Определение № 60623 от 16.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 589/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от „Д-р Г. А. А. – АПМПИП“ ЕООД против решение № 260110/07.12.2020г. по в.т.д.№ 580/2020г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 55/19.02.2020 год. по т.д. № 69/2019 г. на Смолянски окръжен съд за прекратяване на дружеството, на осн. чл.517, ал.4 ГПК и откриване на производство по ликвидация на същото. Касаторът счита, че обжалваното въззивно решение е неправилно и че са налице предпоставки по чл.280, ал.1и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касацията „Финанс Инфо Асистанс“ЕООД не е подал писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът по предявения иск с правно осн. чл.517, ал.4 ГПК се е легитимирал като взискател по изпълнително дело с длъжник едноличния собственик на капитала на дружеството касатор предвид доказателствата по изп.дело № 422/2010г. на ДСИ при СмРС – издаден изпълнителен лист в полза на „ЦКБ“АД и цесия на вземането на „Финанс Инфо Асистанс“ЕООД и уведомление до длъжника за същата. Счел е, че в производството по чл.517, ал.4 ГПК се проверява само дали е висящо изпълнителното производство, има ли овластяване на взискателя от съдебния изпълнител да заведе иска и дали до първото съдебно заседание ответникът по иска е представил доказателства за удовлетворяване изцяло на вземането на кредитора. Не се преценява съотношение между активи и пасиви по счетоводен баланс и възможността в ликвидационното производство да се удовлетвори кредитора. След като не са били представени доказателства за удовлетворяване изцяло на кредитора, то е заключил, че искът следва да се уважи. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следния правен въпрос: относно задължението на въззивния съд да обсъди всички наведени от въззивника доводи и оплаквания, както и да обсъди всички допустими и относими доказателствата. Касаторът се позовава на допълнително основание по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК, поради противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 34/23.03.2019г. по гр.д. № 1694/2018г. на ВКС и задължителната практика по ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Въведено е и основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос, с оглед обективираните в изложението доводи, е поставен в контекста на оплакване за необсъждане на възражението на касатора относно несъществуване на дълга в посочения размер. ПАС се е произнесъл по това възражение, като е приел, че то е неотносимо към спора. Изложил е съображения за спецификата на иска по чл.517, ал.4 ГПК, както и за преценката на качеството кредитор на ищеца с оглед висящото изпълнително производство, по което той е взискател и липсата на представени показателства в срок до първо съдебно заседание за цялостно удовлетворяване на вземането. Отчетено е, че възражението се основава само на качеството солидарен длъжник на касатора и оттам на приложение на чл.127 ЗЗД, но не и че е налице удовлетворяване на вземането. Това произнасяне е в съответствие с приетото в Решение № 104/10.07.2014г. по т.д. № 2144/2013г. на ВКС, II т.о., че само прекратяването на изпълнителното производство има за последица отпадане качеството на ищеца като взискател и овластяването му за предявяване на иска по чл.517, ал.4 ГПК. Не е налице и хипотеза на очевидна неправилност. Соченото основание не е обосновано с доводи за особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Водим от горното, Върховният касационен съд