Определение № 59 от 10.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 2682/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от „Жун Син Пауър, Нанкин“ ООД, седалище Народна република Китай, [населено място], чрез адв.М.Т. срещу определение №100/22.07.2021г. по ч.т.д.№140/2021г. на Апелативен съд-Бургас, с което е потвърдено разпореждане от 08.03.2021г. по т.д.№46/2018г. на Окръжен съд- Сливен. С първоинстанционното разпореждане е върната като просрочена въззивната жалба, подадена от „Жун Син Пауър, Нанкин“ ООД срещу постановеното по делото решение. Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно- постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което следва да бъде отменено. Излага доводи, че в нарушение на закона съдът не се е произнесъл по искането за възстановяване на срока за въззивно обжалване по реда на чл.64 ГПК. Счита, че произнасянето по това искане следва да предхожда преценката дали въззивната жалба е подадена в срок. Моли да се отмени определението и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процедурата и произнасяне по молбата по чл.64 ГПК. Допускането на касационно обжалване обосновава с предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по значимите за изхода на спора правни въпроси относно приложението на чл.64 ГПК- от кой момент започва да тече срокът за подаване на молбата за възстановяване на срок по чл.64 ГПК; следва ли жалбата да бъде върната и след това да бъде разгледана молбата по чл.64 ГПК; съдът следва ли да проведе размяна на книжа във връзка с молба по чл.64 ГПК; при условие, че е изтекъл срокът за обжалване на съдебен акт и е подадена жалба срещу него, заедно с молбата по чл.64 ГПК, следва ли да се изчака връщането на жалбата или може молбата да се подаде заедно с нея след нейното просрочване. Твърди, че въззивното определение е постановено в противоречие с цитираната практика на ВКС - основание за допускане по касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основание за допускане до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Навежда и твърдение, че обжалваното определение е очевидно неправилно- основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Частната касационна жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК. За да потвърди разпореждането за връщане на подадената от „Жун Син Пауър, Нанкин“ ООД въззивна жалба срещу постановеното по делото решение, въззивният съд приема, че жалбата не е подадена в законоустановения срок. Намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя, че преди да се произнесе по връщане на жалбата първоинстанционният съд е следвало да разгледа молбата по чл.64 ГПК за възстановяване на срока за обжалване. Излага аргументи, че допустимостта на искането по чл.64 ГПК е обусловена от пропускането на съответния срок, като с връщането на жалбата за жалбоподателя започват да текат срокът за обжалване и срокът по чл.64, ал.3 ГПК- за подаване на молба за възстановяване на пропуснатия срок поради непредвидени обстоятелства. Първо следва да се установи дали срокът е пропуснат и едва след това да се разгледа молбата за неговото възстановяване. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставените от частния касационен жалбоподател процесуалноправни въпроси са изцяло свързани с производството по чл.64 ГПК и не са обуславящи за изхода на настоящия спор, поради което не отговарят на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол. Съдът е потвърдил разпореждането за връщане на въззивната жалба, тъй като е стигнал до решаващия извод, по който по делото няма спор, че жалбата е подадена след изтичане на законоустановения срок. В този смисъл поставените въпроси относно срока, реда и същността на производството по чл.64 ГПК не са обуславящи и не са значими за спора. Поставените от касатора въпроси са значими за производството, което ще се развие след влизане в сила на разпореждането за връщане на въззивната жалба по искането му за възстановяване на срока за въззивно обжалване. Само за пълнота следва да се посочи, че по отношение на поставените въпроси не са налице и допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1 ГПК. Цитираните две определения на ВКС /по ч.т.д.№501/2012г. и по ч.т.д. №1208/2013г./ са постановени в производства по чл.64 ГПК, като с първото съставът на ВКС дава отговор на въпроса кои са особени непредвидени обстоятелства по чл.64, ал.2 ГПК, а с второто- от кой момент тече срокът за подаване на молба по чл.64 ГПК в хипотезата, когато срокът, чието възстановяване се иска, е предоставен с необжалваем съдебен акт. Няма спор в съдебната практика, че срокът за подаване на молба за възстановяване на пропуснат срок поради особени непредвидени обстоятелства тече от узнаването за пропускането на срока. Когато пропуснатият срок е даден с обжалваем съдебен акт, моментът, в който страната узнава, че е пропуснала срока, е моментът на получаване на съдебния акт за оставяне без разглеждане или за връщане на нейната жалба. От този момент за нея тече както срокът за обжалване, така и срокът за възстановяване на пропуснатия срок по чл.64 ГПК. Молбата за възстановяване на срока за обжалване се разглежда само ако разпореждането за връщане на жалбата като просрочена влезе в сила. Само тогава има срок, който е пропуснат и подлежи на възстановяване при условията на чл.64 ГПК. Ако въззивният съд прецени, че срокът за обжалване не е пропуснат /не е започнал да тече или не е изтекъл/ и отмени разпореждането за връщане на жалбата, искането по чл.64 ГПК няма предмет и ще бъде прекратено. Ако въззивният съд прецени, че жалбата е подадена след изтичане на законоустановения срок, ще потвърди връщането й. Тогава молбата по чл.64 ГПК, ако е подадена в срок, ще бъде разгледана по същество и ако първоинстанционният съд прецени, че срокът е пропуснат поради особени непредвидени обстоятелства, ще го възстанови и ще администрира жалбата. В този смисъл цитираната от въззивния съд практика, както и определение №129 от 26.02.2015г., ч.т.д. №3286/2015г., ТК, ВКС. В настоящия случай въззивният съд се е произнесъл в пълно съответствие с практиката на ВКС, поради което не е налице основание за допускане до касация по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Наличието на трайна и непротиворечива съдебна практика, която напълно се споделя от настоящия съдебен състав и липсата на промяна в обществените условия, налагащи нейната промяна, изключва основанието за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно определение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай определението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационен контрол. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд