Определение № 1334 от 14.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 2695/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ответниците по делото К. Н. И. и М. П. С. против решение № 175/14.05.2022г. по в. гр. д. № 471/2021г. на Окръжен съд-Велико Търново, с което е потвърдено решение № 260032/30.03.2021г. по гр. д. № 1287/2020г. на Районен съд–Велико Търново. С последното е признато за установено по отношение на К. Н. И. и М. П. С., че дължат солидарно на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД сумата от 10 260,96 евро - главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице от 08.05.2013г.; сумата от 34,88 евро - лихва върху редовна главница за периода 15.06.2019г. - 18.10.2019г.; сумата от 55,23 евро - лихва върху просрочена главница за периода 15.06.2019г. до 29.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 29.11.2019г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение № 1517/03.12.2019г. по ч. гр. д. № 3590/2019г. на РС-Велико Търново, както и в частта, с която се осъждат К. Н. И. и М. П. С. да заплатят на „ УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД сумата 2 050,38 лева, представляваща направени по делото разноски, както и сумата от 1 400,81 лева, представляваща направени разноски по частно гражданско дело № 1517/2019г. на РС-Велико Търново. Касаторите поддържат, че обжалваното въззивно решение е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения - не са обсъдени всички изложени доводи и съображения и не са съобразени правилно доказателствата по делото, като е допуснато и нарушение на материалния закон – чл. 22 и 23 ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т. 20 ЗПК, както и на чл. 33, ал. 2 ЗПК, за прилагането на които императивни норми съдът следи служебно. На първо място, се сочи, че на основание чл. 23 ЗПК по кредита се дължи само чистата сума по кредита, без лихви и разноски, която вече е заплатена, тъй като договорът за банков потребителски кредит е недействителен, на основание чл. 22, във връзка с 11, ал.1, т.20 ЗПК, поради непосочване в него на лихвен процент на ден. Това възражение на касаторите, както доводът им за нищожност на клаузата за наказателна лихва, поради противоречието и с чл.33, ал.2 ЗПК (договорена и начислена в размер на 20%, според заключение на СИЕ в първата инстанция, и надвишаваща законната лихва) не е обсъден от въззивния съд, като в обжалвания акт са изложени мотиви единствено по отношение на договорната възнаградителна лихва. Поддържа се, че след като кредитополучателят дължи връщане само на чистия размер на кредита, при усвоена по договора сума от 20 000 евро и изплатени по кредита, според заключенията на вещите лица в първоинстанционното и въззивното производство, общо 20 626 евро, исковете за установяване на вземания за главница и лихви по договора за кредит са изцяло неоснователни. Излагат се съображения, че доколкото с направените плащания кредитът е бил в редовно обслужван към момента на твърдяното обявяване на предсрочната изискуемост, законната лихва не се дължи от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Сочи се, че съгласно експертизите по делото, кредитът е обслужван вкл. и след образуваните съдебни производства (приложение № 2 към заключението на СИЕ по въззивното дело). На следващо място, се твърди, че въззивният съд на практика не е обсъдил заключението на приетата от него СИЕ, въз основа на която се установява различна от първата инстанция фактическа обстановка, а именно: 1/ че от правените от жалбоподателите вноски за погасяване на кредита от страна на банката са удържани суми за заплащане на застрахователни премии; 2/ към датата на последното плащане – 30.01.2020г., остатъчното задължение за главница е в размер на 9 928,85 евро, а не в размера на присъдената главница от 10 260,90 евро. С оглед на това, се поддържа, че кредитополучателят не дължи плащане на застрахователни премии, тъй като по делото липсват твърдения и доказателства за сключен застрахователен договор и за заплатени застрахователни премии по т. 9.6 от договора за кредит. Въз основа на това се твърди, че удържаните без основание застрахователни премии от направените погасителни вноски по кредита, следва да бъдат отнесени за погасяване на главници и лихви по погасителния план, поради което липсва материалноправната предпоставка