Определение № 2013 от 16.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1784/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД срещу решение №47 от 10.04.2023г. по в.гр.д. №20232000500041 по описа за 2023г. на Апелативен съд- Бургас, с което е потвърдено решение №283 от 02.11.2022г., постановено по гр.д. №77/2022г. на Окръжен съд- Сливен, в частта, с която е уважена изцяло претенцията на И. Ж. С. срещу касатора с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата 60 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на телесни увреждания, получени при ПТП на 06.11.2020г., причинено виновно от Д. Г. И. като водач на л.а. „Нисан Терано 2“ с рег. [рег.номер на МПС], ведно със законната лихва от 10.09.2021г. до окончателното плащане и направените по делото разноски. В частта, с която е уважен искът за обезщетение за имуществени вреди, първоинстанционното решение е влязло в сила. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно- постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Касаторът поддържа, че въззивният съд при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не е обсъдил всички доказателства по делото или ги е възприел превратно, допуснал е нарушение и на материалния закон и не е съобразил задължителната съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД, като в резултат е определил завишен размер на обезщетение, който противоречи на принципа на справедливост. Оспорва като необосновани и изводите на решаващия съдебен състав за липса на съпричиняване на вредите по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД /като поддържа твърдение, че ищецът е съпричинил вредите и като пешеходец, и като пътуващ в автомобила без предпазен колан/. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се отхвърли изцяло предявения иск, евентуално да бъде намалено присъденото обезщетение. Претендира присъждане на разноски за трите инстанции. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Касаторът твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които обобщено се свеждат до въпросите за приложимите критерии при определяне справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД; относно приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД и относно задължението на въззивния съд да обсъди всички относими доказателства по делото, доводите и възраженията на страните. Счита, че тези въпроси са обусловили изхода на спора, като са разрешени в противоречие със задължителната практиката на ВКС, обективирана в т.11 ППВС №4/1968г., както и в практиката, обективирана в цитираните решения по чл.290 ГПК. Поддържа и твърдение, че решението е очевидно неправилно. Ответникът И. Ж. С. оспорва касационната жалба, като поддържа, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Намира, че не е налице и основание за неговата отмяна, тъй като с оглед доказателствата по делото, най-вече за множеството травматични увреждания и трайни последици за здравето му, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение в подлежащата на обжалване част. За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд след преценка на доказателствата по делото стига до извод, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищеца болки и страдания е 60 000 лева. Решаващият съдебен състав приема за безспорно реализирането на процесното ПТП на 06.11.2020г., чийто механизъм е изяснен от заключението на комплексната СМАТЕ и при което е пострадал ищецът като пътник в лекия автомобил „Нисан Терано“, управляван от Д. И.. Безспорно е и причиняването на произшествието от застрахования в ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ водач И., който управлявал автомобила с превишена скорост, загубил контрол и напуснал пътното платно, след което катастрофирал /автомобилът се преобърнал на дясната си страна/. Като спорен във въззивното производство е отграничен единствено въпросът относно съответствието на определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди /60 000 лева/ с принципа за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. Решаващият състав приема, че при съвкупния анализ на доказателствата по делото, вкл. КСМАТЕ и съдебно-психологическата експертиза, както и събраните гласни доказателства, се установява, че в резултат на произшествието ищецът е претърпял травматични увреждания- голям кожен дефект на кожа и подкожие до подлежащата кост в дясната темпорална част на главата със силно размачкани тъкани в съседство; значителни по площ и дълбочина охлузвания на дясно рамо и лява предмишница; травма на главата и горен крайник. Независимо от липсата на фрактури и счупвания, е бил хоспитализиран за четири дни в болницата за обработка на раните, като възстановителният процес е протекъл бавно и с усложнения. Близо две години след ПТП на главата в дясната слепоочно–теменна област се установява обширен белег с елипсовидна форма с размери 6.5/4 см, неравна повърхност и бледорозов цвят, като върху белега окосмяването е крайно оскъдно до липсващо; в областта на дясното рамо - масивен белег от охлузна рана, зараснал с образуване на груб келоиден цикатрикс над нивото на околната кожа с размери 10/5 см, като повърхността на белега е неравна, груба, с розов цвят, с плътновата консистенция; по повърхността на лявата ръка в областта на гривнената става- груб цикатрикс с елипсовидна форма, размери 4/3 см и розово–червен цвят; в основата на първи пръст на лявата ръка, по гръбната му повърхност- белег с елипсовидна форма, размери 2/1 см с неравна, грапава повърхност и розово –червен цвят. Съдът приема, че възстановителният процес, придружен с болезненост, главоболие, световъртеж и гадене е продължил около 4-5 месеца, но келоидните белези имат свойството да увеличават размерите си във времето, рецидивират, а лечението на ищеца с кортикостероидни препарати продължава и към момента. Съобразява обстоятелството, че ефективната медикаментозна и физикална терапия на келоидите е възможна, но никога не води до пълно възстановяване на кожата, а обезкосмяването на главата е нелечимо. Съдът намира за доказано, че ищецът изпитва силен дискомфорт от начина, по който се е променил външния му вид, емоционално е потиснат с признаци на анхедония; наблюдават се остатъчни фрагменти с реактивно–депресивен характер, без да има пълноценна картина на пост- травматичен стресов синдром; настъпили са промени в поведението и начина му на живот. Въззивният съд стига до извод, че в резултат на усложненията от травматичните увреждания, водещи до промяна във външния вид на засегнатите области и загрозяване на ищеца, който е млад човек /21 години/ с активен социален живот, е настъпила промяна в живота му; психологически промени и проблеми в общуването с околните, като негативните преживявания продължават и към настоящия момент. Съдът счита, че неимуществените вреди, които ищецът понася не се ограничават само с болките и страданията по време на инцидента, болничното лечение и оздравителния процес, но обхващат и негативните преживявания и психични страдания, обусловени от наличието на загрозяващите белези., като справедливият размер на обезщетението е 60 000 лева. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване. Макар и значими за спора като обуславящи неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, поставените въпроси, свързани с критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД и необходимостта от излагане на мотиви относно конкретните обстоятелства, обусловили преценката на съда относно справедливия размер на обезщетението, не могат да обосноват допускане на касационния контрол, тъй като не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставените от касатора въпроси не са решени в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика, както и с посочените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решения по чл.290 ГПК. Въззивният съд е съобразил критериите по чл.52 ЗЗД и е изложил подробни мотиви, съдържащи конкретните обстоятелствата, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в процесния случай, като постановеното решение съответства на задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - ППВС №4/1968г., както и на трайната и непротиворечива практика на ВКС, вкл. посочената от касатора. При преценката на обстоятелствата, релевантни за определяне на размера на обезщетението, решаващият съдебен състав е взел предвид различните травматични увреждания, продължителността на периода, в който болките и страданията са били по-интензивни и продължителността на общия лечебен и възстановителен период, настъпилите усложнения и трайните последици за здравето и външността на ищеца - загрозяващи белези и обезкосмяване на част от главата, невъзможността за пълно възстановяване. Въззивният съд е съобразил и възрастта на пострадалия, неговото обществено положение и отражението на инцидента върху психическото му състояние. Съдът е взел предвид кога са настъпили вредите, което е от значение с оглед обществено-икономическите условия в страната, намиращи своето отражение в лимитите на застрахователната отговорност към момента на застрахователното събитие. Несъгласието на касатора с изводите на съда не е основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Изложените доводи представляват оплаквания за необоснованост на обжалвания съдебен акт, т.е. за неговата неправилност, която не подлежи на проверка в настоящия етап на касационното производство. Въпросите, свързани с приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД и задълженията на въззивния съд да обсъди доводите и възраженията на страните във връзка с възражението за съпричиняване на вредите от пострадалия, не са съобразени с мотивите на въззивното решение и не отговарят на общия критерий на чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът в качеството си на въззивник не е навел никакви оплаквания и възражения относно приетия от първоинстанционния съд механизъм на ПТП и липсата на съпричиняване на вредите от страна на ищеца. С оглед ограниченията на въззивния контрол по чл.269, изр.второ ГПК въззивният съд не е бил длъжен да обсъжда и не е обсъждал възражението за съпричиняване. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Касационно обжалване не може да се допусне на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; когато делото е решено въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. С оглед изхода на спора ответникът в касационното производство има право на разноските по делото. Към отговора на касационната жалба е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен между И. С. и Адвокатско дружество „Г. и М.“ за оказване на безплатна правна помощ в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Предвид изложеното на Адвокатско дружество „Г. и М.“ следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лева без ДДС или 3 600 лева с ДДС. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд