Определение № 462 от 07.06.2019 г. на ВКС по д. № 1345/2019 г.

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. И., действаща чрез адв. Я. В., срещу въззивното решение на Градски съд София по гр. д. № 7318/17 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора против Методи В., Е. Р. и С. В. иск по чл. 45 ЗЗД за разликата над 1 035 лв. до пълния предявен размер от 6 865 лв. - обезщетение за нанесените от Методи В. в лично качество и от М. В. /починала в хода на делото пред първата инстанция и заместена от наследниците си Е. Р., С. В. и Методи В./, в периода 30.07.08 г. - 04.03.10 г. имуществени вреди от прекъсване на водопровода в имота на ищцата, ведно със законната лихва от 04.03.10 г. до окончателното й плащане; отхвърлен е и предявеният от касатора иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 153,97 лв. до пълния предявен размер от 1 443,93 лв., законна лихва за забава за периода от 30.07.08 г. до 04.03.10 г. Ответниците по касация - Е. Р. и С. В., чрез адв. Д. С., оспорват жалбата и считат, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение, което не подлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, в действащата към подаването на жалбата редакция на разпоредбата - ДВ бр. 86/27.10.17 г. Обжалваното въззивно решение е постановено по обективно кумулативно съединени искове за парични вземания, всеки от които с цена, определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК под 5 000 лв.: иск по чл. 45 ЗЗД за сумата от 1 925,00 лв., представляващи извършени разходи за изграждане на ел. инсталация и проучване за възстановяване на водоснабдяването на втория жилищен етаж с площ ок. 97,00 кв. м. в двуетажна жилищна сграда в [населено място], [улица] (стар № 20), иск по чл. 45 ЗЗД за сумата от 4 940,00 лв. - платен наем за друго жилище за процесния период и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 443,93 лв. - законна лихва за забава. С нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. първо ГПК са изключени от касационен контрол решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Затова жалбата е процесуално недопустима и следва да остане без разглеждане и ВКС на РБ, трето гр. о.