Определение № 792 от 19.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2733/2024 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. М. Н., против решение № 431 от 10.04.2024 г. по гр. дело № 2813/2022 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение. В касационната си жалба М. М. Н. твърди, че въззивното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира разноски. Обосновава искане за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК поради очевидната му неправилност. Позовава се и на специалната процесуална предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1. Дали придобиването на недвижим имот през време на брака, независимо на чие име, е обусловено от характера на вложените в придобиването средства, и 2. Длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация - Е. Г. Ч.-Е. Ф., конституирана като страна в процеса, в качеството й на наследник по завещание, на мястото на починалия С. С. Н., е подала писмен отговор, в който е изложила съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ г.о., при преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, поддържани в изложението към касационната жалба, която е редовна и допустима, констатира, че е налице допусната в обжалваното въззивно решение очевидна фактическа, по следните съображения: Производството е образувано по подадена на 25.11.2011 г. от М. Н. против С. Н. искова молба с предявен иск по чл. 21, ал. 1 СК (отм.) за установяване на собствеността й на втори етаж от двуетажна трифамилна жилищна сграда заедно с 1/2идеална част от общото мазе и на едностайно жилище със самостоятелен вход на първия етаж на основание пълна трансформация на лични средства, евентуално придобивна давност в периода 28.10.1998 г. - 28.10.2008 г., като в срока за отговор С. Н., заменен в хода на производството от наследника по завещание Е. Ч.-Е. Ф., е предявил насрещни искове за признаване на изключителната му собственост на поземления имот, върху който е построена сградата по наследство и съдебна делба, и на сградата по приращение. Въззивното производство, по което е постановено обжалваното решение се е развило по реда на чл. 294 ГПК, след като с решение № 61 от 12.07.2022 г. по гр. дело № 1507/2018 г. на ВКС, II г.о., е отменено решението при първото му разглеждане от въззивната инстанция, в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. Н. против С. Н. иск по чл. 21, ал. 1 СК (отм.) за признаване на правото й на собственост на втори етаж от двуетажната трифамилна жилищна сграда, подробно индивидуализиран в решението, на основание пълна трансформация на лично имущество и е уважен насрещният иск на С. Н. против М. Н. за собственост на УПИ *-*, * в кв. 83 по тогава действащия план на кв. Г. б. в [населено място] и 5/6 идеални части от изградената в имота двуетажна масивна жилищна сграда на основание наследствено правоприемство и приращение. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил мотиви за характера на собствеността на поземления имот поради извършването на делбата на същия между ответника С. Н. и неговия съсобственик въз основа на наследствено правоприемство през време на брака му с ищеца М. Н. (сега касатор) и на сградата, съобразявайки приноса на страните като съпрузи в нейното построяване върху имота. При преценката на приноса е прието за необвързващо даденото в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК тълкуване за неприлагане на института на пълна трансформация на лични средства при транслативните сделки на името на единия съпруг за случаите, когато се претендира такава от бивш съпруг за сграда върху имот, лична собственост на другия съпруг, при действащата презумпция за съпружеска имуществена общност, какъвто е и разглежданият случай, значимост в който имат не само средствата за построяване на сградата, но и материално оценимото неучредено право на строеж върху имота, поради което и искът по чл. 21, ал. 1 СК (отм.) е изведен за неоснователен. При формиране на решаваща си воля по насрещния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК въззивният съд е посочил за приложим чл. 27 СК (отм.), съгласно който при прекратяване на съпружеската имуществена общност, същата се превръща в обикновена съсобственост при равни квоти. Въз основа на изложеното е извел извод, че ищецът С. Н. по този иск не е собственик на 1/2идеална част от построената в имота му сграда, респ. е собственик на 1/2идеална част от същата. Въпреки така изложените мотиви и формирана въз основа на тях решаваща воля по исковете, предмет на разглеждане след връщане на делото от касационната инстанция, въззивният съд е изразил същата само относно отмяната на първоинстанционното решение в частта му по насрещния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за 2/6 идеални части от собствеността на сградата, респ. за неговото отхвърляне (за което е налице и повторение на диспозитива в тази му част), и относно потвърждаването на решението на СГС в частта по иска по чл. 21, ал. 1 СК (отм.) за пълна трансформация на лични средства. Гореизложеното обосновава връщане на делото на въззивния съд за преценка на допусната по смисъла на чл. 247 ГПК очевидна фактическа грешка при изразяване на волята му в обжалваното решение по насрещните искове за собственост върху поземления имот и върху останалите 3/6 идеални части (равняващи се на 1/2идеална част) от сградата, формирана в мотивите на същото. Компетентен съгласно чл. 247 ГПК да отстрани допуснатата очевидна фактическа грешка в решението е съдът, който го е постановил. До приключване на производството по чл. 247 ГПК на въззивното решение Върховният касационен съд не следва да се произнася по касационната жалба по реда на чл. 288 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.