Определение № 5035 от 20.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4082/2026 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.10632/15.05.26 по ч.г.д.№.4046/26 на СГС, ЧЖ, VІ В състав, е потвърдено протоколно определение от открито съдебно заседание от 25.02.26 по г.д.№.33853/21 на СРС, 90с., с което е спряно производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК. Постъпила е частна жалба вх.№.83260/18.06.26 от „Лукс паркет“ ЕООД /в несъстоятелност/, в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Ответните страни С. Д. И. и В. В. В. оспорват жалбата. Частната жалба е недопустима. Не подлежат на обжалване с частна касационна жалба определенията на въззивните съдилища по дела, въззивните решения по които не подлежат на касационно обжалване /чл.274 ал.4 ГПК, изм. ДВ бр.100/10, в сила от 21.12.10г./. Такива, съобразно изричната разпоредба на чл.280 ал.3 т.1 ГПК, са решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. /с равностойност в евро 2 556,46 евро/ по граждански дела и 20 000лв. /с равностойност в евро 10 225,84 евро/ по търговски дела. В случая съдебното производство е образувано по предявен от „Лукс паркет“ЕООД иск за солидарното осъждане на С.И. и В.В. да заплатят 1000лв. /с равностойност в евро 511,29 евро/ неустойка за дата 7.05.20, дължима на основание анекс №.1/26.11.19 към спогодба от същата дата и споразумение от 2.02.14, сключено между управителя на дружеството и втория ответник. Касае се за хипотеза, в която цената на иска е под установения в чл.280 ал.3 ГПК минимум и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Предвид изложеното атакуваното въззивно определение е изключено от обхвата на касационния контрол и с оглед разпоредбата на чл.274 ал.4 ГПК не може да бъде обжалвано с частна касационна жалба. Същата е недопустима и следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения ВКС, състав на ІІІ ГО,