Определение № 449 от 01.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 300/2012 г.

Производството е по чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частната жалба на [фирма], гр. П. против „определение” на Пловдивския окръжен съд, с което постановеното от същия съд решение № 420 от 14.03.2012 год., по гр.д. № 227/2012 год. е обявено за окончателно. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон- чл.280, ал.2 ГПК, предвид сбора от цените на предявените искови претенции, поради което се иска отмяната му. Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК е възразила по допустимостта и. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно страна в процеса, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Освен, че въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, в частта, в която е посочено, че е окончателно няма характер на определение, поради което не попада в обсега на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК и не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, то доколкото последният е предмет на изрична законова регламентация, постановеното от решаващия съд във вр. с обжалваемостта на съдебния акт, нито създава, нито отнема право на касационна жалба на страните- субективно процесуално право, от категорията на публичните. Следователно, частният жалбоподател няма и правен интерес от предприетото обжалване, тъй като приетата от ПОС необжалваемост на въззивното решение по гр.д.№ 227/2012 год. няма преграждащ ефект по отношение подаването на касационна жалба срещу същото от страните. Отделен в тази вр. остава въпросът, че практиката на ВКС, според която в хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК е меродавна цената на отделните искови претенции, заявени при условията на обективно кумулативно съединяване, а не общият им сбор е еднозначна и последователна. Обстоятелството, че с настоящето определение съставът на второ търговско отделение на ВКС само констатира липсата на възникнало в полза на настоящия частен жалбоподател право на частна жалба, без със същото самостоятелно да се прегражда пътя за защита на страната, изключва обжалваемостта му по реда на чл. 274, ал.2, пр.2 ГПК. Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС