Определение № 215 от 30.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 69/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на [фирма] /в несъстоятелност/ - [населено място], и на Росица С. Т. – синдик на [фирма] /в несъстоятелност/, срещу решение № 1683 от 26.10.2012 г., постановено по т. д. № 1573/2011 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е обезсилено решение № 65 от 10.10.2011 г. по т. д. № 594/2010 г. на Пернишки окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В касационните жалби се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон и се прави искане за неговата отмяна. К. [фирма] /н./ релевира и доводи за недопустимост на решението като постановено по нередовна искова молба. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано от двамата касатори с идентични правни въпроси, отнасящи се до правомощията на въззивния съд в случаите на констатирана за пръв път във въззивното производство нередовност на исковата молба. В изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК като се твърди, че обжалваното решение е постановено в отклонение от задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2001 г. /т.4/ и Тълкувателно решение № 2/2004 г. на ОСГК на ВКС и в постановени по реда на чл.290 ГПК съдебни решения. Ответникът В. Ю. Г. не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното: За да обезсили решението на Пернишки окръжен съд по т. д. № 594/2010 г. и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, Софийски апелативен съд е приел, че обжалваното решение е процесуално недопустимо, тъй като е постановено при нередовна искова молба. Като нередовност на молбата е квалифицирано несъответствието между наведените в обстоятелствената й част фактически твърдения за наличие на сключен договор за продажба на правото на строеж върху недвижими имоти и формулирания петитум за обявяване, на основание чл.647, т.3 и т.7 ТЗ, недействителност на договор за продажба на имотите, какъвто не се твърди да е сключван между страните. В съответствие с извода за нередовност на исковата молба в съобразителната част на въззивното решение са дадени указания първоинстанционният съд да предприеме процесуални действия по чл.129 ГПК за нейното поправяне. Предвид решаващия извод на въззивния съд, поставеният в изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправен въпрос - за правомощията на въззивната инстанция при констатирана за пръв път във въззивното производство нередовност на исковата молба, е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Касаторите са обосновали допускането на касационно обжалване по посочения правен въпрос с твърдения за отклонение на даденото от въззивния съд разрешение със задължителната практика на ВКС в Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. Поради създадена при действието на чл.290 ГПК противоречива съдебна практика с разпореждане от 10.01.2013 г. на Председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело № 1/2013 г., с което въпросът „Актуални ли са постановките на т.4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК при действието на ГПК от 2007 г. във всички случаи на нередовност на исковата молба” е поставен за разглеждане пред Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС. Произнасянето по искането за допускане на касационно обжалване е в зависимост от отговора на този въпрос, което налага производството по делото да бъде спряно на основание чл.292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по висящото тълкувателно дело № 1/2013 г. Мотивиран от горното и на основание чл.292 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,