Определение № 447 от 26.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 777/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ищците по делото М. Р. Ю. и Е. М. Ю. срещу решение № 152/21г., постановено по в.гр.д. 248/21г. на Разградски окръжен съд, с което на основание чл. 422 ГПК е признато за установено, че ищците дължат солидарно на „ЕОС Матрикс“ ЕООД следните суми: 22818, 26лв, заедно със законната лихва от 29.06.10г. до окончателното плащане; 2389,42лв. за периода 29.07.09г. до 25.06.10г.; 163,72лв. наказателна лихва за периода 29.08.09г. до 25.06.10г.; дължими по договор за потребителски кредит от 29.06.09г., за които суми длъжниците са осъдени със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следния въпрос: Дали ищецът в качеството си на цесионер на вземане, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, т.2 ГПК, е легитимиран да предяви иск с правно основание чл. 422 ГПК? Цесионерът може ли да замести свой праводател в заповедното производство? Цесионерът може ли да встъпи като трето лице по делото? За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС следва да прецени дали поставените въпроси обуславят изхода на делото и дали има формирана практика на ВКС по тях. Правният въпрос е обуславящ, когато е въпрос по тълкуване на правна норма, която е приложима към фактите на правния спор, въззивният съд се е произнесъл по него, и това разрешение на въпроса се оспорва в касационната жалба. (т.р.№1/2010г. на ОСГТК). Правният спор между страните е възникнал от твърдения на ищеца „ЕОС Маркет“ЕООД, че ответниците са сключили договор за кредит с Юробанк АД на 29.06.09г. за сумата от 22890лв.; банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като е образувано изпълнително дело през 2010г.; на 18.01.2016г. е сключен договор за цесия с ищеца; образувано е ново изпълнително дело 72/20г. при ЧСИ Д. Д., въз основа на същия изпълнителен лист; ответниците са подали възражение по заповедното производство на 25.08.20г. и на 08.09.20г.. В срока за отговор ответниците са възразили, че исковете са неоснователни поради изтекла давност. Въззивният съд е приел следното от фактическа и правна страна: искът е допустим, тъй като цесионерът „ЕОС Матрикс“ ЕООД може да предяви искът по чл. 422 ГПК, въпреки, че заявлението за издаване на заповед е подадено от банка по чл. 417 ГПК. В образуваното срещу ответниците заповедно производство е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 226 от 01.07.2010 г. и Изпълнителен лист от 02.07.2010 г. в полза на кредитора – „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ – АД, ЕИК[ЕИК]. Видно от представеното от ЧСИ М. М., рег. № 786 и район на действие СГС, копие на Изпълнително дело № 20107860402016 /т.2, л. 234-364 РС/, същото е образувано по молба от 14.09.2010 г.на „Юробанк и еф джи България“ – АД, ЕИК[ЕИК] АД, въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответниците; в молбата от взискателя са посочени способи за принудително изпълнение – запор върху трудови възнаграждения на длъжниците, както и са възложени на ЧСИ правата по чл. 18, алинеи 1, 2, 3 и 4 ЗЧСИ, в т.ч. да определи и други начини на принудително изпълнение в хода на изпълнителното производство с цел събиране вземането на взискателя. С молба от 09.06.2011г. взискателят поискал от ЧСИ налагане запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Е..Ю.., получавано от работодателя „БАРБАРОНИ ЕУ“ ЕООД. С молба от 27.01.2012г. кредиторът поискал от ЧСИ да направи справка в НОИ за наличие на трудов договор на длъжниците и при вписан такъв да наложи запор върху трудовото възнаграждение. Поискал да се направи и справка във всички банки за наличието на банкови сметки и да наложи запори при наличието на такива на длъжниците по изпълнителното дело. С молба от 17.05.2012г. кредиторът поискал от ЧСИ да наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника М. Р. Ю., което получава от „БАРБАРОНИ ЕУ“ ЕООД. С молба от 13.01.2014г. кредиторът поискал от ЧСИ да наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Е. М. Ю., след като извърши справка в НОИ за наличие на такова. С молба от 04.04.2016г. настоящия ищец ЕОС МАТРИКС ЕООД, посочил, че на 18.01.2016г. е сключил договор за цесия с досегашния кредитор Юробанк България АД относно процесното вземане. Ето защо, поискал да бъде конституиран от ЧСИ като взискател по делото в качеството му на цесионер. С разпореждане от 04.04.2016г., ЧСИ конституирал ЕОС МАТРИК ЕООД като взискател. С молба от 18.11.2016г. ЕОС МАТРИКС ЕООД поискал ЧСИ да връчи уведомление за цесия до длъжниците. С молба от 20.03.2019 г. кредиторът поискал, на осн. чл. 433, ал.1, т.2 във вр. с чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК да прекрати изпълнителното дело и да му върне изпълнителния лист. ЧСИ с разпореждане от 20.03.2019г., прекратил изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал.1, ,т.2 ГПК, вдигнал обезпечителните мерки и постановил да се върне на взискателя оригинала на изпълнителния лист. С молба от 10.02.2020г. взискателят поискал от друг ЧСИ – ЧСИ Д. П. Д., рег. № 762 при КСЧИ, с район на действие ОС – Разград, да образува изпълнително дело срещу ответниците, въз основа на процесния изпълнителен лист. Поискал, на осн. чл. 428, ал.1 ГПК да се изпрати покана за доброволно изпълнение на длъжниците, в която да се насрочи дата за извършване на опис и оценка на движими вещи на адреса на задължените лица. Поискал и да бъде извършена справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове на името на длъжниците, като при наличие на банкови сметки да се наложи запор върху най- скоро откритата банкова сметка. Въз основа на молбата било образувано изпълнително дело № 9 20207620400072 по описа на ЧСИ Д. П. Д., рег. № 762 при КСЧИ, с район на действие ОС – Разград. ЧСИ наложил запори върху банкови сметки и МПС на длъжниците. Въззивният съд е приел, че изпълнението е предприето в разумен срок – изпълнителния лист е издаден на 02.07.2010 г., а още на 14.09.2010 г. е било образувано изпълнително дело. Липсва и бездействие от страна на кредитора – същият още с молбата си за образуване на изпълнително дело освен поискания запор е възложил на ЧСИ, на осн. чл. 18а л.1-4 ЗЧСИ, да определи и други начини за принудителното изпълнение. В последствие кредиторът е депозирал и многобройни молби до ЧСИ за предприемане на изпълнителни действия. В касационната жалба касаторите са посочили следните основания за обжалване: неправилно е прието, че цесионер, който не е банка може да предяви иска по чл. 422 ГПК, когато заявлението по чл. 417 ГПК е подадено от банка. В изложението се иска допускане по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следния въпрос: Дали ищецът в качеството си на цесионер на вземане, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, т.2 ГПК, е легитимиран да предяви иск с правно основание чл. 422 ГПК? Цесионерът може ли да замести свой праводател в заповедното производство? Цесионерът може ли да встъпи като трето лице по делото? Настоящият състав на ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, тъй като по поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС. При частно правоприемство, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 417, т.2 ГПК, с оглед особеното качество на кредитора- банка, цесионерът е легитимиран да предяви иска по чл. 422 ГПК, дори и да няма това качество. Доводите са, че установителният иск по чл. 422 ГПК може да предяви и цесионерът, като нито законът, нито т.р. №4/14г. на ОСГТК изискват той да притежава особено качество и ограничена процесуална легитимация, за разлика от хипотезата на подаване на заявление по чл. 417, т.2., ГПК (опр. 102/20г. на ІІ ТО, опр.665/19г. на ІІ ТО). Видно е, че по формулираните въпроси въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС, поради което липсва основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК. Освен това липсва и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, защото не са налице условията за изменение на трайно формираната практика- според т.р.1/10г. на ОСГТК тези предпоставки са изменение на закона или на обществените условия, а в случая тази хипотеза не е налице. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО