Определение № 1969 от 22.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3761/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от З. М. Т., подадена чрез адв. П. К., против въззивно решение № 709/29.05.2023 г., постановено по в. гр. д. № 3162/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 21.06.2022 г. по гр. д. № 55/2021 г., поправено с решение от 05.09.2022 г. по същото дело, в обжалваната част, с която исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД на З. М. Т. против ЗД „Евроинс“ АД са отхвърлени за периода до 30.03.2020 г. С решението са присъдени разноски. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът се позовава на основания за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: 1. „Включват ли се в застрахователната сума по застраховка „Гражданска отговорност“ на основание чл. 429 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ лихвите за забава за периода от уведомяване на застрахователя от застрахования, респективно пострадалия до изплащане на обезщетението, респективно от настъпване на застрахователното събитие до уведомяването на застрахователя?“ и 2. „Приложима ли е правната норма на чл. 429, ал. 3 КЗ, в която е уредено задължение на застрахователя за лихви от датата на уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице и предвид установено задължение за делинквента да уведоми застрахователя в 7-дневен срок от датата на настъпване на застрахователното събитие, за застрахователя по задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите и възниква ли задължение за плащане на лихви към пострадалия от 7-мия ден след настъпване на застрахователното събитие и като се отчете, че чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ предвижда, че в застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ?“. Сочи, че първият въпрос е решен в обжалваното решение в противоречие с решение № 128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, I т. о., а вторият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответната страна ЗД „Евроинс“ АД не е подала писмен отговор и не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Въззивният съд е приел, че законна лихва върху присъдените от Окръжен съд - Благоевград главници – обезщетения за неимуществени и за имуществени вреди се следва, както е присъдена от първоинстанционния съд за периода след 31.03.2020 г., когато застрахователят е постановил окончателен извънсъдебен отказ за изплащане на заявеното обезщетение. Този отказ е направен от дружеството в рамките на изрично предоставения му от закона 3-месечен срок по чл. 497 КЗ във връзка с чл. 496 КЗ във връзка с чл. 380 КЗ. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Поставените от касатора в изложението правни въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Същите са обуславящи за крайния извод на съда, но са решени във въззивното решение в съответствие с константната практика на ВКС ,относно началния момент на изпадане в забава на застрахователя за задължението му за изплащане на обезщетение, на правоимащите лица, по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ ,а именно: абсолютна процесуална предпоставка по силата на чл. 498, ал. 3 вр. ал. 1 КЗ,за предявяване на иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от увреденото лице е отправяне от него към застрахователя или негов представител по чл. 503, ал. 1 КЗ на писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ, на което кореспондира задължението на застрахователя по чл. 496, ал. 1 КЗ да се произнесе по нея в рамките на установен от закона максимален срок от три месеца, считано от предявяването й. Според чл. 496, ал. 2 КЗ, произнасянето на застрахователя в лимитирания от чл. 496, ал. 1 КЗ тримесечен срок, може да се изрази: или 1.в определяне и изплащане на размера на обезщетението, или 2. в отказ за плащане, поради - а/ доказано основание за отказ за плащане на обезщетението; б/ липса на пълно доказване на основанието на претенцията или на размера на вредите, като в последния случай отказът за плащане може да бъде и частичен – само по отношение на недоказания от общо претендирания размер на вредата. В чл. 497, ал. 1 КЗ е предвидено, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ /т. 1/ или изтичането на 3-месечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ за произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ /т. 2/. С оглед обезпечаване на извънсъдебното уреждане на застрахователните претенции, с разпоредбата на чл. 106, ал. 3 КЗ е възложено в тежест на застрахователното дружество да изиска от увреденото лице представяне на необходимите за доказване на претенцията доказателства, в качеството му на професионалист при осъществяване на дейността по предоставяне на застрахователните услуги, включваща и изплащане на дължимите застрахователни обезщетения./ решение № 167/30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г. на ВКС, II т. о./ Въззивният съд е съобразил в случая,че претенцията пред застраховятеля е заявена на 30.12.2019 г. и началния момент на изпадане в забава на застрахователя за задължението му за изплащане на обезщетение е след изтичане срока по чл.496,ал.1 КЗ,т.е.след 30.03.2020 год. В цитираното от касатора в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване решение № 128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, I т. о. не е дадено различно разрешение. За пълнота на изложението следва да се посочи, че при заявено позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът следва да изложи обосновани съображения, които да аргументират тезата му, че формулираният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Двете предпоставки следва да съществуват кумулативно и жалбоподателят да обоснове значимостта на въпроса, който е повдигнал и необходимостта същият да бъде разрешен от касационната инстанция или да получи различно разрешаване с оглед променените социално-икономически условия в страната. В случая касаторът се е позовал бланкетно на основанието по т. 3 и не сочи неяснота или непълнота на нормативната уредба, или нуждата от осъвременяване на вече дадени разрешения по поставения втори въпрос. Цитираната практика изключва наличието на сочения допълнителен селективен критерии по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно изложеното не е налице основание за допускане на касационна проверка по подадената жалба. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.