Определение № 462 от 15.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1330/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. А. лично и като майка и законен представител на непълнолетната си дъщеря Д. А. чрез адв. Ем. Г. срещу решение № 59/18.02.2019 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/, търговско отделение по т.д. № 246/2018 г., касателно отхвърляне на предявените от тях искове срещу „Лев инс“ АД за разликата от 19558.30 лв. за всяка до предявените размери от по 150000 лв., както и присъдените разноски. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.3 и ал.2 предл.3-то ГПК. В изложението си формулира следните въпроси: „1. По процесуалноправните въпроси: Кое е приложимото национално материално право – австрийското или българското, за отговорността на застрахователя към увредените лица по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с българско застрахователно дружество, при настъпило пътно-транспортно произшествие на територията на страна–членка на Европейския съюз – Република Австрия, представляващо застрахователно събитие, включено в обхвата на застрахователната полица. Приложимо ли е българското право в посочената хипотеза съгласно разпоредбата на чл. 7, пар. 3, изр. последно, вр. чл. 7, пар. 6 от Регламент № 593/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорните задължения (Рим І) и с оглед разпоредбите на чл. 18 и чл. 4, ал. 3 от Регламент № 864/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 юни 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим ІІ) или е приложимо австрийското право на посоченото от въззивния съд основание по чл. 258, ал. 1, т. 2 от КЗ /отм./, вр. чл. 245, ал. 3 от КЗ /отм./ и чл. 244, ал.8 от КЗ /отм./ по силата на чл. 3, ал.1 от КМЧП. Приложимо ли е българското право в посочената хипотеза съгласно разпоредбата на чл. 116 от КМЧП (раздел ІІІ. Общи разпоредби на извъндоговорните отношения от Глава Единадесета. Извъндоговорни отношения), ако ищците като увредени лица – наследници на починалия техен съпруг и баща са избрали да основат иска си на правото, приложимо към застрахователния договор, или е приложимо австрийското право на посоченото от въззивния съд основание чл. 258, ал. 1, т. 2 от КЗ /отм./, вр. чл. 245, ал. 3 от КЗ /отм./ и чл. 244, ал.8 от КЗ /отм./ по силата на чл. 3, ал.1 от КМЧП. 2. По процесуалноправния въпрос: Следва ли въззивният съд, когато констатира неправилна правна квалификация на иска от първоинстанционния съд, да даде указания относно подлежащите на доказване факти и обстоятелства и необходимостта от ангажиране на доказателства в случай, че на страните не са дадени или са дадени неточни указания от първата инстанция, вследствие на неправилната правна квалификация? 3. По процесуалноправния въпрос: Длъжен ли е съдът, в хипотезата на приложимо чужда материално право към отговорността на застрахователя към увредените лица по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен между българско застрахователно дружество и български гражданин, виновно причинил пътно-транспортно произшествие на територията на друга страна-членка на Европейския съюз, представляващо застрахователно събитие, включено в обхвата на застрахователната полица, да съобразява при решаване на спора пред него гражданско правното произнасяне на чуждия съд по въпроса за размера на обезщетението за неимуществени вреди, когато чуждият закон не предвижда такова задължение за съда, разглеждащ прекия иск срещу застрахователя? 4. По процесуалноправния въпрос: Може ли е съдът, в хипотезата на приложимо чужда материално право към отговорността на застрахователя към увредените лица по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен между българско застрахователно дружество и български гражданин, виновно причинил пътно-транспортно произшествие на територията на друга страна-членка на Европейския съюз, представляващо застрахователно събитие, включено в обхвата на застрахователната полица, да приеме, че е ограничена отговорността на застрахователя относно обезщетението за неимуществени вреди до отговорността на делинквента, за чийто размер има произнасяне на чуждия съд и кой е приложимият национален закон за извършване на тази преценка? “ Ответникът по касационната жалба – ЗК „Лев инс“ АД не взима становище по същата. Третото лице помагач – И. Е. А. не взима становище по касационната жалба. ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1, т.3 и ал.2 предл.3-то ГПК, поради следните съображения: ПАС е постановил решението си по спор относно настъпило ПТП на 29.07.2012 г. в Република Австрия, зоната на тунел Тауерн с МПС, управлявано от И. А. – български гражданин, застраховано по риска „Гражданска отговорност“ при ответника, в което е пътувал наследодателят на ищците Г. А., съпруг на В. и баща на Д. /тогава Д. още не е била родена, но зачената/ и тримата граждани на Република Македония /сега Северна Македония/. При процесното ПТП е настъпила смъртта на Г. А.. И. А. бил признат за виновен с присъда на Окръжен съд Залцбург за извършеното ПТП, при шофиране с „абсолютно превишена скорост“ около 150 км/ч, в тунела при дълъг десен завой автомобилът се е завъртял и се е забил в лявата стена на тунела. И. А. е управлявал след употреба на алкохол – 1.44 промила. По твърдение на ищците в исковата молба с тази присъда им е придсъдена сумата от 10000 евро за неимуществени вреди и имуществени вреди на В. А.: 6871.60 евро разходи за погребение, транспорт, 6000 евро – стойност на лекия автомобил и по 1500 евро месечна издръжка за всяка. Ищците са предявили пред ПОС искове срещу „Лев Инс“ АД за неимуществени вреди от така посоченото увреждане при ПТП-то на 29.07.2012 г., като са претендирали по 150000 лв. за всяка Исковете са уважени от ПОС за по 100000 лв. и са отхвърлени за разликата до предявения размер. По жалби на ищците в отхвърлителната част и от „Лев Инс“ АД в уважителната част за разликата над 19558.30 лв. ПАС е изменил решението на ПОС - на всяка от ищците са присъдени обезщетения по 19558.30 лв., за която уважителна част първоинстанционното решение не е обжалвано от „Лев Инс“ АД и е влязло в сила. За да постанови решението си ПАС е приел, че са предявени искове на увредени лица срещу застрахователя на лицето, което им е причинило вреди от непозволено увреждане. С оглед установените по делото факти относно настъпилото ПТП, според ПАС, предмет на делото е уреждане на спор, породен от частно правни отношения с международен елемент по смисъла на чл.1 ал.2 КМЧП. За да отговори на въпроса за приложимото в случая право ПАС е приел, че текстовете на КМЧП досежно приложимото право при отношение с международен елемент, съгласно чл.3 ал.1 КМЧП, този кодекс намира приложение ако въпросът не се урежда от друг закон, а в случая въпросът за приложимото право, досежно застрахователни договори е извършено в специалния закон – КЗ /отм./ и според него и чл.258 ал.1 т.2 вр. чл.245 ал.3 и чл.244 ал.8 на КЗ /отм./ приложимо е правото на Република Австрия. Изложени са и съображения все за приложимото право на Австрия, свързани с непозволено увреждане, доколкото според чл.105 ал.1 КМЧП Австрия е държавата, на територията на която е настъпила смъртта на наследодателя на двете ищци и нейното право е приложимо, тъй като непозволеното увреждане е настъпило на нейна територия. От изисканите и приложени от ПАС в превод от Австрия нормативни актове, уреждащи непозволеното увреждане и договорите за застраховките „Гражданска отговорност“, ПАС е приел, че договорите за „Гражданска отговорност“ са уредени от специалния закон за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ от 1994 г. и Закона за гражданската отговорност за железопътни и моторни превозни средства и водачите на такива МПС-та отговарят за причинените вреди от използването им. Изложени са съображения как е уредена отговорността в двата закона и че според тези разпоредби е ангажирана отговорността на лицето, управлявало МПС-то, причинило процесното ПТП. Посочено е, че водачът на МПС-то е от кръга на застраховани лица, а и доколкото решението на ПОС не е обжалвано изцяло и е влязло в сила за малка част - частта, в която искът е уважен – до 19558.30 лв. за всяка от ищците, по въпроса за наличието на предпоставки за отговорност на застрахователя е налице сила на пресъдено нещо. Спорът според ПАС е за размера на дължимите обезщетения, претендиран от ищците с исковата молба за по 150000 лв. за всяка при изразено становище от застрахователя за дължимо обезщетение по 19558.30 лв. за всяка от ищците с оглед наличието на влязло в сила решение, присъждащо такова обезщетение от австрийския съд. Обсъждайки решението на Областния съд в Залцбург, ПАС е приел, че е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от 10000 евро. В мотивите на решението на австрийския съд е посочено, че за двете ищци безспорно са настъпили нематериални щети от загубата на съпруг и баща, но същите поради липсата на конкретни медицински документи могат да бъдат признати само за сумата от 10000 евро. С решението е признато изрично, че осъденият носи отговорност и за бъдещи щети на В. и Д. от това ПТП. При тези мотиви, според ПАС не са били предявени частични искове, посочено е още и обстоятелството, че австрийският съд е определил обезщетението по справедливост без да са нужни специални медицински знания, а е посочил, че за установяване на щетите над този размер са нужни такива знания и е дадена възможност да се търсят по общия граждански път, т.е при ексцес. Това от своя страна, според ПАС води до извод, че в случая отговорността на застрахователното дружество, която е функция на тази на извършителя на деликта може да бъде търсена в размер, по-голям от посочените 10000 евро само ако в хода на производството пред ПОС и ПАС са ангажирани доказателства за претърпени неимуществени вреди, различни от тези ангажирани пред австрийския съд. Доколкото такива доказателства не са искани, а предявените претенции пред ПОС са идентични по съдържание с изложеното в исковата претенция пред австрийския съд в Залцбург, ПАС е приел, че по въпроса относно размера на дължимото от застрахователя обезщетение при предявен пряк иск съдът е обвързан от решението на австрийския съд, досежно размера на отговорността на застрахованото лице. За този си извод ПАС се е позовал на разпоредбата на § 28 от Закона за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“ от 1994 г. По тези съображения, според ПАС дължимото от ответника – застраховател обезщетение, следва да бъде от 10000 евро общо, но доколкото е обжалвано над 19558.30 лв. за всяка, ПАС е приел, че за тази сума като размер решението е влязло в сила за всяка от ищците и го е отменил над нея до присъдените по 100000 лв. за всяка със съответните разноски. Съгласно указанията в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос /чл.280 ал.1 ГПК/ трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Така формулираните въпроси са във връзка със спора и конкретно приложимото в случая право, но не са обуславящи за крайния изход на делото, доколкото в обжалваното решение липсва разрешение в сочения от касатора във въпросите смисъл или позоваване на цитираните в тези въпросите актове от Регламенти на съвета. Въпросите са в известен смисъл некоректно и хипотетично поставени, без съпоставка с изложените съображения, обосноваващи приложението на австрийското право, цитираните разпоредби от КМЧП и КЗ /отм./, както и изложените твърдения от ищците в исковата молба и приложеното решение на австрийския съд в неговата гражданска и наказателна част. Процесуалноправните въпроси са и без изложени твърдения за определени факти, при искане за указания от съда за излагане на такива, съответстващи на защитната позиция на ищците, което е чисто хипотетично, без изложени твърдения от ищците в тази насока, както и изложени мотиви от Австрийския съд при определяне на размера на присъденото от него обезщетение за неимуществени щети /нематериална щета – шок/. Така формулираните въпроси са в подкрепа само на защитната теза на ищците и искането му за промяна крайния изход на спора, но не формулират въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Не формулират такъв въпрос и посочените в касационната жалба решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, които касаят присъждане на обезщетение за неимуществени вреди при ПТП и наличие на международен елемент в казуса, но липса на обективна идентичност с настоящия казус и твърденията на самите ищци по тези казуси и настоящия. По тези съображения съдът счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 ГПК. За да се приеме очевидна неправилност, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за законосъобразност и обоснованост на решаващите правни изводи на въззивния съд. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някоя от специфичните за достъпа до касационен контрол основания, не и очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК. Твърденията на касаторите за очевидна неправилност, обосновани с позоваването на Регламент 864/2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения не обуславя очевидна неправилност при така установената фактическа обстановка в случая и така изложените твърдения и доводи на самите ищци. Наличието на очевидна неправилност би могло да бъде обосновано само когато неправилността е обективно и явно установима, какъвто не е настоящият случай. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1, т.3 и ал.2 предл.3-то ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПАС в обжалваната му част. Съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като не са поискани, нито има доказателства за направени такива за настоящата инстанция. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът: