Определение № 509 от 15.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 2406/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Г. Р. А. срещу определение от 21.12.2012г. по ч. гр. дело № 16342/2012г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, IV-Д въззивен състав, с което е потвърдено разпореждането от 27.09.2012г. по гр. дело № 26214/2011г. на Софийски районен съд, 55 състав, с което са оставени без разглеждане възраженията на [фирма] от 30.07.2012г. и 21.09.2012г. срещу издадената по същото дело заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, както и молбата му от 17.09.2012г. по чл. 420, ал. 1 ГПК за спиране на принудителното изпълнение по заповедта. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради незаконосъобразност – неправилност на аргументите за липса на универсално правоприемство с извършените последователни прехвърляния на търговското предприятие на [фирма], а впоследствие и на [фирма]. В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „непризнаването на правото на длъжника – универсален правоприемник на първоначалния длъжник да се защити срещу неоснователното изпълнение чрез подаване на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК и/или чрез подаване на молба по чл. 420, ал. 1 ГПК за спиране на принудителното изпълнение“. Ответникът /заявител в първоинстанционното производство/ оспорва частната касационна жалба и прави възражение за липса на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Поддържа и становище, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен по съображения, изложени в писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да потвърди разпореждането на Софийски районен съд, с което са оставени без разглеждане възраженията на [фирма] срещу издадената срещу [фирма] заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, както и молбата му по чл. 420, ал. 1 ГПК за спиране на принудителното изпълнение по заповедта, въззивният съд е приел, че [фирма] не е процесуално легитимирано да подаде възражение срещу издадената по делото заповед за изпълнение и да иска спиране на принудителното й изпълнение, тъй като това дружество не е било страна в заповедното производство, нито е универсален правоприемник на длъжника. Съдебният състав е изложил съображения, че приобретателят по договор за прехвърляне на търговско предприятие по чл. 15, ал. 1 ТЗ не е универсален правоприемник на прехвърлителя по аргумент от чл. 15, ал. 3 ТЗ, поради което последващото придобиване на търговското предприятие на длъжника не легитимира приобретателя като страна в заповедното производство и не обосновава пасивна процесуална легитимация. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Доводът на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Посоченият от частния жалбоподател въпрос за „непризнаването на правото на длъжника – универсален правоприемник на първоначалния длъжник да се защити срещу неоснователното изпълнение чрез подаване на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК и/или чрез подаване на молба по чл. 420, ал. 1 ГПК за спиране на принудителното изпълнение“ не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и т. 4 от посоченото Тълкувателно решение. Този въпрос е конкретен, свързан с правилността на въззивното решение и отговорът му е обусловен от доказателствата и данните по делото, поради което не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В настоящия случай поканата за доброволно изпълнение е връчена на един от представителите на длъжника [фирма] на 03.09.2011г., т. е. преди прехвърляне на предприятието от [фирма] на [фирма], и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК представителите на длъжника, респективно неговият правоприемник [фирма] не са подали възражение, нито останалите двама управители на [фирма] Г. И. Д. и К. Т. К. са приподписали възражението, подадено от управителя П. А. М.. Останалите в изложението оплаквания представляват касационни основания за отмяна на определението, но не и основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че след като не е налице твърдяното от частния жалбоподател основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение