Определение № 50237 от 10.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 623/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗД“Евроинс“АД срещу решение №1353/14.12.2021 г. по гр. д. №1626/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение №5341/08.08.2018г., поправено с решение от 02.11.2018г., по гр.д.№13441/16г. по описа на Софийски градски съд, застрахователното дружество е осъдено да заплати на Д. Т. Т. и на С. Д. Т. още 15000 лв. /на първия/ и 21 000 лв. /на втория/, над присъдените им от първата инстанция по 15 000 лв. на всеки, представляващи застрахователни обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Е. К. А., загинала при ПТП на 21.01.2012г., ведно със законната лихва, като в останалата му част решението на Софийски градски съд е потвърдено. Срещу частта от така постановеното решение, с която исковете срещу него са уважени над 10 000 лв. за първия ищец и 12 000 лв. за втория до общо присъдените им размери, е подадена касационна жалба от ЗД“Евроинс“АД, чрез процесуалния представител на дружеството юрисконсулт Б. Г.. В нея се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Касаторът счита, че при произнасянето си въззивният съд не е съпоставил правилно тежестта на нарушенията на всеки един от водачите на участвалите в ПТП превозни средства, което е препятствало установяването на действителния обем,в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътния инцидент. По изложени в този смисъл в касационната жалба съображения касаторът е поискал въззивното решение да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – отхвърлени за сумите над 10 000 лв. и 12 000 лв. съответно. В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът, поддържайки оплакването си за липса на задълбочен анализ от страна на въззивния съд на деянията на всеки един от участниците в ПТП, твърди,че същият е допуснал отклонение от практиката на ВКС, обективирана в т.7 от ППВС №17/63г. и в решение №118/27.04.2014г. по т.д.№3871/13г. на първо т.о. на ВКС по въпроса: При определяне обема на отговорност на деликвента, респективно на неговия застраховател, следва ли решаващият делото състав да извърши задълбочен анализ на всяко едно деяние, както на извършителя на увреждането, така и на увредения, допринесло за настъпването на вредоносния резултат и въз основа на този анализ да се направи преценка за реалния принос и за разпределяне на отговорността за причиняването на деликта? Ответниците по касационната жалба Д. Т. и С. Т., в подаден от тях, чрез процесуалния им представител адв. В. О., писмен отговор, са се противопоставили на допускането до касационен контрол на решението на САС в обжалваната от касатора-ответник част с доводи за липса на обосновани предпоставки за това. Поискали са достъпът до касация да му бъде отказан, евентуално – решението да бъде потвърдено в обжалваната от него част, като на основание чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв в полза на процесуалния им представител да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. При проверката за наличие на предпоставки за допускане на разглеждането на касационната жалба по същество настоящият състав съобрази следното: С постановеното от него решение Софийският апелативен съд е приел за безспорно и доказано по делото,че на 21.01.2012г. на главен път Русе- С. е настъпило пътно-транспортно произшествие с участието на лек автомобил,управляван от Е. А. и товарен автомобил, управляван от водач, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество, като вследствие на произшествието водачката А. е починала; последната е живеела с първия ищец на съпружески начала,а вторият е неин син. За да установи механизма на произшествието, съставът на САС е взел предвид съставения констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествието, материалите по досъдебното производство, свидетелските показания на водача на товарния автомобил, заключение на авто-техническа експертиза, назначена в първоинстанционното производство и на друга такава, назначена при повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция с оглед дадени от ВКС указания след отмяната на постановеното при първото разглеждане на делото въззивно решение. Въз основа на тях е приел за установено по категоричен начин виновно и противоправно поведение на застрахования при ответника водач на тежкотоварния автомобил, изразяващо се в това,че същият е бил управляван от него с неразрешена скорост – 81 км/ч,вместо разрешената за това МПС извън населено място такава от 70 км/ч. Намерил е за установено и от двете заключения на вещите лица,че причина за настъпването на ПТП са, освен действията на А., която е навлязла в насрещната пътна лента и след това в левия за нея банкет, така и действията на водача на товарния автомобил, изразяващи се в избраната от него скорост на движение, препятстваща възможността автомобилът да спре в лентата му на движение преди мястото на ПТП, както и в промяната на първоначалната посока движение и навлизането на същия в десния за него банкет. Съобразил е, че, според изчисленията на първото вещо лице, ако водачът К. се е движил със скорост от 67 км/ч, при предприемане на спиране с максимална спирачна ефективност и без промяна на първоначалната посока на движение, ударът би бил предотвратим, а според второто вещо лице, дори и при скорост от 70 км/ч ударът по всяка вероятност би настъпил в задната част на лекия автомобил и с по-слаб интензитет без фатален изход. Съобразявайки правилото на чл.20 ал.2 ЗДвП решаващият състав е посочил,че не може да бъде разглеждано поведението на водача К., изразяващо се в извиване на волана надясно, като „спасителна маневра“ по смисъла на ТР №106/31.10.1983г. на ОСНК на ВКС, при която завиване в една или друга посока е допустимо само когато с това биха се увредили по-малко ценни блага, тъй като в случая то има за резултат не ограничаване на вредите, а способстване същите да настъпят. Приносът на застрахования деликвент /с оглед това,че същият е имал техническа възможност да предотврати ПТП при създалата се опасност, като управлява товарния автомобил с разрешена и съобразена с пътната обстановка – снеговалеж и мокра настилка, скорост и да предприеме спиране в лентата си за движение/, въззивният съд е определил на 30% срещу 70% такъв на водачката на лекия автомобил, съпоставяйки поведението, което двамата е следвало да съблюдават и извършените от тях нарушения на правилата за движение. Като е намерил за справедлив размер на обезщетението за претърпените от двамата ищци неимуществени вреди от смъртта на А. сумите 100 000 лв. – за Д. Т. и 120 000 лв. за С. Т., въззивният съд е приел, че, съобразно така определеното съпричиняване застрахователят на водача К. дължи да им заплати суми от по 30 000 лв. и 36 000 лв., ведно със законната лихва. Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира за необосновани сочените от касатора предпоставки за допускане на въззивното решение в обжалваната му част до касационен контрол. Според задължителното тълкуване на разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК, извършено с т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, до разглеждане по същество от ВКС се допускат въззивни съдебни решения,в които се съдържат обуславящи крайния постигнат с тях резултат разрешения на въпроси, които касаторът, обосноваващ искането си жалбата му да бъде допусната и разгледана от ВКС, следва да посочи и формулира конкретно,тъй като с тях се определят рамките, в които ВКС дължи селекцията на касационните жалби. Съгласно разясненията дадени в посоченото тълкувателно решение, въпроси от значение за изхода на спора са тези, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. Формулираният в изложението на касатора процесуално-правен въпрос, доколкото е свързан със задълженията на въззивния съд при осъществяването на решаващата му дейност, е релевантен, но при постановяване на решението му отклонение от практиката на ВКС, цитирана от касатора, не е допуснато. За да приеме,че водачът, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника към момента на ПТП, е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат в определеното от него процентно съотношение, въззивният съд е обсъдил и анализирал всички събрани по делото доказателства, относими към установяването на този принос, като обосновано е приел,че основен дял за това има водачката на лекия автомобил, която, поради нарушение на правилата за движение, е напуснала лентата си за движение и е навлязла в тази на товарния автомобил, но противоправното поведение на водача на последния също е в пряка причинна връзка с настъпването на ПТП, тъй като при спазване на съответните законови разпоредби – да управлява автомобила със съобразена с условията и ограниченията скорост и да не напуска лентата си за движение, като предприеме действия по спиране пред появилата се опасност, произшествието е могло да бъде избегнато. При формирането на тези си изводи въззивният съд е спазил точно и дадените му от касационната инстанция задължителни указания с оглед изясняването на спора именно откъм приноса на застрахования водач К.. Поради това настоящият състав на ВКС намира,че не може да бъде обоснован извод за приложимост на допълнителния, сочен с поставения от касатора въпрос, критерий за извършване на селекцията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а това налага да бъде постановен отказ за допускане на въззивното решение в обжалваната му от сасатора част до касационен контрол. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция в полза на адв. О. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗАдв за производството в размер на 1945 лв. Така мотивиран съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение