, поради което не е налице необходимост от прилагане на дворищна регулация. С кадастралния и регулационен план от 2012 г. номерата на имотите са променени, като имот с пл. № * по плана от 2001 г. е с нов номер *, имот с пл. № * е с нов № *, имот с пл. № * е с нов номер *, имот с пл. № * е с нов номер *. Вещото лице е посочило, че след съответно укрепване на съществуващите плочи, попадащото в обхвата на спорния участък може да бъде премахнато в посочената в експертизата последователност. Навлизането на плочата в имота на ищците със спорните 2,45 кв. м би било пречка за техни бъдещи инвестиционни намерения.

При тези фактически данни въззивният съд е приел, че реалната част от недвижимия имот на ищците е заснета към съседния имот на ответниците, без правото на собственост да е преминало върху тях чрез някакъв легален способ, и правна причина за промяна на границата не е налице. Доколкото липсва валидно разместване в правото на собственост, т.е. налице е грешка в кадастралната карта и в изработения въз основа на нея регулационен план, то действителните собственици не губят правото си на собственост върху частта от имота, която неправилно е заснета към съседния имот. Навлизането спрямо границата от 1957 г. е с 2,45 кв. м, подробно посочено с точки от координатен регистър в комбинирана скица 5 към заключението на съдебно-геодезическата експертиза на в. л. инж. Ж., и обхваща означената с розов цвят част между точки 1-2-4-7. Направените във въззивната жалба оплаквания за произнасяне по непредявен иск и че вещото лице е отговорило на непоставени въпроси са приети за неоснователни като е посочено, че с исковата молба са поставени от ищците задачи да се направи оглед и измерване на двата съседни имота, както и да се извърши трасиране на отразената по кадастралната карта и предходните планове междусъседска имотна граница, като съдът ги е допуснал и събрал по надлежен ред. Освен това характерът на спора е такъв, че е възможно едва в хода на производството по предявения иск за собственост да се констатира непълнота или грешка в кадастралната карта и съгласно правилата в гражданския процес това ще бъде взето предвид при произнасянето на съда. За съда съществува задължение в тези случаи да изследва положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като съобрази дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни. От установеното следва да направи извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната карта и действително притежаваното от ищците право на собственост. В настоящия случай е установено, че регулацията по първия план от 1957 г. е приложена на място, имотната и регулационната граница е съвпадала и няма последващо регулационно изменение, което да не е приложено. Погрешното отразяване на границата е в резултат на техническа грешка при заснемането, пренесена във всички следващи планове, включително и при съставянето на КК и изработения въз основа на нея действащ регулационен план. Регулационният план от 1982 г. не е приложен, като не са проведени отчуждителни производства за прилагане на регулацията за процесните имоти. По плана от 1982 г. има само улична регулация, но не и дворищна такава. Същото е положението и относно последващите планове от 1995 г. и 2001 г. Едва с плана от 2012 г. е приложена регулация, но само по отношение на уличната регулационна линия. Такава регулация за процесните имоти по никой от плановете няма предвидена и приложена. Няма план, който да измества границата на юг и няма как това фактическо изместване да се приложи по последващите планове. Не са налице придаваеми части, които ответниците да са заели. Разпоредбите на чл. 32 и чл. 33 ЗТСУ /отм./ са неприложими в случая, тъй като е налице фактическо изместване и техническа грешка при геодезическото заснемане на границата, което не се дължи на промяна в регулацията на процесните имоти. Отделно от това ответниците не са ангажирали доказателства, с които да се установят твърдението за осъществено владение, да са афиширали намерението за своене пред ищците и владението да е продължило явно, несмущавано и непрекъснато в изискуемия от закона срок, който да е приключил преди предявяване на настоящите искове. Многократно във времето ищците и бащата на първия от тях са възразявали против действията на наследодателя на първите трима ответници и са предприемали действия за сезиране на различни органи в тази връзка. Ответниците владеят/държат реална част от имот, собственост на ищците, без да е налице правно основание за това, с оглед на което са налице са и трите кумулативни предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 108 ЗС. Доколкото в случая е налице техническа възможност за решаване на спора по прилагане на границата между двата имота, като необходимите технически действия са описани подробно от вещото лице, напълно възможно е предаване на владението върху въпросната част от 2,45 кв. м.

По отношение на иска по чл. 109 ЗС е посочено, че стоманобетонната плоча на сградата на ответниците навлиза с 16 см до 20 см върху северния ограден зид на жилищната сграда на ищците, като по този начин препятства ползването в пълен обем на правото на собственост на ищците. При запазване на това фактическо положение е налице пречка за бъдещи инвестиционни намерения на ищците. Изготвеният и приет ПУП няма да може да бъде реализиран с предвижданията си за имота на ищците, ако не се събори посочената част от стоманобетоновата покривна конструкция, навлизаща в имота им. В случая ответниците са нарушили границата между двата имота, като по този начин е налице пречка за ищците да упражняват своето право на собственост в пълен обем и тези пречки са по-големи от обикновените. След съответно укрепване на съществуващите плочи, попадащото в обхвата на спорния участък може да бъде премахнато в посочената от експерта технологична последователност на действията, които следва да се извършат, без риск за стабилността на нито една от двете сгради.

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите сочат, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд при уважаване на иска по чл. 108 ЗС да постанови петитум, по-голям от този, който е поискан от ищците или не; 2. Длъжен ли е въззивният съд да извърши проверка дали действието или бездействието на ответниците по иска създават за ищеца пречки за използване на собствения имот, по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК – вероятна недопустимост на въззивното решение.

Ответниците по жалбата Т. Т. Т. и С. С. Т. са подали писмен отговор, в който са изразили становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Претендират разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/.

Посоченият от касатора правен въпрос определя обективните рамки, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. / Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.

Обжалваното решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото не може да се реши по същество, като например липса на право на иск, което се свързва с липсата на абсолютните процесуални предпоставки или наличието на процесуални пречки за неговото предявяване, ненадлежното му упражняване. Съдебният акт е недопустим и когато съдът се е произнесъл извън пределите на диспозитивното начало и исканата защита, ако не е разгледал иска на предявеното основание, а е разгледал такъв, който не е предявен. В случая, с оглед посочените критерии съдебният акт не може да бъде оценен като вероятно недопустим. Съдът се е произнесъл по предявените искове с правна квалификация чл. 108 и чл. 109 ЗС, съобразявайки заявените претенции в петитума на исковата молба, както и в уточняващите молби. Не се установява разминаване между заявеното в обстоятелствената част и направеното искане, от което да се направи извод, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, а оттук, че обжалваното решение е вероятно недопустимо. В допълнение следва да се посочи, че изложените от касаторите доводи са от значение за правилността на въззивното решение и подлежат на преценка в производството по чл. 290 ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.

Първият поставен въпрос в изложението не обосновава предпоставки за допускане на касационния контрол. Същият не е зададен в контекста на конкретни правни разрешения и изводи на въззивния съд, а е общо и теоретично формулиран, поради което не отговаря на характеристиките за правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито във връзка с него касаторите са обосновали наличието на някой от релевираните допълнителни селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Този въпрос е свързан с изложения от жалбоподателите довод за недопустимост на въззивното решение, който порок на въззивното решение не е налице с оглед на гореизложеното.

Вторият въпрос е общо формулиран, не кореспондира с посочените по-горе съображения на съда за частичното уважаване на иска по чл. 109 ЗС и по съществото си представлява оплаквание за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, които не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство по селектиране на касационната жалба. В допълнение следва да се отбележи, че въпросът е решен от въззивния съд в съответствие със сочената от касаторите задължителна /ТР № 4/2015 г. на ОСГК/ и казуална практика на ВКС, който въз основа на данните по делото е приел, че неоснователните действия на касаторите създават на ищците пречки да ползват имота си, по-големи от обикновените, което от своя страна изключва приложното поле на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.

С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторите следва да заплатят на ответниците по касация сторените от тях в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 850 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,