Определение № 3001 от 14.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4190/2023 г.

ВКСI гражданско отделение14.06.2024 г.докладчик Бонка Дечева

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 758/22.06.2023 г. по гр.д.№ 734/2023 г. на Варненски окръжен съд, в обжалваната част, с която е потвърдено решение № 420/10.02.2023 г. по гр. д. № 5106/2022 г. на Районен съд-Варна по касационна жалба, подадена от В. Д. Д., гражданин на Германия. Осъжда В. Д. Д. да плати на Р. Д. С., ЕГН [ЕГН] деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 1500 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Д. Д. против решение № 758/22.06.2023 г. по гр.д.№ 734/2023 г. на Варненски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено Решение № 420/10.02.2023 г. по гр. д. № 5106/2022 г. на РС-Варна, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове срещу Ц. Д. Т., ЕГН [ЕГН] и Р. Д. С., ЕГН [ЕГН], с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД за прогласяване за относително симулативен сключен между Д. К. Д., с ЕГН [ЕГН] и ответницата Р. С., договор за дарение на недвижим имот от 30.10.2019г., обективиран в нот. акт № 119, том VIII, рег. № 11946, д. № 1231/2019 г., вписан в Службата по вписванията като Акт № 172, том L., вх. Рег. № 28763, д. № 17417/2019г. и обявяване за действителен прикрития с него договор за покупко-продажба, с който Д. К. Д., с ЕГН [ЕГН] е прехвърлил на Р. Д. С. 1/20 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***по КККР, находящ се в [населено място], с.о. „С.“, с площ 1505 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, предходен идентификатор: ***, номер по предходен план: ***и иска с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС за допускане на изкупуване на 10/20 ид.ч от същия поземлен имот с идентификатор ***по КККР, находящ се в [населено място], с.о. „С.“, с площ 1505 кв.м., предходен идентификатор: ***, номер по предходен план: ***, при описани съседи, предмет на продажби, оформени с нот. акт № 119, т.VІІІ/ 30.10.2019 г. нот. акт № 120, т.VІІІ/ 30.10.2019 г. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, защото съдът е изградил изводите си от свидетелските показания и не е обсъдил представени писмени доказателства – пълномощно от прехвърлителя. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по два въпроса: 1.Как следва да се преценява документ, изходящ само от една от страните по сделката и правещ вероятно основателен доводът за наличие на привидност на сделка и за възможността да се установява симулативността и с други доказателства освен с обратно писмо? 2. За задължението на съда по чл. 235, ал.2 ГПК, като инстанция по същество, да обсъди всички допустими и относими доказателства в тяхната съвкупност, като основе решението си на установените от него факти и закона? Ответниците по касация Ц. Д. Т. и Р. Д. С. оспорват касационната жалба и допускането до касационен контрол, тъй като въпросите са неотносими, доказателствата са обсъдени, а закона – правилно приложен. Касационната жалба е постъпила в срок и изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване е, поради което съдът я преценява за допустима. По делото е установено следното: Д. К. Д. е признат за собственик по давност на процесния имот с н.а. № 80, т.ІІ/2011 г. Продава на ищеца /негов син/ 1/2 ид.ч. от същия имот с н.а. № 150,т.4/26.08.2019 г. Упълномощава с нот. заверено пълномощно на подпис и съдържание от 10.10.2019 г. ответницата Р. Д. С. да го представяла при „извършването на разпоредителни действия продажба /дарение/“ включително и да договаря със себе си, да го представлява пред нотариуса и подпише нот. акт „за разпореждане с продажба“, като заявява, че продажната цена е получена в брой към датата на пълномощното. С нот. акт № 119, т.VІІІ/ 30.10.2019 г. Р. С., като пълномощник дарява на себе си 1/20 ид.ч., а с н.а. № 120, т.VІІІ/ 30.10.2019 г. продава на себе си останалите 9/20 ид.ч. Прехвърлителят Д. К. Д. почива на 16.02.2022 г. и е наследен от ищеца В. Д. Д. и от ответницата Ц. Д. Т.. Безспорно е, че Р. С. е живяла на съпружески начала с внука на прехвърлителя Д. Т. Т., между които е сключен граждански брак по късно – на 27.08.2021 г. По делото е приложена е кореспонденция по интернет, представена от ищеца, за която твърди, че е с ответницата С. и касае процесния имот. Не се спори и относно това, че половината от имота е прехвърлен на Р. С., а волята на Д. Д. била да раздели имота между децата си, като вместо на дъщеря си искал да го прехвърли на внука си, носещ същото име. Свидетелят П. е разпитан за това кога е узнал ищеца за прехвърлянето и според показанията му, едва след погребението на баща си, ищецът разбрал за прехвърлянето. Според този свидетел, дядо Д. обичал много внука си и бил много привързан към него. Според показанията на св.