за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита по т.18 на Тълкувателно решение 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Жалбоподателите поддържат релевираните си възражения за липса на обявена предсрочна изискуемост и че такова изявление не е стигало до знанието им. Считат, че в приложената по делото покана за доброволно изпълнение не е обявена предсрочна изискуемост на процесното кредитно задължение, а само е обявено намерение на банката да предприеме действия в тази насока, ако не се предприеме плащане от длъжника. Вследствие на поканата, длъжникът е предприел плащане, за което още в заповедното производство са представени доказателства. Освен това се оспорва редовността на връчването на поканата, поради наличие на няколко противоречащи си удостоверявания - според удостоверяването на ЧСИ Г. относно поканата до К. И., на 02.09.2019г. се е явила съпругата му и е получила лично поканата като пълномощник, но самата поканата е с дата 16.09.2019г., като същевременно е посочена и друга дата - 02.10.2019г. С оглед нередовното предизвестяване на длъжника, се прави довод за липса на предсрочна изискуемост на вземанията и спрямо поръчителя. В тази връзка сочи, че в договора няма предвидено при какви условия банката има право да направи кредита предсрочно изискуем, а Общите условия са неприложими, защото не са подписани от длъжниците съобразно чл.11, ал.2 ЗПК. От това се извежда и неприложение на клаузата на т.9.4 от Общите условия относно промяната на лихвата, поради което се поддържа, че намаляването на лихвата следва да е ежемесечно спрямо промяната на EURIBOR, а не при негово изменение от 0.25%. От последно място се твърди от касаторите, че въззивният съд е оставил без произнасяне възражението им за неясноти на исковата молба, поради което обжалваното решение е недопустимо, като постановено по нередовна искова молба. В тази връзка се излагат съображения, че: 1/ в исковата молба ищецът е посочил просрочена главница 761.08 евро за период 15.06.2019г. -15.10.2019г., а по погасителен план като се сборуват вноските от 15.06.2019г. -15.10.2019г. е 902,37 евро; 2/ исковата молба договорната лихва е 34,88 евро за периода 15.10.2019г. до 18.10.2019г. - т. е. две вноски, а в погасителния план за този срок няма две вноски, има вноска на 15.10.2019г. - 81,31 евро и 15.11.2019г. - 82,43 евро; 3/ по погасителен план от 15.12.2019г. до края има предсрочно изискуема главница 9388,07 евро плюс просрочена по искова молба 761,08 евро, което прави 10149,15 евро, докато ищецът е заявил 10 260.96 евро. Претендират разноски по делото за всички инстанции. Ответникът по жалбата и ищец по делото, „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Сочи, че до кредитополучателя К. Н. И. е изпратена покана с уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем чрез частен съдебен изпълнител М. Г., получена от М. П. С., в качеството й на пълномощник на К. Н. И., упълномощена с пълномощно с нотариална заверка на подписите per. № 13170 на нотариус Т. Б., per. № 283 при НК. До поръчителя М. П. С. е изпратена покана за уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем чрез частен съдебен изпълнител М. Г., като поканата е получена лично от М. П. С.. Намира за погрешни доводите на ответниците по исковете за наличие на противоречие в датите, описани по поканата, тъй като неправилно се сочи датата 16.09.2019г., като дата на поканата, тъй като от текста на същата става ясно, че това е датата, към която е направена извадка на задължението по кредита. Съдебният изпълнител е направил опит да връчи поканата на адреса на ответниците, но не е намерил същите, като на 02.10.2019г. поканата с получена от М. С., в лично качество и като пълномощник на К. И., като пълномощното е приложено към поканата. Според банката, касаторите не сочат мотиви в подкрепа на твърденията си за нищожност на клаузите, които уреждат лихвите по договора, като в съдебното производство били доказани основанието и размера на начислените лихви, както и погашенията по тях. Относно възражението за липса на подпис върху Общите условия към договора се поддържа, че към момента на подписване на договора - 08.05.2013г., нормата на чл. 11, ал. 2 ЗПК не е действаща и няма законово изискване за подпис от страните на общите условия. Ищецът намира за грешно позоваването от жалбоподателите на разпоредбата на чл. 22 ЗПК, тъй като тя урежда последиците от обявяване на договора за кредит за недействителен, поради първоначален порок или увреждане на правата на потребителя в следствие неизпълнение на задължителните правила за сключване на договора за потребителски кредит от страна на банката. В случая се твърди, че недействителността на договора е причинена от неизпълнение на поетите задължения от страна на длъжниците и не е във връзка с цитираните в чл. 22 ЗПК разпоредби, като договорът е развален от банката, която търпи увреждане на правата си, поради неправомерни действия на длъжниците, поради което разпоредбата на чл. 22 ЗПК е неотносима към спора. Банката намира за неоснователно и направеното възражение във връзка със застрахователните премии, тъй като същите са обсъдени в ССЕ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Окръжен съд – Велико Търново е приел първостепенното решение за допустимо, тъй като са налице положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. Намерил е, че от фактическа страна районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е направил правилните изводи, поради което на основание чл.272 ГПК е препратил към тях, поради което от фактическа страна е прието за установено следното: Издадена е заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК по ч. гр. д. № 3590/2019г. на ВТРС в полза на ищеца срещу солидарно отговорните ответници за сумата от 10 260,96 евро - главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 620/0171/20872586 от 08.05.2013г., съгласно извлечение от счетоводни книги към 29.11.2019г.; 90,11 евро - лихва за забава, от която 34,88 евро - договорна лихва за периода от 15.10.19г. до 18.10.19г., и 55,23 евро - лихва върху просрочена главница за периода от 15.06.2019г. до 28.11.2019г.; както и законната лихва върху главницата, считано от 29.11.2019г. до окончателното изплащане на вземането; 73,63 евро - дължими разходи за уведомяване. В законоустановения срок са постъпили възражения за недължимост, поради което заявителят е подал иск по реда на чл. 422 ГПК срещу тях. От представените в исковото производство доказателства е установено, че на 8.05.2013г. между „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД и К. Н. И. е сключен договор за банков потребителски кредит на физическо лице, обезпечен с поръчителството на М. П. С., по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 20 000 евро за рефинансиране на потребителски кредит и други текущи нужди. Договорено е кредитът да се погаси в срок до 8.05.2023г. при падеж на месечната вноска - 15-то число на месеца. В договора са уговорени ГЛП и ГПР, както и дължимите такси и комисиони. Неразделна част от договора е приложения погасителен план, както и Общите условия на банката. С покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл.60, ал.2 ЗКИ до кредитополучателя и солидарния длъжник банката ги уведомява за допуснато просрочие при обслужване на кредита, като към 16.09.2019г. общият дълг възлиза на 10 525,13 евро, от които 10431,66 евро главница и 93,47 лихви, и ги кани в 14 -дневен срок от получаването да заплатят просрочените задължения в пълен размер, а именно 746,30 евро просрочена главница, 88,36 евро просрочена лихва и 7,73 евро др. разходи. Длъжниците са предупредени, че при неизпълнение, на основание чл.60, ал.2 ЗКИ, кредитът ще се счита обявен за изцяло предсрочно изискуем. Поканата е връчена от ПЧСИ при ЧСИ М. Г. на 2.10.2019г. на длъжника и на 30.09.2019г. на поръчителя. Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е подадено на 2.12.2019г. В приложеното извлечение от счетоводните книги на банката към 29.11.2019г. е посочено, че кредитът е изцяло изискуем от 18.10.2019г. В първоинстанционното производство е приета съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на която е установено следното: Сумата по отпуснатия кредит от 20 000 евро е усвоена на 8.05.2013г. по разкрита банкова сметка в "Уникредит Булбанк", която е посочена в договора. Към датата на подаване на заявлението по заповедното производство дължимата главница е в размер на 10 260,96 евро; дължимата договорна лихва за периода 15.06.2019г. - 29.11.2019г. върху редовната главница е в размер на 34,88 евро; дължимата лихва за просрочена главница за периода 15.06.2019г. - 28.11.2019г. е в размер на 55,23 евро. Към 29.11.2019г. са начислени разходи за уведомяване от 73,63 евро. В договора са уговорени размерът на месечните погасителни вноски и начина на определяне на годишния лихвен процент за възнаградителна и наказателна лихва. За периода от начална дата 08.05.2013г. до крайна дата 15.06.2013г., до начална дата 01.09.2015г. и крайна дата 01.10.2015г. месечната вноска е формирана на 266,48 евро при БЛП 0,21100%, надбавка 9,7890% и ГЛП 10%. За периода от начална дата 1.01.2015г. и крайна дата 15.10.2015г. до начална дата 15.09.2016г. и крайна дата 3.10.2016г. месечната вноска е 264,19 евро при БЛП - 0,041%, надбавка 9,7890% и ГЛП 0,74800%. За периода от начална дата 3.10.2016г. и крайна дата 15.10.2016г. до начална дата 15.06.2020г. и крайна дата 15.07.2020г. месечната вноска е формирана на 262,11 евро при БЛП 0,30100%, надбавка 9,7890% и ГЛП 9,48800%. Разликата в месечните вноски се дължи на формирането на годишния лихвен процент от надбавката на банката и от стойността на БЛП, формиран от тримесечния EUROBOR. Стойността на надбавката не е променяна, разликата се дължи на промяната в БЛП. Поредността за погасяване на вноската е просрочена лихва, редовна лихва, просрочена главница, редовна главница. Констатирал е, че не са представени документи относно уведомяване на длъжниците за промяната на лихвения процент. В съдебно заседание вещото лице сочи, че погасените суми по кредита са в размер на 20 048,40 евро за главница и лихви. Банката е променяла лихвения процент според изменението в индекса и месечната погасителна вноска е намалявала. Таксите за извънсъдебна покана са отразени в счетоводната програма на банката. Въз основа на приетите за установени от фактическа страна обстоятелства, въззивният съд е направил следните правни изводи: От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства безспорно е установил, че кредитът е отпуснат на 8.05.2013г. по посочената в договора банкова сметка. Според условията на договора кредитът се олихвява с базов лихвен процент, формиран от тримесечен EUROBOR съгласно раздел трети от ОУ и премия и надбавка към базовия лихвен процент. Базовият лихвен процент се формира като сбор от съответния пазарен лихвен индекс, определен в зависимост от валутата по кредита и за периода на олихвяване се прилага едномесечен или тримесечен / шестмесечен EUROBOR, равен на индекса публикуван на страницата на EUROBOR /LIBOR в 11 часа българско време, два работни дни преди първия работен ден от всеки календарен месец или календарно тримесечие и се прилага от първия работен ден на календарния месец, съответно тримесечие до деня, предхождащ първия работен ден на следващия календарен месец, съответно календарно тримесечие /раздел трети от ОУ, т. 9.1,9.2,9.3/. Годишният процент на разходите е определен на 11,9162% към момента на сключване на договора. Както договорът, така и приложеният към него погасителен план, в който са отразени падежните дати и размера на вноската поотделно относно дължимата главница и лихва, са подписани от страните. В чл.17 от договора страните са се съгласили, че при неизпълнение на което и да е задължение от кредитополучателя по договора или общите условия, или при пълно и /или частично неплащане на което и да е парично задължение по кредита цялото задължение по кредита става автоматично предсрочно изискуемо, без да е необходимо изрично волеизявление или уведомяване от страна на банката до кредитополучателя. Решаващият състав е намерил за неоснователно възражението на касаторите, че Общите условия не са приложими спрямо тях, тъй като не са ги подписали. От договора за кредит е констатирал, че длъжниците са декларирали чрез положените от тях подписи, че Общите условия към деня на подписването са им предадени, те са запознати с тях и ги приемат. Съдът е разяснил, че при позоваване от страна на банката на настъпила предсрочна изискуемост на кредита ищецът следва да докаже настъпването на предпоставките за това преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съгласно задължителните постановки на Тълкувателно решение № 4/2013г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Решаващият състав е приел, че договорът предвижда обявяване на предсрочна изискуемост на целия кредит при неплащане пълно и/или частично на което и да е задължение по него. От приложеното извлечение от сметка в заповедното производство е установил, че не са платени в срок вноските по главница и лихви, считано от 15.06.2019г. до 18.10.2019г. Съдът е кредитирал заключението на ССЕ, според което: от 15.06.2019г. длъжникът е започнал да допуска просрочия, като тази вноска е частично платена, както относно главницата, така и лихвата при това не на падежа й, а на 23.08.2019г.; на 1.10.2019г. е погасена частично за главница и лихва вноската за 15.07.2019г.; вноската от 15.08.2019г. е платена само частично за лихва на 19.11.2019г.; частични плащания има и по вноската с падеж 15.09.2019г. при внесени суми на 18.12.2019г.; последното погасяване е от 16.01.2020г. отнесено към вноска от 15.10.2019г. Въз основа на това е приета за установена първата предпоставка за настъпване на предсрочната изискуемост - обективния факт на неплащането по кредита. Въззивният съд е счел за неоснователно релевираното възражение за липса на основание за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, поради нередовно предизвестяване на длъжника и на поръчителя, с оглед противоречащи си удостоверявания относно връчването им от ЧСИ. От доказателствата по делото е констатирал, че изпратената покана-уведомление от банката до длъжника К. Н. И. е връчена на неговата съпруга и пълномощник М. П. С. на 2.10.2019г. Съдът е счел посочената по-долу дата 2.09.2019г. за очевидно сгрешена, тъй като по- горе връчителят е отразил, че е посетил адреса на 30.09.2019г., при което е събрал информация, че И. не живее на адреса от известно време, поради което е залепено уведомление. Посочил е, че на 30.09.2019г. връчителят е осъществил телефонен разговор със солидарния длъжник, също неживущ на посочения в договора адрес, при което М. С. е обявила адреса, на който пребивава - различен от посочения в договора, и е получила уведомлението от банката за предсрочната изискуемост. На 2.10.2019г. е получила като пълномощник на съпруга си и изпратеното до него уведомление. Счел е, че с връчването на длъжниците на уведомлението от банката относно обявяването на кредита за изцяло предсрочно изискуем и с изтичане на предоставения 14 - дневен срок за доброволно изпълнение на просрочените към 16.09.2019г. задължения, е осъществена втората от предпоставките за настъпването на предсрочната изискуемост. Въз основа на гореизложеното съдът е намерил за безспорно установено, че банката е упражнила надлежно правото си да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем преди да подаде заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съдът е счел за неоснователно и възражението за нищожност на договора по отношение на клаузите относно формираните лихвени проценти, поради тяхната неравноправност. В мотивите на решението е посочено, че както в договора, така и в Общите условия, приложими към него, ясно и конкретно са определени начина и методиката за формиране на годишния лихвен процент, обвързан с надбавка, която не се променя, и базов лихвен процент, обвързан с промяната на пазарния индекс EUROBOR. Решаващият състав е счел за конкретно и точно разписани методиките за определяне на лихвения процент съобразно промяната на индекса в приложимите Общи условия и за ясно указано, че същите стават достояние на длъжниците чрез обявяването им на сайта на банката, на гишетата и в извлечението от сметка, изпратено на последния известен на банката адрес по реда за уведомяване, предвидено в договорите. Заключил е, че договореният ГЛП и ГРП не противоречат на закона или на добрите нрави и са изцяло съобразени, както с императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, според който годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева или валута, определена с постановление на МС на Р България, така и със съдебната практика, според която няма нарушение на добрите нрави при определяне на възнаградителна лихва, която не надвишава трикратния размер на законната лихва. От заключението на ССЕ съдът е установил, че такова надвишение няма, напротив месечната погасителна вноска се е променяла към намаляване съобразно промяната в пазарния индекс, отразяваща се на годишния лихвен процент. Решаващият състав е намерил, че допуснатата съдебно-икономическата експертиза във въззивната инстанция не променя направените изводи. Предвид гореизложеното съдът е приел, че предявеният иск е основателен, поради което е потвърдил първостепенното установително решение. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Следва ли мотивите на съдебния акт да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита тези доводи и възражения за неоснователни?; 2/ Следва ли в мотивите на съдебния си акт въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?; 3/ Относно задължението на въззивния съд да следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор?“ Твърди се противоречие с определение № 498/19.11.2019г. по ч.т.д. № 2437/2019г. на 1-во т.о. на ВКС, решение по т.д.№ 674/2014г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 84/20.07.2017г. по т.д. № 1934/2015г. на 1-во т.о. на ВКС, решение № 87/16.11.2020г. по т.д. № 2165/2019г. на 1-во т.о. на ВКС, решение № 161 /04.10.2016г. по т.д. № 2220/2015г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 127/05.04.2011г. по гр.д. № 1321/2009г. на ВКС, решение № 68/24.04.2013г. по т.д. № 78/2012г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение по т.д.№ 674/2014г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение по гр.д.№ 4465/2014г. на IV г.о. на ВКС, определение № 498/19.11.2019г. по ч.т.д. № 2437/2019г. на 1-во т.о. на ВКС, решение № 84/20.07.2017г. по т.д. № 1934/2015г. на 1-во т.о. на ВКС, решение № 87/16.11.2020г. по т.д. № 2165/2019г. на 1-во т.о. на ВКС, решение № 161/04.10.2016г. по т.д. № 2220/2015г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 127/05.04.2011г. по гр.д. № 1321/2009г. на ВКС, решение № 68/24.04.2013г. по т.д. № 78/2012г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение по дело № С-472/11 на Съда на Европейския съюз. Касаторите се позовават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т. 1, т.3 и ал.2, предл. 2-во /евентуална недопустимост/ и предл. 3-то /очевидна неправилност/ ГПК. Аргументират недопустимостта на въззивното решение с постановяването му по нередовна искова молба. В тази връзка се позовават на решение № 127/05.04.2011г. по гр.д. № 1321/2009г. на 4-то г.о. на ВКС. Обосновават очевидната неправилност на атакуваното решение с твърдението, че въззивният съд не е обсъдил възражението им за неравноправност и противоречие с императивни законови разпоредби на наказателните лихви и не е приложил нормата на чл.33, ал.2 ЗПК досежно размера на обезщетението за забава. Позовават се на решение № 84/20.07.2017г. по т.д. № 1934/2015г. на 1-во т.о. на ВКС и решение № 87/16.11.2020г. по т.д. № 2165/2019г. на 1-во т.о. на ВКС. На първо място, не е налице основанието по чл. 280, ал.2, предл. 2-ро ГПК, тъй като липсва твърдяната от жалбоподателите нередовност на исковата молба – в същата ясно са посочени размерите на претенциите за главница и лихви, вкл. вида и периода на лихвите, като евентуалното наличие на несъответствие на претендираните суми с тези по погасителния план е въпрос относно основателността на исковете, а не касае тяхната допустимост. От друга страна, въззивният съд не е обсъдил направените от ответниците по исковете във въззивната жалба възражения за нарушение на материалния закон – чл. 22 и 23 ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т. 20 ЗПК, както и на чл. 33, ал. 2 ЗПК, за прилагането на които императивни норми съдът следи служебно, като не е отчел в цялост констатациите на вещото лице в приетата от него ССЕ и по-конкретно в частта относно размера на непогасената главница и приспаднатите от банката застрахователни премии. С оглед на това, настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправните въпроси: „1/ Следва ли в мотивите на съдебния си акт въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им? и 2/ Относно задължението на въззивния съд да следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор?“, за проверка за съответствие на обжалвания акт с цитираната от касаторите практика по чл. 290 ГПК. Наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ТЗ по поставените правни въпроси, изключва приложението на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото няма изменение на закона и по въпросите има формирана безпротиворечива практика на ВКС. Безпредметно е разглеждането на основанието по чл.280, ал.2, предл. 3-то ГПК, предвид допускане на касационния контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторите следва да внесат по сметката на ВКС държавна такса в размер на 404,90 лева. Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд