Определение № 245 от 25.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 1380/2017 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата И. С. К. от [населено място], [община], област В. чрез процесуален представител адв. В. В. О. срещу решение № 144 от 16.01.2017г. по в. гр. д. № 4708/2016г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 12 състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 4864 от 13.06.2016г. по гр. дело № 19130/2014г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от И. С. К. срещу Застрахователна компания [фирма], [населено място] иск за заплащане на сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. С. П., която е настъпила в резултат на ПТП, заедно със законната лихва, считано от 20.01.2014г. до окончателното плащане. Касаторката прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в касационната жалба и приложеното към нея изложение поддържа доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт в обжалваната му част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси относно приложението на чл. 226 КЗ /отм./ и чл. 52 ЗЗД и кръга на лицата, които имат право на обезщетение, в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: Дали при определяне на кръга от лицата, имащи право на обезщетение, отглеждането на неосиновено дете следва да докаже, че е започнала административна процедура по осиновяване или, че такава е била планирана? Ответникът Застрахователна компания [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт М. В. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част, тъй като въпросът е решен в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1961г., ППВС № 5/1969г. и ППВС № 2/1984г. Поддържа, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетяване, е изчерпателно посочен в цитираните постановления и няма основание за разширяването му. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Във Върховен касационен съд е образувано тълк. дело № 1/ 2016 г. на ОСГТНК по следния материалноправен въпрос: „Кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт на техен близък?” Решаването на този въпрос ще има значение за преценката за наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част и правилното решаване на спора. Поради изложените съображения производството по касационната жалба следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК до приключване на производството по тълк. дело № 1/2016г. на ВКС, ОСГТНК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение