Определение № 50521 от 12.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2171/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на синдиците на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“АД/н./ ЕИК:[ЕИК] срещу решение №363 от 17.06.2021 г., постановено от АС-София по т.д. №279/2021 г., с което е потвърдено решение № 260086 от 18.01.2021 г. по т.д. № 882/ 2016 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, 9-ти състав, с което са отхвърлени предявените от „КТБ“ АД /н./ срещу „КЮ МЮЗИК МЕДИЯ ГРУП“ ООД иск с правно основание чл. 60, ал.1, т.3 от ЗБН да бъде обявен за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /нес./ Договор за спонсорство от 07.03.2011г., сключен между „КТБ“ АД и „ФЕН ТИ ВИ“ ООД (с настоящо наименование „КЮ МЮЗИК МЕДИЯ ГРУП“ ООД) и искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът „КЮ МЮЗИК МЕДИЯ ГРУП“ ООД да заплати на „КТБ“ АД /нес./ сума в размер на 82 144,88 лв. с ДДС, равняващи се на 35 000 евро без ДДС и законната лихва върху претендираната главница за периода от 19.05.2020г. до окончателното й плащане. Отхвърлени са и предявените от КТБ“ АД /нес./ против „КЮ МЮЗИК МЕДИЯ ГРУП“ ООД при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 62, ал.1 от ЗБН да бъде обявен за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /нес./ Договор за спонсорство от 07.03.2011г., сключен между „КТБ“ АД и 1 „ФЕН ТИ ВИ“ ООД (с настоящо наименование „КЮ МЮЗИК МЕДИЯ ГРУП“ ООД) и искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът „КЮ МЮЗИК МЕДИЯ ГРУП“ ООД да заплати на „КТБ“ АД /нес./ сума в размер на 82 144,88 лв. с ДДС, равняващи се на 35 000 евро без ДДС и законната лихва върху претендираната главница за периода от 19.05.2020г. до окончателното й плащане; осъдена е „КТБ“ АД /нес./ да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 3 285,80 лв. и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „КТБ“ АД /нес./ е осъдена да заплати на „КЮ МЮЗИК МЕДИЯ ГРУП“ ООД сумата от 4 750 лв. – разноски по делото пред СГС. В касационната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.1 и т.3 ГПК. От страна на ответника по касационната жалба „КЮ МЮЗИК МЕДИЯ ГРУП“ООД ЕИК[ЕИК] е депозиран писмен отговор, в който е изразено становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване и евентуално-за неоснователност на КЖ. Претендират се разноските пред настоящата инстанция в размер на 4200 лева – заплатено адв.възнаграждение. Приложени към отговора са списък по чл.80 ГПК и писмени доказателства. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, с което е счел за неоснователни така предявените искове, съставът на въззивния съд, разглеждайки последователно оплакванията във въззивната жалба от страна на КТБ АД/н./, се е позовал на следното: Предявени са две групи обективно съединени искове, първата- с правно основание чл. 60, ал. 1, т. 3 от ЗБН, чл. 55, ал. 1, предл. трето и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, и втората- при условията на евентуалност спрямо първата съответно: искове с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, чл. 55, ал. 1, предл. трето и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Предявеният главен иск от първата група намира правната си квалификация в чл. 60, ал. 1, т. 3 от ЗБН, фактическият състав на който обхваща действия и сделки, извършени от банката - длъжник в производството по несъстоятелност, в период от пет години преди началната дата на неплатежоспособността, с намерение за увреждане на кредиторите. В случая атакуваната като увреждащата сделка е договор за спонсорство и с оглед датата на сключването и 07.03.2011 година и началната дата на неплатежоспособността на КТБ-20.06.2014 г. попада в категорията сделки, които могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Договорът е сключен с рекламна цел, която следва от договореното в чл. 2 от същия – популяризиране дейността и банковите продукти на банката- спонсор. Според въззивния съдебен състав, намерението за увреждане не може да бъде обосновано само с характера на договора за спонсорство, тъй като сключването му не води директно до намаляване на масата на несъстоятелността. С процесния договор за спонсорство са предвидени задължения за „КТБ“ АД да подпомогне финансово дейността на ответника, чрез предоставянето на сума в размер на левовата равностойност на 35 000 евро, за която няма спор по делото, че е получена от спонсорираното лице. Срещу това ответникът се е задължил да организира и осъществи рекламна и комуникационна кампания за популяризиране дейността и банковите продукти на спонсора (чл. 2 от договора). Видно от изготвената по делото съдебно – техническа експертиза, която е била приета, като неоспорена от страните се установява, че в рамките на спонсорираното от банката медийно събитие (преди и по време на същото) ответното дружество е извършило действия във връзка с популязиране на дейността на банката спонсор. Дейността на банката спонсор е популяризирана от ответника - спонсорирано лице преди и по време на събитието – чрез ръководство, хендбук, афиши от събитието, рекламни съобщения за събитието, както и по време на самото събитие – анонси, билбордове, заставки и др., като банката е посочвана като генерален спонсор на събитието. Задълженията на ответника за организиране и осъществяване на рекламна и комуникационна кампания са изпълнени, като по този начин е популяризирана дейността на банката. В процесния договор не е бил предвиден конкретен резултат от тази дейност. Спорно по делото, според съда, дали е налице субективният елемент/намерение за увреждане на кредиторите на несъстоятелния длъжник/, включен във фактическия състав на иска по чл.60 т.3 ЗБН. Съдът се е позовал на цитираните в обжалвания акт съдебни решения на ВКС и по-специално на решение № 140 от 27.05.2020г. на ВКС по т.д. № 3106/2018г., I т.о., ТК, в което съставът на ВКС е дал разяснение на понятието „намерение за увреждане на кредитора“, като е препратил към разрешението на съдържанието на понятието намерение за увреждане на кредитора в хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК, дадено в решение № 27/28.02.2013 г. по т.д. № 410/2012 г. на ВКС, Т.К., II Т.О., в което е прието, че намерението за увреждане означава, че увреждането следва да е включено в целта, за чието осъществяване е сключена сделката, съответно извършено действието. Субективното отношение на представляващите банката лица, в тази хипотеза, предполага съзнателно насочване към причиняването на съответното увреждане, изразяващо се в намаляване на имуществото на банката или затрудняване удовлетворението на нейните кредитори. Увреждането може да съставлява крайна цел или неизбежен резултат, но при всички случаи следва да е налице съзнание за сигурното бъдещо настъпване на неблагоприятните последици за кредиторите като пряк резултат от сключването на сделката или извършването на действието. Намерението за увреждане подлежи на доказване, като доказателствената тежест следва да бъде понесена от ищеца. С оглед гореизложеното, съставът на въззивния съд е счел, че в конкретния казус не се установява намерението за увреждане. Спонсорирането на дейността на трето лице чрез извършеното плащане намалява актива на длъжника, но срещу предоставената от спонсора сума е налице насрещна престация, която не е имуществена. Видно от посочените в съдебно – техническата експертиза множество използвани от ответника способи за реклама на „КТБ“ АД, според съда, може да се направи извод, че продуктите и дейността на банката са популяризирани сред голяма аудитория, предвид и характера на събитието, на което е проведена рекламата, което е довело не до увреждане, а до привличане на потенциални клиенти на банката – спонсор. Страните са уточнили в достатъчна степен параметрите и обема на рекламната дейност и кампания, която спонсорираното лице е следвало да извърши, видно предвидените в Договора от 07.03.2011г. задължения - чл. 7.1 до чл. 7.28 включително, което изключва, сделката да е сключена с намерение за увреждане на кредиторите на несъстоятелността, тъй като, макар и да не може да се установи конкретен резултат от тази насрещна престация, то такъв не е и предвиден в договора. Ето защо, според въззивния състав, по делото не се представени никакви доказателства, от които да се установи субективният елемент – че преследваната от страните цел е да се увредят кредиторите на банката, поради което и предявеният иск по чл. 60, ал. 1, т. 3 ЗБН е приет за неоснователен. Поради това следва да се отхвърлят и като неоснователни обусловените от него осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. По отношение на предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 62, ал. 1 от ЗБН, съдът е изложил следните свои съображения: Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. В случая искът по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е предявен във връзка с производството по несъстоятелност на “КТБ” АД /н /, съобразно чл. 62, ал. 1 от ЗБН. Спорно по делото е налице ли е знание за увреждането на кредиторовия интерес от страна на банката- длъжник, действаща чрез представляващите лица и с оглед възмездния характер на договора- и знание у ответника спонсорирано лице, с което длъжникът е договарял. В случая не се установява по делото, че към датата на сключване на атакуваната сделка от 07.03.2011г. са били налице кредитори, чиито вземания да не са били удовлетворени и към датата на сключване на атакувания договор за спонсорство – 07.03.2011г., е нямало данни, че банката има задължения, които не може да покрие, т.е. банката да е неплатежоспособна. Определената от съда дата на неплатежоспособност на банката е 20.06.2014г., съгласно Решение № 1443 от 03.07.2015г., постановено по т.д. № 2216/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, т.е. повече от три години и три месеца след сключването на процесната сделка. Ето защо, според съда, към датата на сключване на процесния договор липсва основание да се приеме, че представляващите банката лица са знаели, че с процесната сделка се уврежда интереса на кредиторите в производството по несъстоятелност, във връзка с което производство е предявен искът по чл. 135 от ЗЗД, във вр. с чл. 62, ал. 1 от ЗБН. Също така, не може да се сподели и изложеното във въззивната жалба, че индиция за наличието на знание за увреждане у ответника е липсата на уточнен предмет на договора, което свидетелства за това, че страните по начало не са целели надлежно изпълнение. Предметът и целта на договора, както и задълженията на спонсорираното лице – ответник са изчерпателно уговорени, като предвидените в чл.7.1. до чл. 7.28 от Договора от 07.03.2011г. задължения в достатъчна степен индивидуализират предмета на договора и насрещната престация, която е следвало да бъде изпълнена от ответника. По изложените съображения, съдът е счел, че и предявеният конститутивен главен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 62, ал. 1 от ЗБН се явява неоснователен, съобразно което и обусловените от него осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, се явяват също неоснователни. В обобщение, въззивната жалба е счетена за неоснователна, а атакуваното първоинстанционно решение-за законосъобразно. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат като значими за спора правни въпроси, които по групи се свеждат до:1.Задължен ли е съдът да обсъди всички доказателства доказателства, твърдения и възражения на страните в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите изводи по всички тях; 2. Налице ли е знание за увреждане, когато в самия договор страните по него са определили изпълнението на нейния предмет в степен, препятстваща възможността за пълно и точно изпълнение; 3. Обвързано ли е знанието за увреждане на кредиторите в лицето на нейните представители със съществуването на неудовлетворени вземания на банката; Съгласно указанията по приложение на процесуалния закон, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, от значение за изхода на спора, по отношение на който е налице и някоя от визираните в т.1 – 3 на чл.280, ал.1 ГПК допълнителни селективни предпоставки. В мотивите към т.1 от ТР на нормативно тълкуване са разграничени основанията за достъп до касация от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за неправилност на въззивното решение, поради което поддържаните основания по чл.280, ал.1 ГПК не биха могли да се основават на доводи за неправилност на решението. Съобразявайки задължителните указания по тълкуване на ГПК относно касационното обжалване в ТР № 1/2009 г., следва да се приеме, че вторият и третият от така формулираните от касатора въпроси, описани по-горе, на които последният се позовава като основание за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 и т.3 ГПК, се отнасят до правилността и по-точно-до обосноваността на изводите на въззивния съд относно специфичните факти по спорното конкретно материално право и значението им за съществуването на същото, което предпоставя извършване на същински касационен контрол на въззивното решение въз основа на последните, а не до тълкуването на съответните правни разпоредби, с цел установяване на съдържащите се в тях правни норми. Произнасянето по законосъобразността на въззивното решение по фактите по конкретния спор не попада в обхвата на селективното производство по чл.288 ГПК, съгласно цитираното по-горе ТР. Първият общо формулиран процесуален въпрос се основава на твърдения за процесуални пропуски на съда, които не се доказва да са налице в случая: съдът е обсъдил подробно доводите на страната-касатор в настоящото производство и всички доказателства по делото и следователно отговорът на този въпрос не би довел до противоположен краен резултат по спора, поради което и въпросът не се явява обуславящ. При това положение, поради неустановяване на общата предпоставка за достъп до касация, ВКС не дължи произнасяне и по допълнителните селективни критерий по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноските пред настоящата инстанция в размер на 4200 лева- уговорено и заплатено възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС, с оглед наличието на приложени към отговора на КЖ писмени доказателства за направата на такива: договор от 08.09.2021 г., ф-ра от същата дата и извлечение от сметка от 10.09.2021 г. С оглед изложеното, съдът