Т. – дъщеря на ответницата Ц., дядо й споделял, че неговата част от парцела иска да я раздели между нейния брат Д. и вуйчо й В. на половина. Поради това, че брат й имал финансови задължения към банка и наложен запор, решили да го прехвърлят на Р.. Вуйчо й оказвал голям натиск върху дядо й, с постоянни викове, крясъци, заплахи, тъй като искал цялото място да се прехвърли на него. Не си спомня как е прехвърлил имота на приятелката на брат й - с продажба или с дарение. Волята му била да го дари. Дядо й казвал, че иска да го дари на брат й, съответно на Р., защото те са мъж и жена и никога не е искал пари за това място. Искал да дари половината на брат й и съответно другата половина на В.. Вуйчо й знаел за сделката много преди да го прехвърлят на Р.. Първоначално В. нямал нищо против. Месец - два след неговото прехвърляне, през 2019 година решил да има някакви претенции. РС е отхвърлил двата иска, като е приел, че ищецът е узнал за сделката повече от два месеца преди предявяване на иска. Въззивната инстанция е потвърдила решението, като е приела, че от пълномощното може да се направи извод за вероятност сделката дарение да е симулативна, но тъй като изхожда само от едната страна по сделката, то е само начало на писмено доказателство и в този случай били допустими свидетелски показания. Обсъдил е и свидетелските показания и въз основа на тях е приел, че волята на прехвърлителя е била за дарение. Затова е отхвърлен иска о чл. 17, ал.1 ЗЗД за установяване, че дарението е привидна сделка, която прикрива продажба. Като последица от това е отхвърлен и иска по чл. 33, ал.2 ЗС, защото ищецът няма право на изкупуване при дарение, а след дарението, купувачката е съсобственик. Не кореспондира на мотивите на възивното решение твърдението на касатора, че не са обсъдени доказателствата от възивната инстанция и не са формирани самостоятелни изводи от тях. Мотивите съдържат подробен анализ на доказателствата по отделно и в съвкупност. От тях са изведени логични изводи. Следователно, съдът е изпълнил задължението си по чл. 235, ал.2 ГПК и решението не е постановено в противоречие със съдебната практика по приложението му. Ищецът не е страна по сделката, а трето лице, включително и след смъртта на баща си. Като такъв, той не би могъл да се снабди с обратно писмо. Затова за него, съгласно чл.165, ал.2, изр.2 ГПК не важи забраната за опровергаване със свидетелски показания съдържанието на официален документ, какъвто е нот. акт за дарение. За разкриване на симулативност на сделка, по която ищецът не е бил страна са допустими всички доказателства, включително и свидетелски показания. Съдът е допуснал свидетелски показания, а възивната инстанция се е позовала за изводите си на тях. Формулираният първи въпрос „ как следва да се преценява документ, изходящ само от една от страните по сделката и правещ вероятно основателен доводът за наличие на привидност на сделка и за възможността симулативността да се установява и с други доказателства освен с обратно писмо“ е неотносим и по него възивното решение не е постановено в противоречие със съдебната практика. С оглед това, че ищецът е трето лице за сделката, а не страна по нея, е без значение дали пълномощното може да се приеме за начало на писмено доказателство. Съдът е обсъдил пълномощното като документ, а не като обратно писмо и е без значение дали е начало на писмено доказателство. Не е налице противоречие с цитираната от касатора съдебна практика, защото тя е неотносима. Решение № 94/31.03.2014 г. по гр.д.№ 5791/2014 г. на ВКС, ІV гр.о. се отнася до приложението на чл. 165, ал.2, изр.1 ГПК, когато страна по сделката се опитва да установи симулация, не притежава обратно писмо, но притежава начало на писмено доказателство, в който случай са допустими свидетелски показания за опровергаване съдържанието на официален документ, какъвто е нот. акт. Настоящият случай не е такъв, защото ищецът не е страна по сделката, а трето лице за нея и наследник на прехвърлителя, който се опитва да установи относителна симулация, т.е. касае се за приложението на чл. 165, ал.2, изр. 2 ГПК. В Решение № 50004/01.02.2023 г. по гр.д.№ 1208/2022 г. ІІІ гр.о. е даден отговор какво представлява начало на писмено доказателство, но както вече се посочи, за установяване относителна симулация на сделката дарение, като прикриваща продажба за ищеца, който е трето лице не е необходимо начало на писмено доказателство, за да са допустими свидетелски показания. Такива са допуснати и събрани и въз основа на тях съдът е приел, че не е доказано твърдението в исковата молба, че дарението на 1/20 ид.ч. прикрива продажба. Решение № 108/23.12.2020 г. по гр.д.№ 1113/2020 г. на ВКС, ІІІ гр.о. се отнася до спор между страни по договор, едната от които иска да установи привидността му, като съдът е преценявал налице ли е начало на писмено доказателство, за да са допустими свидетели. Това решение е неотносимо защото не е по иск предявен от трето лице за сделката, чиято привидност се иска да бъде установено, какъвто е настоящия случай. В обобщение, възивното решение не е постановено в противоречие със съдебната практика, поради което не е налице наведеното основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Същото е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на компетентонста му при спазване на изискуемата от закона форма и е подписано. То е и допустимо, като постановено при наличие на абсолутните процесуални предпоставки за произнасяне на съда и при липса на процесуални пречки за това. Затова не се допуска касационно обжалване. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответницата по касация Р. Д. С. следва да се присъдят претендираните от нея деловодни разноски за настояща инстанция в доказаният с договора за правна помощ размер 1500 лв., платени в брой от нея. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

Цитирани разпоредби

8