Определение № 50026 от 19.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2277/2022 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 45 от 26.02.2022г. по гр.д. № 458/2021г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 289 от 11.08.2021г. по гр.д. № 898/2020г. на Смолянски районен съд в частта, с която съдебна делба е допусната с участие на съделителите В. С. Х., С. С. М. и И. С. Х. с квота по 1/12ид.ч., както и в частта, с която на А. Б. Д. е определена квота от 3/12ид.ч. от допуснатите до делба недвижими имоти: приземен етаж с площ 49кв.м. и първи жилищен етаж с площ 74кв.м. от триетажна жилищна сграда, построена в поземлен имот пл. № *, в кв.57 с площ 80кв.м., както и на стопанска сграда на два етажа с площ от 30кв.м., построена в поземлен имот пл. № *, в кв.57 с площ 35кв.м. по регулационния и кадастрален план на [населено място]-О. Касационната жалба е подадена от съделителката А. Б. Д. чрез пълномощника адв. Д. К.. Твърди се, че неправилно съдът е определил съделителите, които да участват в делбата и квотите им. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се визират основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и очевидна неправилност. Ответникът по касационната жалба Х. Б. Д. чрез процесуалния си представител адв. Б. П. моли да не бъде допускано касационно обжалване. Претендира разноски. Останалите ответници: В. С. Х., С. С. М., И. С. Х. и Д. Н. Д. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по иск за съдебна делба във фазата по допускането. Предмет на делбата са приземен етаж с площ 49кв.м и първи жилищен с площ от 74кв.м. от триетажната жилищна сграда, построена в поземлен имот № * в кв. 57 с площ от 80 кв.м., както и стопанска сграда от два етажа с площ от 30 кв.м., построена в поземлен имот № * кв. 57 с площ от 35 кв.м., по регулационния и кадастрален план на [населено място] - О. С първоинстанционното решение делбата е допусната между Х. Б. Д., А. Б. Д., Д. Н. Д., В. С. Х., С. С. М. и И. С. Х. при дялове: по 3/12 ид.ч. за първите трима и по 1/12 ид.ч. за останалите трима. Въззивната жалба е подадена от А. Б. Д. и тя касае участието в делбата на В. С. Х., С. С. М. и И. С. Х. и квотата на жалбоподателката. Смолянски окръжен съд е потвърдил първоинстанционния акт. Установил е, че делбените имоти са принадлежали на Б. А. П. и С. С. П.. Б. П. е починал през 1965г., а С. П. е починала през 2000г. и техни наследници са четирите им дъщери: Ф. Б. Х., Х. Б. Д., А. Б. Д. и Ф. Р. О.. По време на процеса е починала Ф. Б. Х. и като съделители са конституирани нейните наследници: В. С. Х., С. С. М. и И. С. Х.. През 1994г. Х. Р. Д., съпруг на А. Б. Д., се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давност на дворно място от 80 кв.м., съставляващо имот пл. № *, участващ в образуването на УПИ *, *, * в кв. 57 по плана на [населено място], общ. Б., заедно с построената в него полумасивна жилищна сграда на три етажа, всеки с площ 80 кв.м. Същата година Х. и А. Д. са дарили на дъщеря си Д. Х. Д. 1/3 ид.ч. от имот пл. № * с площ 80 кв.м. и втория жилищен етаж от жилищната сграда, застроена на 80 кв.м. (този етаж от сградата не е предмет на делбата). С влезли в сила решения на Смолянски окръжен съд, а именно: решение № 497 от 15.10.2015г. по гр.д.№ 321/2015г. и решение №69 от 09.02.2017г. по гр.д. № 451/2016г. е признато за установено по отношение на Х. Р. Д. и А. Б. Д., че Ф. Р. О. (ищец по първото дело) и Х. Б. Д. (ищец по второто дело) са собственици по наследство от техните родители Б. А. П. и С. С. П. на по 1/4 ид.ч. от процесните имоти, като е постановена отмяна на издадения на Х. Р. Д. констативен нотариален акт №59 от 10.02.1994г. за посочените части. В тези производства ответниците по исковете Х. Р. Д. и А. Б. Д. са поддържали възражение, че са придобили имотите изцяло по силата на давностно владение, което възражение е прието за неоснователно. С декларация с нотариално заверен подпис от 03.09.2014г. Ф. Х. декларира, че няма претенции към имот пл. № * и построената в него триетажна жилищна сграда, че сестра й А. Д. и съпруга й Х. владеят имота повече от 30 години и тя е получила от сестра си обезщетение от 340 лв. С постановление за възлагане от 05.01.2017г. на ЧСИ с рег. № * Д. Н. Д. придобива 1/4 ид.ч. от процесните имоти. Длъжник по изпълнението е Ф. Р. О.. По време на висящността на настоящия процес Д. Д. е дарил на В. С. О. придобитите с постановлението за възлагане идеални части. По делото е отказано заместване на дарителя от надарения като съделител в процеса. При тази фактическа обстановка въззивният съд е приел, че правилно са определени от районния съд участниците в делбата и квотите им. Дяловете на Х. Б. Д. и Ф.Р. О. (чийто правоприемник е Д. Д.) са установени с влезли в сила решения по отношение на Х. Р. Д. и А. Б. Д.. В тези производства е отречено претендираното от ответниците по исковете придобиване на имота по давност и е установен наследствения характер на имота, което според съда не може да бъде пререшавано. По-нататък съдът е приел, че съделителката А. Б. Д. не се легитимира като собственик на повече от 1/4 ид.ч. от имота (съпругът й Х. Р. Д. е починал на 23.11.2017г. и негови наследници наред с нея са децата им З. Х. Д. и Д. Х. Д.). Приел е, че събраните доказателства не установяват манифестиране на индивидуални собственически права от А. и Х. Д. и отблъскване правата на останалите наследници. Представената декларация от Ф. Х. съдът не е ценил като доказателство за придобиване дела й от А. Д., тъй като не е изготвена в изискуемата форма съгласно чл.18 ЗЗД, нито може да бъде възприета като отказ от наследство по смисъла на чл.53 ЗН, който винаги трябва да се осъществи изрично и да бъде вписан. Липсата на възражение от страна на Ф. Х. спрямо издадения констативен нотариален акт на А. и Х. Д. съдът е приел, че няма значение за спора. Отказал е да вземе предвид и депозираното по делото писмено становище на съделителя В. С. Х. от 9.02.2022г., според което той и сестрите му С. М. и И. Х. знаят приживе от майка си Ф. Х., че е продала своя дял на А. Б. Д. и Х. Р. Д., поради което нямат дял и нямат претенции за делбените имоти. Това становище съдът е счел за ирелевантно за спора, още повече, че частично заявява чужди права. Въз основа на горното съдът е приел, че в делбата следва да участват и наследниците на Ф. Х., които имат общ дял 3/12 или всеки от тях по 1/12 ид.ч., както и че квотата на А. Д. е 3/12 ид.ч., колкото е нейния наследствен дял. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира следното: Формулираните от касатора правни въпроси са: 1/ може ли в делбеното производство съдът служебно да изследва придобивното основание по чл.79 ЗС в полза на един съделител за притежаваните от друг съделител идеални части от имота при наличие на неоспорен и неотменен нотариален акт за съответните идеални части; каква е доказателствената сила на нотариален акт, съставен по реда на чл. 587 ГПК /чл. 483 ГПКотм./; 2/ допустимо ли е при изследване правото на собственост за притежаваните от наследниците на съделител идеални части от процесните имоти съдът да се позовава на влезли в сила съдебни решения, с които е отменен констативен нотариален акт № 59, т. 1, дело № 143/1994г. за 2/4 ид.ч. от имота, при положение, че наследодателят не е бил страна по тези дела; 3/ следва ли въззивният съд да се съобразява с ограничението, визирано в разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК и може ли служебно по своя инициатива да разширява предмета на заявените в жалбата оплаквания - в конкретния случай относно съделителите и обема на техните права, срещу които не е подадена въззивна жалба; 4/ представените по делото декларация с нотариална заверка на подписа от 03.04.2014г. и писмено становище от 09.02.2022г., представляват ли признание на неизгоден факт, който е от значение по делото, а именно за осъществяваното от Х. Р. Д. и А. Б. Д. давностно владение върху притежаваните от Ф. Б. Х. идеални части от процесните имоти; 5/ задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, отнасящи се до правния спор с излагане на правни изводи и изрично посочване въз основа на какви доказателства ги е направил. Тези въпроси касаторът намира за разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се изтъква по въпроса: налице ли са материалноправните предпоставки на разпоредбите на чл. 69 ЗС и чл. 79 ЗС и доказано ли е с констативния нотариален акт № 59, т.1, дело № 143/1994г. на РС-Смолян придобитото от А. Б. Д. право на собственост относно 1/2 ид.ч.от допуснатите до делба имоти. Според настоящия състав относими към изхода на спора са въпросите първи и четвърти, които могат да бъдат обобщени и доуточнени така: ползва ли се с доказателствена сила неоспорен и неотменен констативен нотариален акт за собственост на основание придобивна давност и има ли задължение съдът да изследва дали се е осъществило посоченото в нотариалния акт придобивно основание, ако то не е оспорено; как следва да се цени декларация на сънаследник, с която заявява, че няма претенции за сънаследствения имот, който друг сънаследник владее в продължение на повече от 10 години; представлява ли това признание на неизгоден факт. По тези въпроси следва да се прецени съответствието на решението с практиката по Тълкувателно решение № 11/2012г. на ОСГК, Решение № 134 от 05.08.2019г. по гр.д. № 3482/2018г. на І г.о., Решение № 70 от 29.05.2013г. по гр.д. № 579/2012г. на ІІг.о. (според последните две признанието на неизгоден за страната факт по делото е доказателствено средство, което се цени с оглед на всички обстоятелства по делото). Затова касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.