Определение № 3412 от 30.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1210/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

С определение № 76/20.01.2025 г. по в. ч. гр. д. № 1036/2024 г. Русенският окръжен съд е отменил определение № 4310/01.11.2024 г. по гр. д. № 3652/2022 г. на Русенския районен съд и е изменил по реда на чл. 248 ГПК решение № 1211/15.09.2024 г. по същото дело в частта за разноските, като е осъдил Р. Ю. Р. да заплати на С. Ш. Я. по компенсация сумата 358 лева разноски за разгледаните в делбеното производство искания по сметки.

Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от С. Ш. Я., която счита съдебния акт за неправилен. Излага съображения, че адвокатското възнаграждение от 1 200 лева, което е взето предвид от въззивния съд, е по предявения от нея иск по сметките, а възнаграждението, което съдът е следвало да съобрази, е това от 3 610 лева по договор за правна защита и съдействие по предявения срещу нея от Р. Ю. Р. иск по чл. 346 ГПК, тъй като няма процесуална пречка различните договори да обхващат различни аспекти на защитата на страната. Счита за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като сумата 3 610 лева напълно съответства на предявения размер на иска от 37 300.61 лева, а направеното намаляване на размера по същността си представлява частичен отказ от иска, като това процесуално поведение на предявилия иска е резултат именно от осъществената от насрещната страна защита.

Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.

Ответникът по частната касационна жалба Р. Ю. Р. не е подал отговор.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката е поставила следните въпроси, които счита, че са разрешени при основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

1. Може ли да се претендират разноски съобразно различното качество, в което се явява страната в производството чл. 346 ГПК - на претендиращ и на ответник по претенция;

2. При обективно и субективно съединяване на искове дължи ли се отделно адвокатско възнаграждение за всеки от тях.

По първия въпрос разрешението, дадено от въззивния съд, противоречи според жалбоподателката на решение № 335/01.07.2015 г. по ч. гр. д. № 2020/2015 г. на ВКС, І-во г. о., а по втория - на определение № 146/04.04.2022 г. по ч. т. д. № 358/2022 г. на ВКС, ІІ-ро т. о.

При произнасяне по допускането на касационното обжалване настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира следното:

Въззивният съд е посочил, позовавайки се на практика на ВКС, че разноските в делбеното производство, включващи заплатените такси за свидетели, вещи лица, снабдяване с писмени доказателства и др. съдопроизводствени действия по повод ликвидиране на съсобствеността, се заплащат от съделителите съобразно стойността на дяловете им съобразно предвиденото в чл. 355 ГПК. А по отношение на разноските, включващи и възнаграждение за един адвокат във връзка с предявени претенции по сметки, приложение намират правилата на чл. 78 ГПК.

Съобразно така изразеното становище, въззивният съд е намерил за неправилен приетия от първоинстанционния съд начин на изчисляване на разноските във връзка с исканията по сметките. Посочил е, че адвокатските възнаграждения, сторени от двете страни, и разноските за експертиза следва да се възложат съразмерно на уважената/отхвърлената част от исканията им по сметки, а не да се поемат съобразно стойността на дяловете им в съсобствеността.

Посочил е, че възнаграждението на вещото лице за експертиза в производството по сметки е 700 лева. От него съделителят Р. е заплатил 400 лева, а съделителката Я. - 300 лева.

Съделителят Р., представляван от адв. Б., е заплатил адвокатско възнаграждение за втората фаза на делбата в размер на 1 000 лева.

Съделителката Я. е била представлявана във втората фаза на делбата от адв. Х. и адв. К.. Възнагражденията, заплатени на адв. Х., са: за “производството по чл. 346 ГПК“ - в размер на 1 200 лева, и за изготвяне на отговор по искане за сметки и процесуално представителство - в размер на 3 610 лева.

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от съделителката Я., въззивният съд е намерил за основателно. Приел е, че размерът му следва да се определи на 1 200 лева, какъвто изрично е договорен в договора за правна защита и съдействие, сключен с адв. Х., предвид записа в него: „за производството по чл. 346 ГПК,“, а последващото уговаряне на допълнително възнаграждение за същото производство не следва да бъде съобразявано от съда, който, предвид задължителното решение С 438/22 на СЕС, не е обвързан и от определените минимални размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС.

Предявената от съделителя Р. претенция по сметки в размер на 18 650.31 лева е уважена за 12 236 лева.

Искането на съделителката Я. за разходи по узаконяване на делбената сграда от 835 лева е уважено изцяло, а искането за наем от 100 лева месечно е уважено за 77.30 лева.

Съобразявайки уважените и отхвърлените части от исканията, въззивният съд е приел, че на адв. Б. следва да се присъдят 656 лева, а на адв. Х. - 1 176 лева. Отново съобразно уважените и отхвърлените части от исканията, разноските за вещото лице се възлагат на съделителя Р. в размер на 238 лева, а на съделителката Я. - в размер на 462 лева, като, предвид внесените в хода на делото 400 лева от първия и 300 лева от втората, на Я. следва да се възложат още 162 лева разноски за експертизата. Или, разноските за разгледаните искания по сметки (за възнаграждение на вещо лице и за адвокат), които по компенсация се дължат на Я. от Р., са в размер на 358 лева.

Касационното обжалване следва да се допусне по поставените от жалбоподателката правни въпроси, които, в обобщен вид, се свеждат до питането: при предявени няколко претенции по реда на чл. 346 ГПК в делбения процес при условията на обективно кумулативно съединяване дължат ли се разноски, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение, за всяка една от тях. Предвид спецификата на разглеждания случай основанието за допускане на касационното обжалване е по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Когато при условията на обективно кумулативно съединяване са предявени в исковия процес две или повече претенции, адвокатско възнаграждение може да се договори по всяка една претенция с оглед размера и фактическата и правната й сложност, ако по всяка е осъществена самостоятелна правна защита. В този случай съдът е длъжен да присъди съответния размер на разноските за адвокатско възнаграждение по всяка претенция съобразно изхода на спора, като приложи разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК - заплатените от ищеца разноски по производството се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а на ответника се присъждат направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. От предвиденото в разпоредбата на чл. 355, изр. 2 ГПК препращане към чл. 78 ГПК следва извод, че установените в последната норма правила за присъждане разноски, които включват и възнаграждение за един адвокат, намират приложение и в делбеното производство във връзка с предявени претенции по сметки, т. е. за всеки един иск, предявен по реда на чл. 346 ГПК, разноските се определят поотделно.

По частната касационна жалба:

Не се подкрепя от данните по делото оплакването за неправилност на извода на въззивния съд по възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, което следва да се приеме за основателно предвид невисоката правна и фактическа сложност на спора - претенция за извършени в делбения имот подобрения, и размера на същата - 18 650.31 лева.

Основателно е обаче другото оплакване на жалбоподателката, че въззивният съд е определил отговорността за разноските съобразно адвокатското възнаграждение за защита по предявения от нея срещу съделителя Р. иск по сметките (по него, видно от данните по делото, тя не претендира разноски), вместо съобразно възнаграждението по предявената от Р. срещу нея облигационна претенция.

Двата договора за правна защита и съдействие, сключени от жалбоподателката с адв. П. Х., са с различен предмет: първият, приложен на л. 55 от първоинстанционното дело, с № 17260, е за „производство по чл. 346 ГПК“, с договорено и заплатено възнаграждение от 1 200 лева, а вторият - приложен на л. 71 от същото дело, с № 17277, е за „отговор по искане по сметки по гр. д. № 3652/22 г., представителство в пр-вото“, с договорено и заплатено възнаграждение от 3 610 лева. При тези данни неправилно въззивният съд е счел, че двата договора са с еднакво предметно съдържание, като вторият се свежда до последващо уговаряне на допълнително възнаграждение за същото производство, което не следва да бъде съобразявано от съда.

С оглед отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, и данните по делото следва да се приеме, че жалбоподателката е сключила два договора за правна защита и съдействие и е заплатила адвокатско възнаграждение за всеки от исковете - този, който тя е предявила, и този, който е предявен срещу нея. Неправилният извод на въззивния съд в обратен смисъл е довел и до неправилната преценка по възражението за прекомерност, като е взето предвид адвокатското възнаграждение от 1 200 лева, вместо това от 3 610 лева, към което се прибавят и допълнително заплатените 250 лева съобразно чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съобразно правната и фактическа сложност на спора, въведен с исковата претенция на Р., и първоначалния размер на същата (при който възнаграждението е договорено и заплатено) - 18 650.31 лева, настоящата инстанция намира, че възнаграждението следва да се намали на 2 100 лева, а предвид отхвърлената част на иска, на жалбоподателката - ответница по тази претенция, следва да се присъдят още 700 лева. Тезата на жалбоподателката за първоначален размер на иска от 37 300.61 лева, спрямо който възнаграждението не е прекомерено, не може да бъде споделена. Видно от данните по делото, посочената сума представлява сбор от вложен и заплатен труд от 16 876 лева и материали от 20 424.61 лева, от които съделителят Р. претендира половината съобразно правата му в съсобствеността, а именно 18 650.31 лева, който размер е посочен и в определението на първоинстанционния съд за приемане на претенцията по чл. 346 ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.