Определение № 1540 от 08.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 307/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерго-Про Продажби“ против решение № 1012 от 25.07.2022 г., постановено по въззивно гражданско дело № 3010 по описа за 2021 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, V състав, в частта, с която е потвърдено решение №1503 от 19.03.2020 г. по гр. д. №17116 по описа за 2019 г. за признаване за установено, че Д. Г. С. не дължи на касатора разликата над 2 800,43 до 11 693 лв., или сумата от 8893,55 лв., представляваща стойността на консумирана електроенергия за периода от 6.11.2017 г. до 5.11.2018 г. за обект, находящ се в [населено място], [улица].

Касаторът твърди, че решението на Варненския окръжен съд е недопустимо, неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл.281, т.2 и т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност и чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по следните въпроси:

1. Указанията по тълкуването и прилагането на материалния закон задължават ли въззивния съд да приеме същото, каквото е приела касационната инстанция, щом този въпрос бъде поставен при новото разглеждане на делото?

2. Следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността и? Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата?

3. При наличие на няколко противоречиви по смисъл заключения по едни и същи въпроси длъжен ли е съдът да обсъди всички и да се аргументира защо възприема или не всяко едно от тях?

4. Длъжен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила?

Д. Г. С. застъпва становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за присъждане на 800 лв. разноски за касационното производство.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Д. Г. С. е изложил в исковата си молба, че при извършена проверка на точността на измервателните уреди е констатирано неточно измерване, поради което ответното дружество е коригирало дължимата от него цена за потребената електроенергия за периода от 6.11.2017 г. до 5.11.2018 г., добавяйки сумата 11 693,98 лв. Позовавайки се на редица процесуални нарушения при проверката и на отмяната на приложимите норми на ПИКЕЕ с решение на ВАС, е поискал да бъде установено по отношение на дружеството, че не дължи тази сума.

В отговора на исковата молба „Енерго-Про Продажби“ АД е оспорило предявения иск. Заявило е, че претендираната сума се дължи на основание чл.50 от ПИКЕЕ, а ако тази разпоредба се счете за неприложима, се дължи на основание чл.183 от ЗЗД.

Решението на Варненския районен съд, с което искът за дължимостта на сумата за периода от 6.11.2017 г. до 5.11.2018 г. е бил уважен, е потвърдено от Варненския окръжен съд, но въззивното решение е отменено от ВКС и делото е върнато за ново разглеждане. Указанията на ВКС са, че следва да бъде назначена техническа експертиза, която да изясни кога, по какъв начин и с каква цел е осъществено констатираното софтуерно препрограмиране на паметта на процесното средство за търговско измерване и дали е възможно през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество електрическа енергия за исковия период. При повторното разглеждане на делото въззивният съд е поставил задачи на експертизата съобразно дадените указания. Дадените отговори в приетото заключение са, че на 25.02.2015 г. в 22,59 часа е осъществено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, като то е препрограмирано да отчита в допълнителна тарифа, която не се визуализира на екрана. Според вещото лице отчетеното в скрития регистър количество електрическа енергия от 61 509 kWh е преминало през електромера за точно 1349 дни и не е възможно да се натрупа само за една година. В т.4 вещото лице е посочило, че максималният ток, който може да премине през процесния електромер е 60 ампера, което е 13,2 kW. Пик над този максимум или продължително натоварване с подобна сила на тока биха могли да повредят уреда. В подкрепа на това твърдение са данните, взети от техническия паспорт за основен/базов ток Ib на процесния електромер-5 ампера/1,1 kW/, което е ефективната стойност на тока, който може да протича неограничено дълго време без повреди и превишения на температурите на отделните части, по-големи от допустимите, посочени в стандартите. Средното битово потребление като стойност се доближава до базовия ток на уреда. В т.5 вещото лице е достигнало до извода, че в обекта няма денонощно включени консуматори, които достигат до лимита на предоставеното потребление. Ако хипотетично се приеме, че цялата преминала енергия е изразходвана за исковия период от една година, би се достигнало до екстремната стойност от 10,44 kW за час, което е стойност, допустима само за временно натоварване, но не и за годишно. В крайна сметка, според изчисления, базирани на Наредба №3 от 9.6.2004 г. за устройството на електрически уредби и електропроводни линии максималното количество енергия, което може да премине за 365 дни е 14730 kWh и възлиза на стойност 2800,43 лв. До същия извод, че натрупаната в скрития регистър електрическа енергия не е възможно да бъде изразходвана за процесния едногодишен период, е достигнала и приетата в първоинстанционното производство техническа експертиза/стр.66 по описа на ВРС/. Експертизата е била приета в публичното съдебно заседание на 17.05.2022 г. в присъствието на пълномощника на дружеството, който не я е оспорил и не е поискал възлагане на повторно или допълнително заключение. Въз основа на тази експертиза въззивният съд е приел, че стойността на количеството електроенергия, потребено за исковия едногодишен период и неотчетено от средството за търговско измерване е 2800, 43 лв. Ето защо е отменил първоинстанционното решение в частта, в която отрицателният установителен иск за тази сума е бил уважен, постановил е друго решение, с което го е отхвърлил и е потвърдил решението на Варненския районен съд за недължимост на сумата над 2800,43 лв. до 11 693,98 лв.

Касаторът счита така постановеното решение за недопустимо, защото спорното право е определено въз основа на обстоятелства, каквито не са били въведени от страната и излизайки извън обхвата на търсената защита. Според касатора дружеството не е твърдяло, че претендираната сума представлява стойността на неотчетената електроенергия за едногодишен период, регламентиран от чл.50 от ПИКЕЕ, а в условията на евентуалност е поискало плащане на сумата на основание чл.183 и сл. от ЗЗД. От отговора на исковата молба и от представените към нея доказателства, включително фактурата от 9.10.2019 г., обаче е видно, че претенцията на дружеството е за стойността на неотчетена електроенергия на основание чл.50 от ПИКЕЕ за периода от 6.11.2017 г. до 5.11.2018 г., за който се е произнесъл въззивният съд. Дори да се приеме, че дружеството е претендирало стойността на неотчетената електроенергия и извън този период за цялото време, през което енергията не е била отчитана, то тогава обжалваното решение не би било недопустимо, а непълно. Касаторът обаче не е поискал допълване на решението, поради което касационният контрол обхваща само периода, за който е формирана силата на пресъдено нещо на решението на въззивния съд. Ето защо не може да се допусне касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд поради неговата недопустимост.

Касаторът обосновава очевидната неправилност на решението с погрешния според него извод на въззивния съд за невъзможността процесното количество електроенергия да бъде доставено за посочения едногодишен период. За да демонстрира, че този извод е неправилен, касаторът посочва, че изчисленията на вещото лице се основават на Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии, която според касатора се отнася за действащите електрически уредби, тоест, за съществуващите към момента на приемането и. Няма данни обаче кога е построен обектът на абоната, следователно не е доказано, че тази наредба е приложима. След това в изложението си касаторът прилага формула и излага свои собствени изчисления, които според него сочат за неприложимост на посочения нормативен акт, за абсурдността на изчислените стойности и явното им противоречие с доказани безспорни по делото факти. За да се направят и да се проверят тези изчисления обаче, касаторът е използвал формула и данни, които не се съдържат в обжалваното решение. Следователно не се касае за порок на решението, която може да се констатира от неговото съдържание. Доводите на касатора е следвало да се изтъкнат своевременно, да се даде възможност на другата страна да вземе становище и да бъдат подложени на проверка от вещото лице, което притежава необходимите специални знания. Ето защо решението на Варненския окръжен съд не може да бъде допуснато до касационно обжалване поради очевидна неправилност.

Първият въпрос на касатора е зададен заради указанията в отменителното решение на ВКС, според които следва да се изясни възможно ли е през електромера да е преминало отчетеното в скрития регистър количество електрическа енергия за исковия период при съобразяване с техническите параметри и характеристики на монтирания в обекта на абоната измервателен уред. Според касатора този факт не бил установен по делото, а искането за уточняване с нарочна молба по делото е оставено без уважение от въззивния съд. Твърдението, че съдът е отказал на касатора да допусне поставена към експертизата задача е невярно. С определение в публичното съдебно заседание на 12.04.2022 г. съдът е допълнил задачите на вещото лице с всички формулирани от ответното дружество въпроси, като указанията на ВКС са изпълнени още при допускане на експертизата. Съответно вещото лице е отговорило, че отчетеното в скрития регистър количество електрическа енергия от 61 509 kWh е преминало през електромера за точно 1349 дни и не е възможно да се натрупа само за една година. Следователно въззивният съд е изпълнил указанията на ВКС и разрешението на първия въпрос не противоречи на цитираната от касатора практика. Това, че даденото от вещото лице заключение не удовлетворява касатора, не означава, че съдът нарушил процесуалните си задължения.

Решението на въззивния съд е в съзвучие с разрешенията на ВКС и по останалите въпроси на касатора, като се вземе предвид, че оспорването на заключението на вещото лице трябва да се извърши своевременнно-докато трае изслушването на вещото лице в публичното съдебно заседание според чл.200, ал.3, изр.2 от ГПК. Във връзка с третия въпрос се констатира, че няма противоречие между първоначалната съдебно-техническа експертиза и допълнителното заключение, поради което не е било необходимо въззивният съд да посочва кое от тях кредитира. В допълнителното заключение действително се съдържа посоченото от касатора вътрешно противоречие на лист 12, където е записано, че консумираната енергия за периода на корекцията е 16642 киловатчаса, а сумата с ДДС е 3 164 лв. В края на листа обаче е записано, че максималното количество, което може да премине за 365 дни е 14730 киловатчаса на стойност 2800,43 лв. В публичното съдебно заседание вещото лице е уточнило, че посочените 16500 киловатчаса не могат да преминат за една година. За този период, предвид конкретните стойности на процесния електромер, изразходваната електроенергия е 14730 киловатчаса. Следователно противоречието е отстранено от самото вещо лице при изслушването му от съда. В същото заседание представителят на ответното дружество не е задал никакви въпроси на вещото лице за изясняване на заключението, каквато възможност му е предоставена от чл.200, ал.2 от ГПК. Нещо повече, експертизата не е била оспорена, докато трае изслушването, не са били повдигнати възраженията, изложени едва в касационната жалба, за неприложимост на Наредба №4, за противоречие на изчисленията на вещото лице с фактите по делото или други възражения, обосноваващи съмнения за неговата правилност. При това процесуално поведение е било достатъчно въззивният съд да се позове на неоспореното и уточнено допълнително заключение на вещото лице при постановяване на решението си.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.

При този изход на спора“Енерго-Про Продажби“ АД дължи на Д. Г. С. 800 лв. разноски за касационното производство.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение