Определение № 23 от 18.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 114/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол срещу решение № 1696 от 09.11.2011г. по т. д. № 2069/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, VІ-14 състав решение № 203 от 21.02.2011 г. по т. д. № 1596/2010 г. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от агенцията-касатор срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 422 във връзка с 415, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземане срещу ответното дружество в размер на сумата 102 186 лв., представляваща незаплатен остатък от цената по договор за приватизационна продажба на 80% от капитала на [фирма], [населено място], сключен на 31.03.1999 г. К. моли за отмяна на въззивното решение като неправилно поради противоречие със закона. Изразява несъгласие с извода на решаващия състав за несъществуване на вземане за част от цената по процесния приватизационен договор в размер на исковата сума, като поддържа становище, че прехвърлянето на временните удостоверения за притежаваните от купувача компесаторните записи на кредитора-продавач по сделката и тяхното предаване като ценни книги не е достатъчно, за да настъпи погасителният ефект на плащането на цената, тъй като за това е необходимо също да бъдат закрити и съответните партиди. В тази връзка касаторът счита, че доколкото към датата на сключване на процесния приватизационен договор в Закона за обезщетяване на собственици на одържавени недвижими имоти не е предвиден особен ред за плащане с компенсаторни записи, приложимата правна уредба относно плащането на цената се съдържа в Глава осма на ЗППДОП /отм./, в редакцията му от ДВ, бр. 12/12.02.1999 г., и съответно в приетата на основание чл. 44а ЗППДОП /отм./ Наредба за плащанията с инвестиционни бонове и счетоводното им отчитане, в редакцията й от ДВ, бр. 73/26.06.1998 г., предвиждаща изискване органът, при който се водят съответните партиди, да представи потвърждение за извършеното плащане с компенсационни бонове. Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че въззивният акт съдържа произнасяне по значим за делото материално правен въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата и чието решаване е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл. 280 ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК/. Като такъв е посочен въпросът: Кога настъпва погасителният ефект на плащането с временни удостоверения за притежавани компенсаторни записи, издадени по реда на ЗОСОИ. Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна, по съображения в писмен отговор от 07.02.2012 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от Агенция за приватизация и следприватизационен контрол срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 422 във връзка с 415, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземане срещу ответното дружество в размер на сумата 102 186 лв., представляваща незаплатен остатък от цената по договор за приватизационна продажба на 80% от капитала на [фирма], [населено място], сключен на 31.03.1999 г., въззивният съд е приел, че същият е неоснователен, тъй като купувачът по процесната приватизационна сделка е изпълнил изцяло задължението си за плащане цената на придобитите дялове. По спорния между страните въпрос - към кой момент е настъпил погасителният ефект на плащането на част от цената с компенсаторни записи - решаващият състав е споделил извода на първата инстанция, че това е моментът на предаването на продавача на временни удостоверения № 01-Б-040-067-К и № 01-Б-041-068-К, с които дружеството-купувач му е прехвърлило собствените си компенсаторните записи, а именно – датите на подписване на приемо-предавателните протоколи от 22.04.1999 г. и 29.04.2009 г., а не моментът на закриване на съответните партиди, в които са вписани компенсаторните записи. В тази връзка решаващият състав се е позовал на разпоредбата на чл. 6, ал. 9 ЗОСОИ, в редакцията й към извършеното прехвърляне, според която, при ползването на компенсаторни записи като платежно средство по реда на чл. 4, ал. 2 ЗОСОИ, органът по чл. 3 ЗППДОП /отм./, пред който са представени временните удостоверения, е длъжен да уведоми в 14-дневен срок по служебен път органа по чл. 6, ал. 1 ЗОСОИ за закриване на съответната партида по регистъра, каквото уведомяване в случая от страна на Министъра на търговията и туризма не е извършено. С оглед на неизпълнението на това задължение от страна на продавача по процесната приватизационна сделка и доколкото закриването на партидата не е елемент от фактическия състав на плащането на цената по нея, е направен извод, че осъществените впоследствие от трето за спора лице сделки на [фирма] с част от компенсаторните записи не засягат настъпилото погасително действие на плащането на цената. Като неоснователно е преценено и възражението, че протоколите за предаване на временните удостоверения не са подписани от лица, имащи право да приемат плащане на цената чрез компенсаторни записи. Като аргументи в подкрепа на становището за надлежно приемане на извършеното по този начин плащане въззивният съд е посочил, от една страна, изричното отбелязване във временните удостоверения, че същите са прехвърлени в полза на Министерството на търговията и туризма, което е удостоверено и с полагане печат на същото министерство, а от друга страна – фактът, че с протокол от 05.05.1999 г., одобрен лично от Министъра на търговията и туризма, е извършено прехвърляне на правото на собственост върху дяловете, предмет на приватизационния договор, което, предвид уговорката по чл. 5 от този договор, представлява признание за пълно плащане на цената по него. Що се отнася до позоваването на Наредбата за плащанията с инвестиционни бонове и счетоводното им отчитане, въззивната инстанция е приела, че същата е относима към инвестиционни бонове, издавани и ползвани в рамките на масовата приватизация, а процесната сделка не е осъществена по този ред. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Поставеният от касатора въпрос е значим за конкретното дело, но по отношение на него не са осъществени заявените основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Твърдението за противоречие в съдебната практика по този въпрос е недоказано, тъй като представеното в негова подкрепа съдебно решение – първоинстанционно решение № 820 от 23.08.2010 г. по т. д. № 775/2009 г. на СГС, VІ-5 състав – не е влязло в сила и поради това не представлява „практика на съдилищата” по смисъла на т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Отсъствието на второто поддържано основание – това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – произтича от обстоятелството, че по поставения от касатора въпрос вече е формирана практика по реда на чл. 290 ГПК, имаща задължителен за долустоящите съдилища характер съгласно т. 1 от цитираното тълкувателно решение. Тази практика е обективирана в решение № 60 от 25.05.2009 г. по т. д. № 698/2008 г. на ІІ т. о.; решение № 80 от 07.07.2009 г. по т. д. № 725/2008 г. на І т. о.; решение № 116 от 16.10.2009 г. по т. д. № 37/2009 г. на І т. о. и решение № 58 от 10.09.2010 г. по т. д. № 499/2009 г. на ІІ т. о., в които е прието, че с разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗОСОИ законът предоставя възможност за плащане на цената по приватизационните договори с компенсаторни инструменти, която дерогира приложението на чл. 65, ал. 1 ЗЗД, както и че депозирането на непаричните платежни средства има погасителен ефект за задължението на купувача и без съгласието на кредитора. Наличието на посочената практика и съответствието на обжалваното решение със същата налага извод за липса на предпоставките за допускането му до касационен контрол. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение